Пазарджишкият пътешественик Иван Панкев не се спира. В социалните мрежи той направи фоторепоргаж от скално-култовия комплекс край село Бенковски, Кърджалийско, и показа, че и една мрачна октомврийска утрин може да бъде цветна и магична. Иван показа т. нар. „Голям камък“ – ансамбъл от няколко самостоятелни скали. И написа:
„Аз се завирам в първата изпречила се пред очите ми цепка, която отвътре се оказва класическа утробна пещера, и се чудя на двете нетипично големи трапецовидни ниши. Севар пък (буквално) е над тези неща, забавлява се да се катери по гладките камъни под зоркия поглед на Татяна и напира да цопне с крака в някой от многобройните, пълни с вода жертвеници. Съвсем наблизо през нивите е „Дупчения камък“. В едва подаваща се над земята скала е изсечена гробна камера с неправилна форма и закръглени стени с обли ъгли. Любопитното е, че освен почти кръглия централен отвор, има и втори, елипсовиден отгоре. Препратката към странджанските и сакарските долмени е неминуема. През вековете обаче гробът изгубил първоначалната си функция и се преродил в лековито провирало”.
Преди година от печат излезе неговата първа книга “Планините на България“. Книгата е голяма (формат А4), с твърди корици и съдържа 54 пътеписа и 240 снимки, подбрани измежду общо 100 000 кадъра, правени през последните 10 години.
„Мисълта, че някой ден ще напиша книга, ме споходи още през 2013 г., след като с Татяна се завърнахме от първото ни голямо пътешествие – 4 месеца из Южна Америка – и оттогава тя ставаше все по-осезаема. Винаги съм смятал обаче, че ще напиша някаква приключенска книга, а когато най-сетне разгърнах вече готовия албум, осъзнах, че той всъщност съдържа една любовна история, защото описва моята любов към планината”, обяснява землякът ни. В Кърджалийско той направи и есенна разходка до водопад "Дупката", като не пропусна и тракийската крепост на вр. Сиври кая.
Водопад „Дупката”– масивна скална плоча с идеално кръгла дупка в средата, през която едва църцори струйка вода с дебита на прерязана вена. Обстановката е налице, при пролетно пълноводие гледката несъмнено е грабваща”, коментира Иван Панкев.
„Според археолозите в античността природното скално образувание Божи мост функционирал като скално-култов комплекс, а изкуствено дооформената пещера-утроба в основата му била обитавана още през епохата на Енеолита. Вътре на очи се набиват и значително по-съвременните следи от иманярска дейност. Какво са открили те и до какъв извод са стигнали, не е ясно. В скалите около пещерата се забелязват множество различни по форма и големина дупки и улеи, а точно под свода се мъдри гигантски, дообработен скален къс, който вероятно е имал централна роля в извършваните тук обреди”, обяснява пътешественикът.
(Зн)