„Ако мислим за година напред – ще посеем семена, за десет години – ще посадим дърво, ако мислим за сто години напред – ще обучаваме хора! Това е нашата мисия!”
С тази мисъл започва книгата на колегата ни Денчо Владимиров „И израсна от руините дворец”. Книга, наречена „документална повест” и посветена на акад. Димитър Димитров - покойният съзидател и ректор на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР), и почетен гражданин на Пазарджик. Акад. Димитров пише и поезия, и рисува, а Денчо Владимиров дълги години е работил и в „Знаме”.
„До голяма степен „Знаме” и отзвукът от статиите за проф. Димитров и ВУАРР са
причината да има филиал в Пазарджик,
казва авторът. И го нарича „Дворец на знанието”. Като журналист е свидетел на първите години на емблематичното висше училище – един от първите частни колежи в страната.
„Беше в началото на така наречения от сценаристите му, наши и задгранични хаирсъзи, „демократичен преход”… Тогава един млад главен асистент във Висшия селскостопански институт в Пловдив в късните нощи чертае и мечтае за създаването на ново за България начинание… Идеята му идва след посещение в Англия, където се запознава с прочутия Лакхъм колидж. Разбира се, за частен колеж държавата по това време даже не би желала да я обезпокояват. Но в цитаделата на Висшия селскостопански институт
започва дейност в скромна барака
първото полувисше училище с практическа насоченост. А през 1992 г. на бял свят след много борба израства във Висше училище „Земеделски колеж”… Владимиров дава идеята на доц. Димитров да открие филиал на ВУАРР и в Пазарджик. Ето какво пише той:
„Публикациите (в „Знаме”, б.р.) имаха широк отзвук сред хората от Пазарджик и областта и аз редовно предавах отзивите на ректора. А веднъж и му казах:
- Интересът към колежа много е нараснал в Пазарджик, аз познавам много хора в този край, и те сега ми се обаждат за информация как децата им да кандидатстват в този земеделски колеж, за който пиша… Не може ли да откриете и един филиал в Пазарджик?… Земеделски колеж тук ще е на точното място – Пазарджишкият край е аграрен, има от векове прочуто земеделие и животновъдство…
И бях добавил нещо като проверена лично характеристика на Пазарджик:
- В този град има повече кислород за творчество в сравнение с големия Пловдив…
Неслучайно тук намериха по-добър прием и по-добро място за творчество и артисти от Пловдивския театър като Милен Пенев, Катя Паскалева, Тодор Колев, музиканти като Иван Спасов и „Бели, зелени, червени”, водени от Веселин Николов, в Пазарджик живя и работи художникът Димитър Казаков-Нерон… Те в Пазарджик дишаха и живяха по-леко…”
Авторът е забравил за пледоарията и препоръката си, когато доц. Димитров му възлага „бойна задача”. Да види в каква сграда би могъл да се открие колежа в Пазарджик.
„Два дни обикалях, имаше не една и две изоставени и запустели сгради… Аз се спрях в избора си на база на сградата на бившето училище по транспорт – комуникативно място, до булевард „Бенковски” и до
„блока на Жулев”, където бе населено с артистите на града
Изоставената и сгромолясваща се сграда на АПК-Север не се реших да препоръчам – там, както ме предупредиха хората, само дето не се бяха появили още духове… А един от съседите нарече някога пищната сграда „Пазарджишкия Райхстаг”!... И все пак съдбата бе решила именно на това вампирясало място да се издигне бъдещият пазарджишки дворец на знанието…”
В книгата са записани и спомените на проф. Димитров. Той разказва как през годините в Пазарджик са се водили разговори с ръководства на университети от София и Пловдив за отваряне на филиал, но всичко е оставало само на „благи приказки”. „Очаквали са пазарджиклии точните хора, които ще поемат мъжки ангажимента…”
Той се оказал този точен човек.
„Проявихме неистова воля да вземем една съборетина, изоставена от години, опожарена, разрушена, изтърбушена...
Но си е струвало това голямо приключение
– сега се гордеем, че в Пазарджик имаме най-добрата университетска сграда в цялата ни база в страната и най-представителният ни учебнообразователен и научен център. И така се започна летописът на нашия ВУАРР в красивия Пазарджик. В града на левия бряг на Марица…”, казва проф. Димитров и си спомня как с тогавашния председател на Общинския съвет Тодор Попов са умували как да превърнат една съборетина в учебен център.
В книгата проф. Димитров е показан и като меценат, който непрекъснато дава пари за култура, и като добър мениджър, който за 28 години не е забавил нито с ден изплащането на заплатите на персонала, макар да признавал пред автора на книгата, че „всеки месец си блъскам главата как да осигуря заплатите на 300 души…”,
но и като автор на стихове,
които пише още от студентската скамейка. Защото като майстор на шаржа и графичната сатира е известен отдавна.
Дни преди да бъде поразен фатално от коронавирус се уговарят с автора на книгата за интервю, но черната вест за кончината му идва на 7 декември – в навечерието на студентския празник. Като негова програма-верую остава написаното от проф. Димитров в „Молитва на ректора”:
„Боже,
моля за мъдрост и здраве!
Умножи силите ми
и добротата.
Не за мене,
а за да направя
още хубави неща
За тях – децата!”
Ангел АНАТОЛИЕВ
Бел. ред. Денчо Владимиров е роден през 1944 г. в град Гюмюрджина (Комотини). Пише поезия, проза, публицистика. Член на СБЖ и СБП. Завършва „Българска филология” във Великотърновския университет, работи във вестниците „Борба”, „Народен другар”, „Септемврийско знаме”, „Отечествен глас”, „Знаме”. До края на 80-те години е превеждан и печатан в много централни руски издания -„Литературная газета”, „Крокодил”, „Огоньок”, „Вечерняя Москва”, „Правда”, както и в редица издания в Чехия, Словакия, Германия. Като автор сатирик е представян и в САЩ. Бил е обществен кореспондент на световноизвестното радио „Голос России” - за сътрудничеството си е награден с международния медал „Диалог между културите”.
В последните години, въоръжен с видеокамера, създава десетки краткометражни филми , един от който - „Двата венеца на патриарха Кирил Московски и Всерусийский”, му носи първото високо признание - специалната награда на международния филмов фестивал „БАЛФЕСТ”. Като бард е автор и изпълнител на много песни.
