ПАНАГЮРСКИ КОЛОНИИ. На 17 декември се навършват 48 години от рождението на един български офицер, потомствен авиатор, който с живота и делото си доказа, че няма нищо, което да стои по-високо от дълга на един офицер от БА към своето Отечество. Инж. майор Анатолий Полянков – летец-изпитател, с героичния си подвиг при изпълнение на служебния си дълг на 16 май 2003г.около 13.15 ч. написа една безсмъртна страница в славната ни военна история и националната летопис.
В този студен декемврийски ден към върха, обветрян от сняг, където майор Полянков в последния си полет, устремен със своя МиГ-21 БИС да изпълни задачата – зона, сложен пилотаж, на малка височина са се устремили по заледената пътека следовници от СУБ „Васил Левски”, водени от своя командир подполковник Михаил Неделев. Точно на този връх майор Анатолий Полянков даде ярък пример за родолюбие. В последният си полет към небето, когато той в една изключително рискова ситуация, пренебрегна сигурността за себе си и я превърна в сигурност за другите.
Паметникът бе почистен от малките детски ръце. В знак на признателност бяха поднесени цветя. Застъпвайки на пост и отдавайки почит, с преклонени глави пред подвига на летеца – герой майор Анатолий Полянков застанаха възпитаници от СУБ Васил Левски-сержант школник Николай Табанджов и младши сержант школник Диана Тилева.
Гордея се,че ми бе оказано доверието да застъпя на пост с което ще изразя своята признателност към героя-летец отдал живота си при изпълнение на служебния си дълг. Това ме задължава да бъда и сред най-добрите в училище сподели сержант школник Табанджов. .
Всъщност това не е последен полет над този връх.
Пристига достойна смяна от млади офицери, курсанти, кадрови войници от елитната 3–та авиобаза Граф Игнатиево. А след тях щафетата поемат най-младите възпитаници- школниците от отрядите „Млади приятели на Българската армия”.
Походът „Полет на смелите” е посветен на патрона на отряд „Млад спасител” от състава на СУБ „Васил Левски”от ПГИТМТ гр.Панагюрище с директор инж.Лушка Апостолова носещ неговото име - инж. майор Анатолий Полянков.
Подвигът на майор Анатолий Полянков ще остане във всяко съзнание и сърце, почитайки България и българското. Частица от този подвиг и горялата в сърцето му искрица любов към отечеството,въпреки ледения бятър,запалиха същия огън,които ще бъде отнесен в чистите детски сърца от следовниците на батальона. Нека се поучим от подвига му, от родолюбието, патриотизма и отдадеността му към България.
На 13.05.2009 г. със заповед № 543 на командира на поделение 28000 с.Граф Игнатиево бригаден генерал Румен Радев на отряд „Млад спасител” е присвоено името на инж.майор Анатолий Полянков.
„Анатолий Полянков бе силен човек. Човек на дълга. Кауза, за която само надарените силно да обичат и с непоколебимата си воля са готови да дадат живота си. Прегърнал тези добродетели до последния си дъх. С подвига си доказа, че стойността на понятия като дълг, чест и достойнство ги има в нашето общество. Непреходните човешки ценности доблест и храброст, присъщи особено на военните, което е от изключителна важност за съхраняването на българщината и България през трудните периоди на своето развитие” – заяви в словото си подп. Михаил Неделев. „Такъв ще го запомним-верен на себе си, верен на Българската армия, верен на България! Вие, смелите последователи, школници от СУБ „Васил Левски”, бъдете горди, че името на Отряд „Млад спасител” е това на майор Полянков. Бъдете достойни последователи на делото и духа на Левски, Бенковски, Волов, Каблешков и Полянков.
Бъдете горди, че живеете в едни от най-българските градове – столицата на свободата от Април 1876 г – Панагюрище .
Анатолий Полянков бе човек с железен характер, личност с висока самовзискателност и дисциплина. Мъжествеността и решителността одухотворяваха лицето му, напираха от цялата му осанка.Като такава личност тои се изгражда още като курсант, а военния университет завърщва с отличен успех. Пример за родолюбие, чест, достойнство, патриотизъм, отдаденост и вярност на воинските ценности като смелост,самоотверженост,професионализъм и благородство с тези добродетели посветил живота си на Българската армия.
„От всичко на света най-много обичам България, защото за мен от Родината по-скъпо няма!” – е споделял той с приятели”, каза в словото си подп. Неделев и завърши с думите:
„Поклон пред подвига му!”
(Зн)
