Други

Добри Джуров каца с вертолет в Смилец заради Динчо Велев

  19.12.2021 08:12             
Добри Джуров каца с вертолет в Смилец заради Динчо Велев

100 години от рождението на достойния генерал - вуйчо на Иван Гарелов и чичо на Иван Динков

На 5 декември тази година се навършиха 100 години от рождението на генерал Динчо Дупинов или Динчо Велев. Вуйчото на Иван Гарелов (майка му Куна е сестра на Динчо) и чичо на поета Иван Динков от Смилец е един от големите военачалници в най-новата ни история. Забележителна личност – той е създател на алпийските подразделения на Българската армия през 1982 година.

Името му е влязло отколе и във войнишкия фолклор

Всеизвестен е разговорът

- Ало! Дежурният по КСВ (командване на сухопътните войски) ли е! Аз съм генерал Дупинов!

- Полковник Гъзибаров слуша другарю генерал!

- Идиот! Простак! Ти с кого се подиграваш бе!

Впоследствие и генералът, и полковникът си сменят фамилиите, съответно на Велев и на Иванов. Но не само те.

Динчо Петров Велев (Дупинов) е български партизанин, а в Българската народна армия стига до чин генерал-лейтенант. Роден е на 5 декември 1921 г. в стрелчанското село Смилец. Завършва пазарджишката гимназия (1943). Като ученик е приет за член на РМС (1937). От юни 1944 г. е член на БКП. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. От март до септември 1943 г. е ятак на партизани и секретар на РМС в родното си село. През 1943 г. излиза в нелегалност и става партизанин в Партизанска бригада „Георги Бенковски“. Бил е командир на чета и помощник-командир е на бригадата. Участва и във войната срещу нацистка Германия (1944), като командир на рота - след 9 септември 1944 г. е командир на рота в 27-и пехотен полк (септември 1944-януари 1945). По време на бойните действия е тежко ранен. Офицери обаче го подминават, виждайки, че състоянието му е безнадеждно. Спасяват го запасни войници. По-късно на генерал Велев ще се носи славата, че

има по-хладно отношение към офицерския състав, докато към войниците се отнася братски

„Това съм го изпитал лично на гърба си”, коментира пред „Знаме” капитанът от резерва Васил Шушнев от Славовица. Той си спомня случай от времето, когато Динчо Велев е началник на Управление „Бойна подготовка” на Командване „Сухопътни войски” през втората половина на 70-те години. Двамата се срещат на учебно занятие на полигона в Корен – ходилите в казарма знаят какво означава това. Учение с танкове, самолети, оръдия… Все едно си на война.

„Бях партиен секретар на полк и учението бе изключително мащабно. Имаше 30 наблюдатели от братските страни от Варшавския договор. Когато занятието приключи и дойде време за банкета, генералът дойде и от всички свободни столове седна точно до мен. „Е, капитане, каза ми, сега ще запалим по една цигара, после ще се чукнем, за да опитаме от питиетата, които хората са наредили на масата”. Аз не пушех, но от уважение запалих от неговите цигари. А той, като ме видя, че се закашлях продължително и когато му казах, че съм непушач,

се засмя и изпуши и моята цигара

После другите офицери после ми викаха: „Капитане, какво направи ти? Генералът на полковниците не обръща внимание, а на теб и цигарата ти допуши”, смее се Шушнев. И той споделя мнението, че генерал Велев е бил закрилник на редниците и сержантите. „Обичаше войниците като братя. Не знам дали е гледал с неприязън към офицерите, но когато бяхме на занятие, офицерите бягаха, все едно бомба е паднала, само щом чуеха името му”, уверява о.р. капитанът.

От януари до юли 1945 г. Динчо Дупинов учи във Военното училище в София. След това до ноември 1946 г. е инструктор в училището. Между ноември 1946 и януари 1948 г. е командир на дружина в 27-и пехотен полк.

Завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“ в Москва

(януари 1948-декември 1950). През декември 1950 г. е назначен за временен началник на Оперативния отдел в Управлението на втора армия. Остава на този пост до януари 1952 г. От януари 1952 г. като полковник е временен командир на осемнадесета мотострелкова дивизия. От 3 октомври 1957 г. е повишен в звание генерал-майор. Командир на Втора мотострелкова дивизия в Стара Загора (1959 – 1960). Началник на военновременния щат на БНА от 15 декември 1962 г. Командир на Втора армия (1971 – 1975). Бил е началник на Управление „Бойна подготовка“ в МНО. Към 1976 г. е началник на Управление „Бойна подготовка“ на Командване „Сухопътни войски”.

Съдебен заседател от военната колегия на Върховния съд на Народна република България от 17 юли 1981 г. Достига до звание генерал-лейтенант през 1969 г. Автор е на книгата „Маньовърът в общовойсковия бой в планината“ (Военно издателство, С., 1972) и мемоарните книги „Огньовете горят“ (Военно издателство, С., 1973) и „Дълг и младост“ (Военно издателство, С., 1978).

Защо обаче Дупинов става Велев?

В началото на 1969 г. в армията са преименувани всички офицери, чиито имена предизвикват насмешка или двусмислица. Това се случва с нарочна заповед на министъра на отбраната ген. Добри Джуров, съгласувана със Секретариата на ЦК на БКП и лично с Тодор Живков. С тази задача бил натоварен най-престижният от ръководството на министерството – генерал-полковник Кирил Косев, легендарен командир на Горнооряховския партизански отряд, командващ Трета армия, а тогава и заместник по бойната подготовка на Добри Джуров. Решено било преименуването да започне от висшия състав – командири на дивизии, на полкове и поделения. Те пък от своя страна ще продължат покръстването на места. Висшият офицерски състав е събран в двора на Школата за запасни офицери в Плевен. Паметливи си спомнят как една сутрин на плаца

щъкат насам натам офицери с две контри на бузите и зачервени от служебна превъзбуда

Събрани са командири от цялата страна с по три тежки звезди на раменете. Те тихичко си шушукат: „За какво ни викат?” Но никой няма отговор на този страховит въпрос. Всеки върти лентата назад и се мъчи да си спомни кога, къде и за какво е стъпил накриво. И час по час гледа очаквателно към портала. А оттам плавно влиза черна волга с червени номера. Леко изхриптяват спирачки, петдесет чифта очи се впиват в първата седалка. Вратата се отваря, подават се първо огнени лампази, проблясват сърмени пагони с три звезди. Другари, офицери!

Униформените другари замръзват.

Цялата статия - в книжния брой на "Знаме".


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ С НЕЯ БЕЗ НАЕМ СРЕЩУ ГЛЕДАНЕ. 0884 223 113

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

РЕСТОРАНТ РОНИ /ТЕАТЪРА/ - БОГАТО ОБЕДНО МЕНЮ. КЕТЪРИНГ ДО ДОМА И ОФИСА. КАЧЕСТВО НА ДОСТЪПНИ ЦЕНИ. 0878 103 118
Всички