Посвещавам историческия успех на майка си, казва гросмайстор Николай Нинов
„Знаме” вече писа, че в разгара на лятото Пазарджик изведе България до олимпийска титла в кореспондентния шахмат на ICCF – първа титла от такъв ранг в родния шахмат въобще. Преди дни приключи официално последната партия от 19-та олимпиада. Въпросната партия продължи 10 години. Подробностите от главният „виновник” за изключителния исторически успех - гросмайстор Николай Нинов, който предвожда на първа дъска националния ни отбор.
- Гросмайстор Нинов, вярно ли е, че на място е била получена особено радостна вест?
- Точно така, приятна новина дойде от сайта на Международната федерация по кореспондентен шах ИКЧФ за края на последната незавършила партия, а с това и на продължилия над 10 години 19-ти финал. Да, това е първата в историята на българския тимове победа на голям форум общо за практическия и кореспондентен шах. Ключът към успеха ни се оказа постигането на 6 (срещу 4 на Германия) отборни победи, т. е. в половината от изиграните мачове - в този смисъл може да се обобщи, че турнирната логика е възтържествувала и България заслужено печели последната в историята класическа пощенска олимпиада. Наистина изпращаме изключително силна откъм спортни резултати година, дори на 7 ноември с Кирил Димов реализирахме още един пазарджишки дубъл, окупирайки върха на еднодневен рапид в Якоруда пред няколко утвърдени специалисти в бързата игра. Едно приятно напомняне, че догодина се навършват 30 години от съвместния ни триумф в 23-ти републикански кореспондентен финал.
- Осъзнахте ли успеха? Олимпийска титла не може да бъде сравнена с друга, нали?
- Наистина, въпреки по-специфичния характер на състезанието, успехът е исторически. Разбира се, тук можем да посочим различни отборни първенства, при които липсва пряк контакт между съперниците или резултата се формира от поредица индивидуални двубои. Титлата бе математически спечелена още през юни, но се наложи излишно да чакаме обявяване на крайното класиране с месеци. От търпение, винаги изтъквано като водещо качество при задочните съревнования, в случая имаше нужда в излишък. И не само - в личен план тазгодишната пролет бе изпълнена с много крайни емоции, най-вече загубата на майка ми, на чиято памет посвещавам този свой най-голям успех.
Силно се надявам, редом с трите републикански отборни титли, две индивидуални и общо 12 подиума в държавните шампионати от миналогодишния септември насам, подробности за които вече се появиха на страниците на вестника, това постижение, постигнато в конкуренцията на двете най-успешни държави в историята на тези първенства, да бъде оценено по достойнство. Така например, към края си е 21-ва олимпиада, в която, начело с първите си трима играчи от нашия финал и с любимата си изчаквателна тактика, Германия е на път да спечели 6-ти кореспондентен шампионат от общо 9 състояли се през новия век, като никога не е падала под второ място – досега само Чехия (която, като приемник на Чехословакия, на свой ред е четирикратен победител) и Норвегия бяха завършвали отпред. Сам по себе си този факт е повече от показателен.
- Настоящата година явно е най-успешната в историята на пазарджишкия шахмат?
- Да, спокойно можем да я оценим така с оглед на два сериозни международни успеха и продължителната серия от подиуми в републиканските първенства, включително и на неотдавнашното за сеньори. Според състезателния календар тази индивидуална проява бе планирана като заключителен национален шампионат с провеждане в края на септември в гр. Чепеларе. Това би направило невъзможно участието в него на изтъкнатия ни гросмайстор Крум Георгиев заради съвпадение с първенството на световния железничарски спортен съюз USIC, на което домакин бе нашата страна. Там той постигна пореден силен резултат през тази година и с 4,5 точки от 5 възможни допринесе за убедителния краен триумф на представителния български отбор, който спечели всичките си двубои, включително прекия за първо място срещу Русия.
- Как попречи пандемията на шахматните състезания?
- Любопитно е, че като интензитет на крупни международни съревнования сегашната есен силно напомня предепидемичната от 2019 година. Проведоха се много национални първенства, до преди няколко дни в ход бе звезден турнир в обявилата локдаун Латвия, стартираха и европейски отборни, но без българско участие. У нас активен се оказа месец септември, когато се състояха пак традиционните открити турнири в Слънчев бряг и Приморско, а в края на месеца Пловдив стана арена на неофициално световно първенство до 21 години с изключително силен състав. От друга страна през тази година държавен индивидуален шампионат за мъже така и не бе организиран, задълго изчезна всякаква информация относно Чепеларе и се създаде впечатление за друга празнина в календара. Когато неочаквано се появиха дати за сеньорски първенства в Казанлък не се колебахме. Нещо повече – през юни вече бяхме решили да се участва в тях вместо да се играе тогава в продължително като времетраене и разходи, но с малък брой участващи и съответно ниска значимост отборно първенство.
- Може ли да се говори за пазарджишка хегемония в държавните шампионати при сеньорите?
- В голяма степен е така – на практика целият ни представителен тим се числи към тях и, при ролята ни на фаворит в основните първенства, е съвсем нормално да установим доминация. Мисля, че нито една възрастова група не трябва да бъде подценявана, съответно постигнатите резултати в която и да е от тях. Сега тези за подрастващи са разпределени през две години, а конкретно за сеньорските България има свой световен шампион (редом с носителите на короните за жени и мъже Антоанета Стефанова и Веселин Топалов) в лицето на гросмайстор Любен Спасов - пак той печели бронзов медал няколко години по-късно. Нашето първенство в Казанлък (13-15 октомври) не предложи голяма интрига, като с Крум си осигурихме първите две места още преди последния кръг. В крайна сметка моите допълнителни показатели се оказаха по-добри, но лесно можеше да се получи любопитна ситуация, в която двамата да имаме абсолютно еднакъв актив. Не съм сигурен какво предвижда тогава регламентът, ако на практика става дума за допълнителен мач, то такъв навярно би могъл да се проведе и в Пазарджик.
Дочо ЧАНЕВ
