ПАЗАРДЖИК. На 15 декември точно преди 50 години д-р Запряна Иванова започва работа в тогавашната Окръжна болница. Спомените й от този ден са ярки. Очаквала го с голямо вълнение и трепет. Изпратили я в Неврологичен кабинет в поликлиниката, сега Медицински център „Вива“, където се погрижила за първата си пациентка под ръководството на специалист - д-р Христо Щерев. Не е забравила дори името на жената. Казвала се Надка и била с невралгия.
Оттогава е минал половин век, а д-р Иванова е помогнала на много хора. Ето какво споделя тя от своя богат професионален живот:
- Защо избрахте лекарската професия?
- Като ученичка бях в кръжок по биология, а класната ми ръководителка също беше биоложка. Обичам хуманитарните науки. Насочих се към медицината и не съм съжалявала за своя избор.
- А какво ви насочи към неврологията?
- Може би многото неизвестни. Нервната система е водеща във всичко. Централната нервна система ръководи целия организъм. Неврологията беше загадка за мен, която исках да разуча. Мога да кажа обаче, че и след 50 години все още се уча. Не може човек всичко да знае.
- Какво си спомняте от годините, в които преподавахте?
- Пет години, след като започнах работа в Неврологично отделение, придобих и специалност по Нервни болести. Станах майка на дъщеря и след три месеца се явих и на конкурс за асистент към ВМИ-Пловдив. Филиалът в Пазарджик беше разкрит през 1978 г., а Окръжна болница стана база за обучение на студенти от горните курсове.
Работата ми тогава се промени. Работното ми място остана същото, защото, заедно с лечебно-диагностичната дейност, започнах да упражнявам и учебна дейност. Имах сили и желание и успявах да съчетавам преподавателската ми работа и тази на невролог в продължение на 12 години. Не ми тежеше. Работех с млади хора, които бяха много амбициозни и жадни за наука. Водех упражненията по нервни болести на четвърти курс. Когато бях асистент и преподавах, това ме задължаваше да уча много, за да им бъда полезна.
Когато закриха филиала на ВМИ в Пазарджик, останах да работя в Неврологично отделение на Окръжната болница, въпреки че имах предложение да отида в Пловдив. Преподаването ми липсваше след това.
- Ваши студенти в момента са уважавани специалисти в Пазарджик.
- Така е. Много колеги, завършвайки, се реализираха в различни дисциплини на медицината, но и много от тях действително станаха изключително добри невролози, които работят в нашия град. Сред тях са д-р Златарева, д-р Хрисчева, д-р Чилингирова, д-р Митева, д-р Нещерова, д-р Чолакова.
Сегашният началник на отделението по нервни болести на МБАЛ-Пазарджик - д-р Николай Сотиров, също е бил мой студент. Както се казва - учениците надминаха учителя си. И аз се гордея с него, както и с всички студенти, на които съм преподавала и са се реализирали успешно. Голяма част от тях станаха, освен добри специалисти, и лекари на ръководни длъжности, включително настоящият изпълнителен директор на МБАЛ-Пазарджик д-р Красимир Темнилов.
- Кои са вашите учители в професията?
- Проф. д-р Стоян Байкушев, който беше и декан на ВМИ - Пловдив в Пазарджик. Изключително умен човек - беше достигнал върховете на лечебната дейност, на диагностичната, на преподавателската и организационната дейност. Той беше и художник. Няма да забравя този ден, в който го изпратихме като делегат на Великото народно събрание.
- Кои са най-трудните моменти в работата Ви?
- Имало е много трудни моменти, които и сега като си спомням, кожата ми настръхва, сърцето ми се разтуптява. Никога няма да забравя образите на тези хора. Много ми се иска в болницата да имаме апарат за ядрено-магнитен резонанс, за да може да имаме ранна диагноза на инсултите, които много се увеличават и се подмладяват.
- Със сигурност имате много благодарни пациенти.
- Всеки лекар има. Сещам се например за едно 18-годишно момче. По това време беше спортист. Направи менингит във влака и изпадна в безсъзнание. Прекара 15 дни в кома и в навечерието на Великден стана чудо. Момчето излезе от комата и се възстанови напълно. Няма да го забравя този Митко от Сливен. Беше ни толкова благодарен, че всеки път, като пътуваше до София, идваше да ни посети в Неврологично отделение.
- Продължавате ли да мислите за болните след приключването на работния ден?
- Имало е нощи, в които не мога да спя. Разсъждавала съм дали правилно съм поставила диагнозата, правилно ли е лечението, което провеждам. Има и неспасяеми болни, които никога няма да забравя. Не може да не мислиш за своите пациенти.
- Увеличават ли се младите лекари, които искат да специализират неврология? Какъв съвет бихте им дала?
- Да, увеличават се, макар това да е много трудна дисциплина със специфична терминология. Трябва да си компетентен, да си в крак с времето, да наблюдаваш съвременните постижения на науката и да ги прилагаш на негово величество пациента, за да има полза.
Всички, които се насочват не само към неврологията, но и към медицината съветвам да четат, да се учат, да са близо до пациентите си – да ги пипат, а не да ги гледат.
- В паниката около коронавируса подценяваме ли инсултите?
- Не бива да го правим. Доказа се, че 3-5% от коронавирусните инфекции започват с инсулти. Може би рисковите фактори водят до инсулти. Такива са тютюнопушенето, стресът, хипертонията, диабета. Затова профилактиката на тези заболявания е много важна. Фибринолизата е вече рутинен метод на лечение. За спасяването на болните е важно изследването да се направи в първите 4 часа.
- А вие как се справяте със стреса и напрежението?
- Единият ми начин е с четенето на книги. Последната книга, която прочетох, е „Глина „ на Виктория Бешлийска. Още ми е в съзнанието този роман. Също така имам двор, на който садя цветя и зеленчуци и се занимавам с тях. Това ми е за отмора, както и сбирките с приятели. Трудно изживях загубата на моя съпруг, с който бяхме заедно над 50 г.
- Кой според вас е най-големия враг на нашето здраве?
- Стресът. Аз го поставям на първо място. И негативизмът. Ако се отърсим от тях, вярвам, че ще сме по-здрави. Трябва да мислим по-позитивно. Да вярваме на себе си. Да вярваме на хората. Макар, че хората са различни. Затова се казва индивид. Всичко е строго индивидуално.
- Каква е вашата рецепта за добро здраве?
- Разумен начин на живот. Аз не пуша и не пия. Позитивен човек съм. Виждам в отсрещния човек хубавото, а не лошото. Това може би е полезно и за мен самата.
Д-р Запряна Иванова e родена в панагюрското село Поибрене преди 74 години. Когато е 3-годишна, семейството й се мести в Пазарджик, където се установяват за постоянно. Средното си образование завършва в Първа гимназия, а висшето - във Висшия медицински институт в Пловдив.
Преди 50 години д-р Иванова започва работа в Отделението по нервни болести. В Неврологията на МБАЛ-Пазарджик е и досега. Освен това лекува болни в Белово, както и в кабинет в болница „Хигия“.
На 30 години е не само лекар, но и преподавател във Факултета на Висшия медицински институт (ВМИ) - Пловдив в Пазарджик. Гордее се със своите студенти и се радва на успехите им и до днес.
Още като студентка д-р Запряна Иванова се омъжва за своя колега д-р Мино Иванов. Двамата са заедно в продължение на 54 години. Има една дъщеря и една внучка, която носи името на своя дядо.
„Знаме“
