Други

90 години от рождението на Петър Караангов

  13.01.2022 06:36             
90 години от рождението на Петър Караангов

Измина само една година, откакто ни напусна този голям наш поет и нийде дума не се отрони за него, сякаш Петър Караантов не е една от най-ярките фигури в съвременния ни поетичен свят. Нека да си спомним за него по повод навършващата се 90-годишнина от рождението му - за изключителното му присъствие в националното ни духовно битие и ценното му наследство. Всеки е слушал стиховете му от хитове като „Топъл дъжд“ на LZ, „Любовта е море“ на Лили Иванова, „Бяла песен“ на Паша Христова, „Закъснели срещи“ на Георги Минчев и много други.

Петър Караангов е роден на 11 ноември 1931 г. в град Свети Врач (днешен Сандански), където завършва средното си образование. При невероятна мизерия учи в столичния Библиотекарски институт, а след това следва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Започнал като библиотекар отначало в родния си град, а по-късно упражнявал същата специалност в библиотеката на БАН, разгръща силите си като редактор в издателство „Български писател“. Скоро е назначен за

главен редактор в Студия за игрални филми „Бояна“,

след това е генерален директор на „Българска кинематография“, ръководи известно време сп. „Пламък“. Солидната му подготовка на библиотечен специалист го натоварва след време и с длъжността директор на Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“, за да се озове един ден и като авторитетен главен секретар в Съюза на българските писатели. Паралелно обаче с това ръководно участие в националния ни литературен живот Петър Караангов разгръща своя невероятен талант в поетическото поприще. Така през 1957г.се ражда дебютната му стихосбирка „Следи по пътя“, последвана от „Сезоните и нашата улица“ (1960), „Участие“ (1964), „Горещи кръгове“ (1965) и други силно впечатляващи заглавия, за да стигнем до някои от последните му издания – „Кратка вселена. Избрани стихотворения“ (2001), „Прах от песен“ (2010), „Дървото. Птицата. Градът. Избрани стихотворения“ (2012).

Караангов ни потапя в разнообразните човешки, нравствени и социални преживявания на нашия съвременник. От пръв поглед голяма част от творбите му създават впечатление, че авторът само ни прави съпричастни на дълбоките си човешки вълнения, размисли, пътувания из миналото и настоящето на своя личностен и творчески Аз. А всъщност с рядко вълнуващия си лиричен изказ поетът внушава характерни и значими художествено–естетически обобщения.

Упорито търси все още оцелялото и незалязло, макар и рядко срещащо се добро,

красиво, извисяващо се поведение, което се задушава от бруталната нравствена деградация и безкомпромисна комерсиализация на сегашния объркан ден.

Петър Караангов е творец, обаче, който носи в своята душевност нещо много възрожденско и родолюбиво. Затова в много от стихотворенията му битуват обичта му към роден край и родина, синовното му преклонение пред героичното ни минало, пред народния бит и изконните български добродетели. Да не говорим за възторжените му емоционални интонации, посветени на красотата и обаянието на родната природа, които му отреждат място до най-даровитите ни майстори на пейзажната лирика като Кирил Христов, Вазов, Яворов, Пенчо Славейков...

Но докато се разхождаме из неговото поетическо творчество неминуемо ни завладява благородният стремеж на поета да вниква в необятните дълбини на съвременната ни душевност, стараейки се да предизвика загриженост за нерадостната съдба на

застрашените ни български стойности,

погубвани от криворазбрани модернистични нашествия.

Поетичният свят на Петър Караангов е бил винаги чужд на прекомерното присъствие в мерената реч на несръчно дозирана абстрактност и натрапчива самоцелна енигматичност при изграждане на художествените образи. Похвати, с които се труфят и днес някои автори, за да демонстрират духовна мощ и съвременно литературно могъщество. За щастие, стиховете на Петър Караангов са се радвали винаги на топъл прием, защото се отличават с естествения си много човешки, но силно въздействащ стилно-езиков изказ. Мисля, че това го издига на пиедестала на най-стойностните ни творци на поетичното слово.

Караангов сред колеги, приятели, читатели винаги се е откроявал с изумителната си скромност, внимание и уважение към околните. Това го почувствах още при първата си среща с него на живо навремето. Тези ми добри впечатления го извисиха в съзнанието ми още при посещения и участия в негови премиери и четения в столичния литературен салон „Старинният файтон“, ръководен от покойния Велин Георгиев.

От неговите творби усещах полъха на едно изключително изискано перо, което винаги е търсело най-подходящите художествени похвати, за да изрази и

най-недоловимите чувствени нюанси на лиричния герой

Прецизност, от която наистина нещо може да вземе и най-непредубеденият творец на изящна словесност. Такъв го почувствах и в неговата забележителна стихосбирка „Вечерен праг“ (2006 г., „Захарий Стоянов“). Тази книга ме заинтригува с енергичния си покоряващ език и емоционален заряд. Звъннах му веднага да го поздравя и го поканих да гостува в Пазарджик. Благодари за любезната покана, но се извини, че сериозни здравословни причини в момента осуетяват всякакви пътувания из страната, но при първа възможност ще се възползва. Поетът удържа на думата си и макар със закъснение, на 8 май 2008 г. се озова сред своите читатели, почитатели, стекли се въодушевено в Клуба на дейците на културата на града ни.

Мнозина напираха да се докоснат до едно от най-ярките светила

на българския поетичен небосклон. Този неудържим интерес към необичайния гост покачи градусите на дълбокото ми вътрешно напрежение, макар че се бях доста старателно подготвил за неговото представяне. Защото не беше лесен за прекрачване неговият „Вечерен праг“. Високите достойнства на стиховете му прозвучаха доста наелектризиращо от артистичния рецитал, поднесени вдъхновено от близкия приятел на поета, актьора Продан Нончев. Дълбоко развълнуван, авторът изслуша възхитителните оценки за творчеството си в залата и изрази горещата си благодарност за топлия прием на поезията му в града на Константин Величков. Тази среща наистина записа една от забележителните страници в летописа на литературен Пазарджик.

Добрите ни приятелски отношения заякнаха с течение на времето, търсехме се по телефона, срещахме се и разговаряхме на съюзни събрания, литературни премиери и четения в София, във Велинград... Навсякъде печелеше симпатии с вроденото си добросърдечие.

През септември 2011 г. наближаваше 80-ия му рожден ден, вдигнах се и му гостувах вкъщи, на улица „Незабравка“.

Сварих го малко разсеян, трудно концентрираше мислите си

Оплака ми се, че понякога паметта му изневерявала и мъчно си спомнял някои неща. Още с влизането изражението му живна, усмихна се и побърза да ми благодари, че съм се сетил за него, изпаднал вече в толкова незавидно състояние. Тогава взех интервю с юбиляра, което бе публикувано във вестниците „Дума“ и „Словото днес“.

Където и да се намирах, паметта ми често изравяше стихове от твърде популярни негови творби. Те ни завладяват отново и отново с неподкупната си искреност и в стихотворението му „Гоген“ или пък в нашумялото „Рожден ден“. То винаги ни настройва спонтанно на мажорна вълна, когато прозвучава и като мелодия, сътворена от Тончо Русев и изпълнявана от влюбения в поезията на Караангов певец Веселин Маринов. Най-често обаче ме навестяват подчертано носталгичните му ретроспекции, в които поетът дава воля на нестихващите спомени на младите си години. Например по скъпите на сърцето му студентски години в стихотворението „Раздяла“: 

„Приятели, другари, мои братя,

разделяме се, тръгваме на път.

 _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

По този път достойно ще преминем,

доволни ще сме в сетния си час.

Животът се измерва не с годините,

а с дирята, останала след нас.“

Струва ми се, че тези редове разкриват цялостната философска, творческа и човешка същност на поета.

Петър Караангов остави своята диря. Достатъчно е да си припомним само някои от ласкавите оценки за него, отразени в рецензиите на акад. Петър Динеков, Кръстьо Куюмджиев, Розалия Ликова, Симеон Хаджикосев, Петър Велчев, Светлозар Игов и много други наши литературоведи и писатели. Признание с високи стойности за един достойно извървян път...

За жалост животът си има свои безкомпромисни биологични закони. Последната ни среща бе тъжна, след жестокия инсулт. На 16 ноември 2020 г. големият български поет издъхна. И никой не може да го махне от Пантеона на най-ярките творци на българското художествено слово.

Продрум ДИМОВ


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ С НЕЯ БЕЗ НАЕМ СРЕЩУ ГЛЕДАНЕ. 0884 223 113

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438
Всички