В годината, в която Пазарджик бе обявен за европейски град на спорта, започнахме да публикуваме неизвестни досега любопитни факти от историята на спорта не само в областния център, но и в някогашния Пазарджишки окръг. Свидетел, а в повечето пъти участник в тях или техен инициатор, е навършилият 90 години Иван Симеонов. Почетният гражданин на Пазарджик и заслужил деятел на спорта по него време е зам.-председател на ОС на БСФС.
Статията в брой 42 на „Знаме” за момчето Георги, което изминава маратонското разстояние от 42.195 км на стадиона в Мирянци, ме върна много години назад, когато този стадион се създаваше и тогава не носеше името „Тракиец”, а „Дружба”. А покрай това има любопитни моменти, за които искам да споделя. Стадионите в областта бяха построени на стопански принцип от ТКЗС-та, а през 1957 година тон даде построеният с решение на Градския общински народен съвет стадион „Любен Шкодров” в Пазарджик. Като перла в короната се открояваше селският стадион „Костадин Ставрев” в Мало Конаре, кръстен на името на убит партизанин-бивш футболист. Стадионът бе обявен за първият в страната от Българския съюз за физкултураи спорт, а Георги Цепов (секретар на Селския народен съвет и главен „виновник” за това) бе награден с 10-дневна екскурзия в Чехословакия.
Що се отнася до стадиона в Мирянци, през май 1962 г. имах възможността да присъствам като зам.-председател на ОС на БСФС на тържественото му откриване. Бе построен от обединеното ТКЗС в Пазарджик с председател Васил Перничев. Заедно с него и с Борис Димитров прерязахме лентата. Проектът за стадиона го бях взел от проектантската организация в Пловдив. Любопитното е, че се бе разгорял ожесточен спор между Мирянци и Синитово къде да се направи това спортно съоръжение. Мирянци бе избрано заради мястото. Добре, но пък председателят на Селския народен съвет Никола Дамянов не прие избора, обиди се и не поиска да дойде на откриването. Но когато стана време за откриването, се отсърди и дойде за церемонията. Празничното настроение зарази всички. Аз подарих футболна топка и една тенис маса на домакините, а деятелите до един наградих със значка „Отличник на спортното строителство”. След това започна и възможно най-голямото дерби за случая - между отборите на Мирянци и Синитово. Мачът се игра пред многобройната публика на двете села. И тогава стана чудото. Срещата завърши 4:2 за домакините, решавайки съседския спор и на футболния терен, но доскоро каращите се мирянчани и синитевци сега съвсем приятелски аплодираха всяка една добра изява на футболистите. Накрая на стадиона се изви дълго тракийско хоро, а тази картина, заедно с живителната музика на виртуозния малоконарски кларнетист Георги Коев, беше незабравима. Така спортното съоръжение напълно си заслужи името „Дружба”.
Иван СИМЕОНОВ