Други

Най-добрата крими писателка на криминалната действителност

  24.11.2021 06:36             
Най-добрата крими писателка на криминалната действителност

Навършиха се 90 години от рождението на Донка Петрунова

Името й се погълна безвъзвратно от забравата, сякаш Донка Петрунова нищо не е сторила със своите 23 романа. Криминалета, изобличаващи антисоциалните разрушителни процеси у нас. На 9 ноември се навършиха 90 години от рождението й. Писателката с пъргав и аналитичен ум, който претегля критично недъзите и моралните деформации в социалистическа България, а след това бичува грабителския преход. Ще напомня за случай, който няма прецедент в историята на българското писателство. С подкрепата на МВР

тя влиза в сливенския затвор в ролята на „осъдена“, т.е. „пандизчийка“,

и в продължение на няколко месеца проучва отблизо социално-битовата и нравствена атмосфера на съкилийничките си. Така излиза на бял свят романът й „Сивият дом”, определен за най-добрата публицистична книга за 1986 г. в традиционната анкета на в. “АБВ”, а днес сочена за една от най-скандалните книги за времето си. Този факт може само да подскаже колко отговорно, честно и добросъвестно се е отнасяла към творческата си работа тази наша писателка. 

Донка Петрунова е родена в София, в изключително бедно семейство на преселници от Радомирско. От съвсем малка чете, което не допадало на майка й, тъй като искала да я прави плетачка. Никой не бил в състояние да я откаже от книгите. Тя завършва успешно софийския висш селскостопански институт. По разпределение е изпратена на работа в Добруджа, където

решава на своя глава да напусне определената й месторабота

С това си прибързано действие младата агрономка изсипва куп проблеми и огорчения на родителите си. Обаче успява с подкрепата на земеделското министерство да започне работа в редакцията на вестник „Кооперативно село“. Още с първите си репортажи впечатлява колегите си, които й предричат бъдеще на талантлив литературен творец. И не се излъгали. Новата работа й дава възможност да навлезе не само в журналистическите, но и в авторитетните литературно-творчески среди. Успоредно с къртовската редакторска работа тя пише радиопиеси, сценарии за документални филми. През 70-те се появяват първите й книги: „Звездите слизат на земята“ (1970) и „Казанлък“ (1975), които дават самочувствие, зареждат я с енергия, за да се нареди през 80-те сред амбициозните ни писатели с кните „Искри от огън и пожари“ (1986), „Сивият дом“ (1988), „Сто и първото лице на любовта“ (1990)… С настъпването на т. нар. демократични промени произведенията й описват

нравствената деградация, безпрецедентният упадъчен морал в обществото

Тя се прицелва в този морал – в „Надиграване с дявола“ (1991), „Вила мистерия“ (1995), „Опашката на змията“ (1997) и в много от другите й романи. Ще се окаже, че кусурите на тоталитарния режим бледнеят пред бруталното, безскрупулно и зашеметяващо нашествие на дивия капитализъм с най-долнопробните човешки страсти в „Голямото прецакване“ (1999), „Заслепяване“ (2001), „Мафиотски романс“ (2003), „Петата власт“ (2003), „Любов в криминално време“ (2005), „Дни за любов и убийства“ (2006), „Скандална тайна“ (2007), „Ръкописът на мръсните тайни“ (2011), „Стълба за двама“ (2015).

В началото на 21 век, утвърдила се вече като авторитетна и търсена авторка в областта на литературната криминалистика, Донка Петрунова шества в читателските среди с подчертано самочувствие и със

съзнанието, че е забележимо явление в литературния ни свят

Случайно по време на едно от съюзните събрания в кино „Люмиер“, до НДК, до мен седна непозната жена, на зряла възраст, средна на ръст, но с гордо изправена снага и изражение, подсказващо нескрито достолепие. Погледът й обхождаше внушително просторната кинозала, явно търсеше познати колеги. И като не откри познати физиономии, се обърна към мен и ме заговори. Оказа се, че съседката ми е популярната авторка на криминални романи. Това беше и първата ми среща с Донка Петрунова. Познанството прерасна в приятелство. Разменихме си книги, общувахме често по телефона, взаимно се търсехме и уреждахме срещи по време на събирания, четения и съюзни тържества. Почувствах, че се сближавам с автор с впечатляваща културна ерудиция. Страшно ме заинтригува романът й „Бели рози в черна ваза“.  В тази книга има плетеница от любовни интриги и ненаситна жажда за власт и пари, породили низ от криминални престъпления. Това силно актуално звучене ми даде импулс за

представянето на „Бели рози в черна ваза“ пред културната общественост на Пазарджик

На 12 март 2012 г. салонът на концертна зала „Маестро Георги Атанасов“ се оказа тесен да побере многобройните почитатели на Донка Петрунова. Този ден се превърна във вълнуващ духовен празник на града. След горещия прием на книгата публикувах рецензия във в. „Дума“. Авторката не пропусна да благодари, изказа задоволство от гостуването си в нашия град и продължи да се интересува от приема на творбите й, както и от събитията, свързани с местното ни духовно битие. Романите й изключително силно ме вълнуваха - рецензия в „Дума” поместих за „Очите на сърцето” (в него виждаме образите от улицата, сред тях и архитектката Жана, която става клошарка, съсипана от беззаконието, и уродливости от най-долнопробен род), а в списание „Пламък” - рецензия за романа „Стълба за двама“,

който бе изчерпан и се предаваше от ръка на ръка

В хода на създаването на това произведение авторката споделяше някои мисли с мен и аз добивах представа как се ражда то. За новото й заглавие се заговори и в нашия град и през есента на 2015 г. решихме да организираме представянето му пред местната общественост. Като секретар на Клуба на дейците на културата исках да популяризирам изданието. По това хубаво есенно време Донка Петрунова обитаваше малката си къщичка в Драгалевци и рядко слизаше в града. Постихналите й стари болежки я споходиха отново, задълбочиха се и скоро я отведоха в болница. Понякога състоянието й временно уж се подобряваше. Най-неочаквано се видяхме на едно премиерно тържество за Евтим Евтимов в клуба на журналистите в София. Но всичко се оказа затишие пред буря – тя загуби съпруга си и единствения им син. От това безмилостно осиротяване я спасяваше единствено общуването й с белия лист. Коравият характер донякъде й помагаше да се избавя от непоносимата скръб, но я връхлетяха нелечими заболявания. По време на мъчителния й престой в болницата поддържахме връзка по телефона, но в гласа й се долавяше отпадналост и безсилие, които не смогваше вече да прикрива. На 15 февруари 2016 г. Донка Петрунова си отиде от този свят.

С нея си отиде сякаш епоха в генезиса на родното  криминално четиво.

Продрум ДИМОВ


Свързани
Последни новини
Анкета

Какво ще празнувате на 14 февруари?


Резултати
Обяви

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ С НЕЯ БЕЗ НАЕМ СРЕЩУ ГЛЕДАНЕ. 0884 223 113

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

ДАВАМ БОКСОНИЕРА ПОД НАЕМ – ЦЕНТЪР. 0877 122 337
Всички