ПАНАГЮРИЩЕ. „Очаквах това поредно признание за постиженията на Иван, защото това е най-силната му година”, заяви пред „Знаме” щастливата треньорка на КЛА „Оборище” Катя Кроснарова. „Аз от три години не членувам в Асоциацията на спортните клубове и не знам какво са обсъждали … От мен се искаше да дам нашето мнение и нашият Управителен съвет го даде. Нямам идея какво е ставало и какво са решавали. На другия ден прочетох по медиите. Говореше се, че Мария Оряшкова може да стане първа, но може би не е покрила критериите да води тренировъчна дейност тук. За мен тази анкета и това подреждане са абсолютно правилни.
Защото ние досега не сме имали такъв състезател
– с четири шампионски титли в националните шампионати, даже едната е в по-голямата възраст – при мъжете. Една вицешампионска титла – също при мъжете, и три национални кроса, които също са златни. Така че цялата година му е златна на това момче. Това всъщност му е апогеят в досегашната кариера. Да, през 2019-а, когато пак стана спортист на Панагюрище, направи рекорд в младшата възраст. Но през 2021-а успя в трудната – старшата възраст, и най-вече това да станеш при гладиаторите – в десетобоя при мъжете – пръв… Участва и в балканското първенство с мъжете…
За Иван просто тази година бе върхът
– такава не сме имали. А и знаете, че при нас в леката атлетика, за да участва на международен форум, трябва да покрие норматив – и може да има и десет държавни титли, не може ли да покрие норматива на балканската, европейската и световната федерация, не може да излезе нито на балканиада, нито на олимпиада. Още повече, той тренира в Панагюрище, а не в някоя супермодерна база… Специално атлетиката тук няма отлични условия като салонните спортове – знаете, направиха модерната зала „Арена Асарел“, докато при нас стадионът е много амортизиран. Писта почти нямаме. Водим подготовката при изключително тежки условия, повече сме по баирите. Нямаме уреди, пособия, допотопна работа сме, но въпреки всичко се справихме.
Специално благодаря само на трима спонсори
Единият от тях е Община Панагюрище. Свалям им шапка на хората. Винаги са ни помагали и кметът Никола Белишки, и зам.-кметът Галина Матанова. Без тях аз не мога да си поема въобще спортния календар финансово. Помагат ми и „Оптикоелектрон груп“ в най-трудните условия сега до март и една частна фирма – „ЕМСИ Комфорт“, на едно момче, което непрекъснато ни помага – Емануил Раленеков се казва. От друго място не получаваме финансова подкрепа, но успяхме да участваме в почти всички заложени спортни прояви. А по календар тренировъчно-състезателната ни година е много натоварена - имаме над 25 състезания, без да броим пробези, маратони, полумаратони, и то в тази пандемична година”, казва треньорката.
Тя е горда, че клубът има още две деца с медали, а
годината е приключена с 16 отличия
„Това дете е изключително универсален състезател. Всички се чудят. Като почна да казвам, че е десетобоец. Там са много тежки дисциплините – трите скока, двете хвърляния плюс тласкане, отделно препятсвено бягане, 100 м гладко, 400 м… И като казвам, че е шампион на 800 метра, а тази година стана втори при мъжете с много малка разлика – при бегачите, които се занимават само с това. И се чудят: „Ама това го няма никъде!“ Резултатът му в десетобоя на 1500 метра му е трети в света като десетобоец! С време 4:05 минути. А на 800 м лятото бяга 1:53 минути и първият при мъжете го би буквално с едни гърди. Той си върви нагоре изключително добре. Само да е жив и здрав! От все сърце се надявам и новата 2022 година да му е златна. Той си остава наше си дете. Те са като птичките. Летят, летят и се връщат пак в родното гнездо (смее се). А Иван почти непрекъснато тренира тук. Нали учат онлайн, виждаме се всеки ден, говорим, помагаме си с другата треньорка. Колкото можем, ще помагаме.”
Треньорката казва, че където е пускала Иван, винаги се връща с медал. „Има вицешампионска титла на 400 метра с препятствия, на 2000 м с препятствия е шампион, на 4000 м гладко бягане стана шампион в зала… Просто, където и да съм го пускала, без медал не е останал. Беше пълен отличник тук в СУ „Нешо Бончев“, вярвам, че ще продължи нагоре и в спорта, и в учението. За мен семейството е много важно. Като наблюдавам развитието на децата, отдавна съм разбрала, че основното във възпитанието на детето са първите 7 години, а те са в семейната среда. Ние, треньорите и учителите, след това можем само да помагаме и да надграждаме. Но закалката е в семейството.”
Дочо ЧАНЕВ
