Когато бях дебел и неподвижен бяха много по-нещастлив от живота, казва 18-годишният маратонец
МИРЯНЦИ. Георги Колев е в 12-и клас и обича да бяга. В пазарджишкото село често го виждат да върти обиколки на стадиона. Наскоро той направи и първия си маратон на пистата. Питаме го какво го мотивира. Оказва се, че е трябвало да го питаме какво го е мотивирало преди и какво – сега.
„Започнах с бягането, защото бях много дебел. Аз съм нисък – 164 см, но тогава бях 78 килограма. Казах си:
„Окей, така не може да се продължава - време е да се тренира здравата!”
Казах си го и започнах да бягам. Беше едно лято преди три години. Едва направих един километър и въздухът ми свърши”, връща се назад във времето Георги. Две години по-късно прави полумаратон от 21 километра, а тази есен стана факт и първият му пълен маратон от 42.195 км. За цялото това време не е спирал да тича. Почти като героя на Том Хенкс от култовия филм „Форест Гъмп”. Сега тежи 60 килограма и се чувства добре. Но за това време бягал кажи-речи всеки ден, като увеличавал пробега все повече и повече. Бягал на стадиона в Мирянци, където преди дни бе открита изцяло обновената съблекалня на местния ФК „Тракиец”. Това е и името на стадиона.
„Стадионът ни е малък, но е хубав – правя си обиколки с музика и педометър.
За мен това не е изгубено време
Продължавам да бягам, защото ми харесва и така се чувствам добре. Вярно, първите няколко седмици е трудно. Докато свикнеш, тялото ти много се измъчва, но никога не ми е хрумвало през това време, че трябва да се откажа. Мъчиш се, но преборваш тези болки като си пуснеш музика. И като слушаш и пробягаш около час, вече си спокоен и се чувстваш приятно. Аз като сложа слушалките и се оставям на бягането”, казва момчето. Той слуша предимно метъл, а „Металика” му е любимата група.
„Много харесвам и „Айрън Мейдън”
Все още не съм ходил на концерти на тези групи или на други от този стил – но ми е хубаво да ги имам на телефона си и да си ги слушам на стадиона. Самият стадион не беше зле, но съблекалните на футболистите бяха доста занемарени. Наскоро имаше ремонт – постави се изолация, боядиса се, въобще стана много хубаво”, казва момчето по повод пълното обновяване на съблекалните от Община Пазарджик. Тогава кметът Тодор Попов сподели, че това е жест към всички онези, които през годините развиват футбола в селото, още повече
„от тук са излезли страхотни футболисти”
Попов обеща на кмета на Мирянци – бившият професионален футболист Христо Христов-Индианеца, че ще бъде оправена прилежащата инфраструктура, а от двете страни на съблекалните ще бъдат монтирани седалки, така че стадионът да отговаря на всички стандарти. Което е добре, защото в селото има млади хора, които спортуват. В класа на Георги в пазарджишката Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт – също. Но на фона на останалите им връстници, те продължават да са крехко малцинство.
„Повечето от съучениците ми не са запалени по спорта. Има някои, които тренират – най-вече футбол, други спортуват като ходят на фитнес или бягат, доста се стараят, но не са кой знае колко на брой.
Лошото е, че не са стандарт за моето поколение
Затова бих казал на връстниците ми, че бягането не е загубивреме. Нашата физика е еволюирала покрай бягането. Когато сме били в африканската савана, начинът, по който сме ловували, е бил да гледаме изключително бързите животни в саваната и да бягаме като тях. Да, не можем да ги надбягаме, защото тялото ни не е пригодено за това, но пък имаме голяма издръжливост и това ни прави по-специални в биологичното царство. Бягането на дълги дистанции ни е вродено”, обяснява момчето. Прав е. Неслучайно африканците са най-добри и на спринтовите къси бягания, а и на маратонските. „Има го в генетиката им. Един от техните най-добри бегачи измина маратона за 2 часа – аз го сторих за 5 часа. Не съм бързал, просто бягах, спирах за секунди да пия вода и продължавах. Започнах сутринта. Първо дори ми студено, после се затоплих. Ако беше завалял дъжд, нямаше да спра.
Не заваля, просто се включиха пръскачките на стадиона
и ме мокреха, но ми беше още по-приятно, защото беше септември и времето беше топло. Но и да беше заваляло, няма как да си изминал 35 километра и да не можеш да минеш още 7.”
Дванадесетокласникът се е ориентирал към програмирането и в момента съчетава училището и бягането с частни уроци в специализирана частна школа. Вижда реализацията си у нас.
„Ще опитам бъдещето си тук. Знам, че е по-труден и животът, а и като погледнеш обявите за работа за програмисти – изискванията тук са по-високи отколкото в чужбина, а заплатите – не.
Но това е моята родина
и тук са всички хора, които познавам, така че не мисля да си бия шута. Повечето от съучениците ми също ще останат тук и смятат да продължат да учат в София и Пловдив.”
Ще продължи ли с бягането като го грабне животът на програмиста, питаме Георги, а той се усмихва. „Разбира се. Като стоиш по 8-10 часа на компютъра няма как после да не искаш да потичаш навън, за да не се отрази това на психиката и физиката ти. Иначе как ще поддържаш активен начин на живот?”
Някой може да попита сутрин или вечер е по-полезно да се бяга? Отговорът е: Когато няма училище и има свободно време.”
„Предпочитам да бягам сутринта на свежа глава
Особено през лятото, когато утрините са хладни и приятни. Бягах, гледах да си поставям някакви диети в началото, но честно казано, не ми се получаваше. Така че ям без да се ограничавам особено, но избягвам вредни храни като крокита, снаксове и прочие. Ям си, но като бягам три-четири пъти седмично по десет километра, калориите изгарят. Това ме поддържа във форма, но диетата е нещо, което мога да подобря със сигурност. Важното е, че такъв режим много ми харесва. Когато бях дебел и неподвижен, бях доста по-нещастлив от живота.”
Дочо ЧАНЕВ
