Други

Грешник или достоен генерал беше разузнавачът Стоян Савов?

  09.01.2022 07:26             
Грешник или достоен генерал беше разузнавачът Стоян Савов?

Той си отиде омерзен от разбиването на системата и нелепите обвинения, казват лесичовци

Преди 30 години - на 6 януари 1992-а, ген. Стоян Генов Савов (Мильо) е открит мъртъв край родното си село Лесичово. Прострелян в слепоочието с личното си оръжие на гроба-лобно място на неговия съученик и боен другар – партизанинът Любен Дарджиков, загинал там на 5 септември 1943-а. 66-годишният генерал е оставил две предсмъртни писма (едното е до жена му). И до днес има спекулации по темата защо се е самоубил водещият ни експерт в разузнаването, приживе напомнял и с биографията, и с обаянието си, на

народния тв любимец Никола Деянов от сериала „На всеки километър”

Стоян Савов е бивш партизанин, доброволец на фронта (с орден „Кръст за храброст"), разузнавач в Югославия, резидент в Гърция, началник ПГУ, зам.-министър на МВР, отговарящ за разузнаването и архива, пенсиониран с указ на президента Петър Младенов на 7 февруари 1990 г.

Не само близките му помнят огорчението и омерзението на генерала – от една страна шефът на Първо главно управление на ДС ген. Владимир Тодоров го топи след смъртта му като виновник за убийството на писателя Георги Марков (самоубийството е два дни преди началото на процеса), от друга страна т.нар. „демократични процеси” с рокадите, чистките и

унищожаването на разузнавателния ни апарат

отвращават ген. Савов с партизанското име Мильо. Пред „Знаме” лесичовци коментират, че емоционалният генерал е приел тежко всичко случващо се с разбиването на системата на разузнаването и държавата. И бил обезверен, омерзен и обиден, а не уплашен за кожата си. Защото „всеки, който го познаваше, знае какъв човек беше той”.

Стоян Савов е роден на 23 юни 1924 г. в Лесичово. Като ученик в 4-и клас на Пазарджишката гимназия е приет в РМС и участва в ремсисткото училищно ръководство. През същата 1939 година е изключен от гимназията. Установява се в родното си село, където е избран за отговорник на ремсова група. По време на войната участва в комунистическото движение - организира дейности за събиране храна за нелегални. През 1943-а е задържан от полицията по Закона за защита на държавата в продължение на седмица, а броени дни след освобождаването от ареста се включва в състава на чета „Стефан Караджа“ на партизански отряд „Панайот Волов“. Другарите му го описват като

предан и дисциплиниран боец

През август 1944 г. е приет за член на БРП (к). След 9 септември 1944 г. заминава на фронта и участва в първата фаза на войната срещу Третия райх. Завършва Школата за запасни офицери през 1945 г. От февруари 1947 г. е в системата на МВР. През 1952 г. изкарва едногодишна контраразузнавателна школа в СССР. За кратко време усвоява работата и постига завидни успехи. Повишен в групов началник и началник на бюро. През 1949 г. е преназначен в отдел „Инспекторат“. Изпращан е на задгранична работа в Югославия, Гърция и Ливан. От март 1956 г. е ръководител на резидентурата на разузнаването в Гърция. Влиза в конфликт с управляващия българската легация в Атина Коста Ламбрев и в края на годината, след загубата от негов подчинен на секретен документ, е отзован. От април 1966 г. е зам.-началник на управление. Въпреки незавършеното висше икономическо образование по външна търговия, притежава добра обща култура и политическа подготовка. В периода 1968–1972 г. отново е на работа в Гърция.

Работата му зад граница е оценявана многократно като добра

Повишен е в звание генерал-майор. От 1 август 1972 г. до 16 юли 1973 г. е началник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС. От 10 юли 1973 г. е зам.-министър на вътрешните работи при министър Димитър Стоянов, ресорен за ПГУ и отдел III-ДС. Смята се за съпричастен към редица операции на Държавна сигурност, включително към убийството на Георги Марков. Подведен е под отговорност за унищожаване на архивни материали за убийството на писателя-дисидент. Награждаван е с орден „Народна република България“ – I степен. На 22 юни 1984 г. обявен за Герой на социалистическия труд послучай 60-годишнината му. Награждаван е с ордени „Народна свобода 1941–1944“ (1948), „Червено знаме“ (1959), „9 септември 1944“ II и I ст. (1964, 1974), „Народна република България“ II и I ст. (1969, 1974), съветски ордени „Дружба между народите“ (1974) и „Червено знаме“ (1984).

В издадената неотдавна книга „Живях в бързея на времето” (2021 г.)

авторът ст. н. с. д-р Асен Гьошев показва именно тази емоционална страна на Стоян Савов. Разказва как след 9 септември 1944 г. той често гостува в дома им, от който е излязъл неговият приятел и боен другар Владимир Гьошев – един от 22-та партизани, убити в сражението на връх Еледжик. „С тази своя синовна загриженост той е осъзнавал, че допринася за облекчаване на майчината мъка по загиналия син. Това е ярко доказателство за

високите морални качества и особената чувствителност, която е притежавал

Не мога да забравя случая, когато при едно от идванията си от Гърция, той ми подари чудесен фин английски плат за костюм, който вероятно беше купил за себе си. След като забеляза моите изтъркани овехтели дрехи, отиде до леката кола и взе този плат…”, пише д-р Асен Гьошев. Той ще разказва и как Мильо е най-интересният събеседник на срещите и главният певец. Именно в песните той показвал чувствителното си лице.

Цялата статия може да прочетете в книжния брой на "Знаме"

 


Свързани
Последни новини
Анкета

Какво ще празнувате на 14 февруари?


Резултати
Обяви

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ С НЕЯ БЕЗ НАЕМ СРЕЩУ ГЛЕДАНЕ. 0884 223 113

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

ДАВАМ БОКСОНИЕРА ПОД НАЕМ – ЦЕНТЪР. 0877 122 337
Всички