Първата такава за страната през 2022 година бе в МБАЛ „Уни Хоспитал“
ПАНАГЮРИЩЕ. В третия ден от новата година в МБАЛ „Уни Хоспитал“ бе реализирана успешно донорска ситуация. Тя е първата в страната за 2022 г. и трета за лечебното заведение. Стана факт, благодарение на усилията на екипа на Отделението по анестезиология и интензивно лечение с координатор по донорство д-р Дончо Ташков. Донорът е 59-годишен мъж от Копривщица с хеморагичен инсулт. Д-р Ташков, който е и регионален координатор по донорство за Южен централен регион, включващ областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково, уточни, че бъбреците и черния дроб са предоставени за пациенти в Румъния, а много други пациенти ще бъдат подпомогнати чрез донорство на клетки и тъкани.
Целият екип на лечебното заведение в Панагюрище благодари на близките на починалия мъж за хуманния жест, като поднася своите съболезнования на семейството.
А „Знаме“ зададе няколко въпроса на д-р Ташков. Ето как той отговори той:
- Д-р Ташков, първа донорска ситуация за 2022 г. в страната и трета в рамките само на няколко месеца - повод за гордост ли е това за една болница, особено в малък град?
- Да, определено. Дължи се на усърдната работа на целия екип на здравното заведение, с подкрепата на ръководството. Задружният колектив прави възможни подобни постижения. Защото справянето с донорски ситуации изисква добра координация между много структури и звена.
Иска ми се повече болници да осъществяват донорски ситуации. Недопустимо е да се изпускат, тъй като у нас те са редки, а съм сигурен, че потенциално възможните са в пъти повече.
- Какво е нужно, за да се реализират повече донорски ситуации в България?
- Строго изградена структура и сериозен контрол от страна на Министерството на здравеопазването и Агенцията „Медицински надзор“. След като в сравнително малък град като Панагюрище, в рамките на 7-8 месеца, могат да се осъществят успешно 3 донорски ситуации, значи случаи на мозъчна смърт има на много места. Никой не ги иска, не ги предизвиква, те просто се случват. И когато в отделението ти има такъв случай, е недопустимо да се изпуска възможността за евентуално донорство, както вече казах. Разбира се, със съгласието на близките.
- По донорство сме доста назад в европейската статистика.
- Така е и една от причините е малкият брой реализирани донорски ситуации, което се надявам да се промени с новата политика на Агенция „Медицински надзор“.
Личен избор на всеки един от нас е дали иска, или не иска да бъде донор. Вярвам обаче, че трябва повече да се показва и другата страна на монетата, а именно - хората в листата на чакащите трансплантация - какви са техните страдания, през какво преминават, колко труден е животът им. Обикновено чуваме за донорските ситуации и започваме да си представяме трагедиите на донорите, трудните решения, които близки трябва да вземат, и т. н. Трябва обаче по-често да се замисляме и за пътя на тези органи до хората, на които те дават надежда.
Агенцията пусна филми, има и специален сайт, където се показват личните истории на хората в листата на чакащите. Те трябва да стигнат до повече българи. На никой не пожелавам да изпада в ситуация да решава дали негов близък да е донор или не, но, ако, не дай си Боже, това се случи, нека да си спомни за чакащите органи. Няма как да върнем изпадналия в мозъчна смърт. Единият избор е просто да се изключи апаратът и всичко да приключи. При втория избор обаче – съгласие за донорство, историята продължава с живота на хората, които ще получат органите.
- Наблюдавате ли какво се случва с хората, на които са присадени органи?
- Ние като координатори реално нямаме директен досег до тях. Получаваме обаче информация чрез Агенцията „Медицински надзор“. За нас е важно да знаем какъв е крайният резултат, защото това ни зарежда.
Оттам ни дават данни и за листата на чакащите трансплантация. Става дума за стотици хора, за които всеки ден е важен. А някои чакат от години, други, за съжаление, изобщо не дочакват. Знаейки за тях, за нас е мотивиращо да работим още по-добре занапред и да не допускаме да се губят потенциални донори. Да правим всичко по силите си, както се случи в Панагюрище. Последната донорска ситуация там възникна по празниците. Докато всички празнуваха, ние прекарахме 3-4 дни в болницата, за да стане факт тя.
- Като че ли много хора все още не са убедени, че мозъчната смърт е необратимо състояние.
- Законово и чисто физически установено в медицината е, че мозъчната смърт е състояние, което се равнява на биологична смърт. Невъзможно е човек да се върне от мозъчна смърт. Сърцето му бие, но мозъкът не работи. Мозъчната смърт не е кома, не е коматозно състояние, а доказано отсъствие на всяка една от мозъчните функции, плюс липса на мозъчен кръвоток.
Доказва се и образно, не е само субективна диагностика. Правят се скенери, изследвания, два медицински прегледа. Абсолютно сигурно е, че в мозъка няма никакво кръвообръщение, че той е увреден напълно и необратимо, че няма функционираща мозъчна тъкан, тя е умряла. Събира се комисия от няколко специалиста - анестезиолог, рентгенолог, неврохирург, невролог, тя решава, всеки си слага подписа.
Мария ДЪБОВА
