Пазарджик

Освобождението на Пазарджик като военна операция

  15.01.2022 06:39             
Освобождението на Пазарджик като военна операция

Отдавайки почит на всеки 14 януари пред паметника след моста на река Марица, посветен на освободителите на Пазарджик от турско робство, не си даваме сметка за много неща. Събитието е станало в условията на зимен студ, какъвто по-младото поколение не помни. Затоплянето на климата оказва влияние за това. Забравяме, че за да бъде осъществена дадена операция, е необходимо нейното щателно и детайлно разработване. Любопитни са следните редове,

изложени в книгата на майор Тодор Славов

„Освобождението на Татар Пазарджик и околията му от турците 1877-1878 год.“, издадена в Пазарджик през 1924 г: „Целта на всяка военна операция е да се унищожи в даден пункт съпротивата на противника“.

Но да се върнем в последния месец на 1877 г. Стохилядна руска армия настъпва през старопланинските проходи заради превземането на Одрин и по нататъшно настъпление към Истанбул. Започва форсиране на Шипченския проход и Етрополския Балкан. За условията на военната операция, черпим сведения от книгата на майор Славов: „Войските се движели до колене в сняг и нямали за храна друго

освен сухар, който разкисвали в снега

Хората и конете се хлъзгали безпрестанно по ледената повърхност на едва ли не отвесни ледени планини, влачейки със себе си оръдията и раклите, пълни със снаряди.“ … „Материалната част на войските била в плачевно състояние. Шинелите и фуражките били изпогорени, гдето са ги грели по огньовете, за да ги размразяват и сушат. Много войници са останали без шапки. Ботушите били заменени с волски кожи (цървули), които едва се държали по краката им. Продоволствената част била в най-плачевно състояние. Движенията били без най-малък отдих, без подкрепления на силите.“

Какво ли е било моралното състояние в което са се намирали настъпващите руски полкове? Може би не са били на висота и е имало масови бунтове на войници? Не. „Колкото се отнася до военния дух и дисциплината във войските, то те се намирали в най-бляскаво състояние.“, е отбелязал майор  Славов. Настъплението на руските войски води до освобождението на София на 4 януари, а Западният отряд на Руската армия под командването на ген. Гурко получава задачата да настъпи в Тракийската низина.

Пет колони настъпват към Пазарджик

Колоната на ген. Веляминов (8 батальона, 12 сотни и 12 оръдия, около 7000 души) напредва в посока Самоков-Долна баня-Момина клисура-Пазарджик. Колоната на ген. граф Шувалов (28 батальона, 12 ескадрона, 12 сотни и 12 оръдия) настъпва от Нови хан-Ихтиман-Траянови врата-Пазарджик. Тази колона, като най-важна, движейки се по главния път София-Пазарджик, се придружава от самия ген. Гурко. Колоната на ген. Шилдер-Шулднер (8 батальона и 8 оръдия, около 4 000 души) действа в направление по река Тополница-село Мухово-Церово-Пазарджик. Колоната на ген. Криднер (24 батальона, 23 ескадрона и 55 оръдия, около 21 000 души) настъпва от Петрич (Средногорец) през Панагюрище за Пазарджик. Виждайки, че от Самоков, Ихтиман, Панагюрище по посока на Пазарджик настъпват руски войски турското командване решава да ги изтегли в посока Пловдив. А майор Т. Славов констатира: „Понеже

поражението на турците при Пазарджик е дело стратегическо,

за това именно трябва да се счита, че всички действия които са били при преминаването на балкана от войските, идещи към Пазарджик от Самоков, Ихтиман, Панагюрище, Карлово, са гонели целта да унищожат турската съпротива около Пазарджик, но благодарение на ранното бягство на турците те са се спасили от пълно заробване.“

Османската армия разполагала за отбрана на околността на Пазарджик с войските на Фуад паша в състав12 батальона. В района на Панагюрище се дислоцирали войските на Шакир паша, броящи 70 батальона. На Самоковския път били дислоцирани османски войски от 130 батальона. Цялата численост на отстъпващата армия на главнокомандващия Сюлейман паша е в състав от 40 000 човека.

За съдбата на града основна роля играят действията на руския генерален щаб

и подчинените му бойни части: „Значи Пазарджик е имал щастието благодарение умните стратегически действия на руските войски да се спаси без големи боеве около него, в които той, може би, щеше да бъде обърнат на пепелище от турците“, констатира майор Славов. Важно значение за развитието на бойните операции около града играло и превземането от руските войски на ген. Радецки на позициите, отбранявани от османската армия около Шипка на 9 януари, понеже по този начин турските части били застрашени от обкръжение и били принудени да отстъпят към Одрин. Ден преди това в настъпление преминават войските на ген. Гурко. Първа в боя е въведена колоната на ген. Веляминов, която стига до Самоков и на следващия ден атакува безуспешно града.

За развилите се събития играела роля и дипломацията

На 9 януари турското правителство с посредничеството на Великобритания отправя искане до Русия за сключване на примирие с цел да съхрани отбранителната си линия по Стара планина. Явяват се парламентьори от турска страна, които съобщават, че е постигнато примирие между Русия и Османската империя, според сведения, дадени в книгата „Руско-турската освободителна война 1877-1878“ (Военно издателство, 1977 г.) До изясняване на обстановката бойните действия били прекратени. В същото време турските войски се изтеглили от града в направление на Пазарджик. На 11 януари руски бойни части освобождават Самоков. Колоната на ген. Шувалов достига с главните сили Ихтиман същия ден. От получените сведения от авангарда, от местното население и от следите по пътищата става ясно, че турските войски не само са опразнили прохода Траянова врата, но и бързо отстъпват. Предложенията на турските парламентьори за прекратяването на бойните действия били игнорирани. Намиращият се тук ген. Гурко получил указания от главното командване на Руската армия противникът да се преследва неспирно.

Спускането през Траянова врата ставало бавно

поради големия наклон и поледицата. Разстояние от двайсетина километра се преодолявало за 15 часа, това спомогнало за откъсването на турските войски. Част от авангарда на ген. Шувалов на 13 януари прекъснал пътя на една турска колона войски при Долна баня и я принудил да се предаде. Българското население информирало руските войски, че турците при отстъплението си вземали жените и децата, за да ги карат в Мала Азия, готвейки се да изгорят градовете и селата. По-нататъшното развитие на събитията потвърждава тези сведения. Продължавайки настъплението си колоната на ген. Веляминов достигнала Семчиново. Войските на ген. Шувалов се съсредоточили в района на Черногорово и Бошуля. Ген. Гурко провел рекогносцировка на турската отбрана на Пазарджик.

Командването на турските войски в района на Панагюрище

сметнало, че срещу него са разположени малобройни руски части и на 6 януари провело контраатака с 10-12 табора под командването на Бекир паша в направление на Мечка (днешно Оборище). Руските сили в численост един батальон под командването на майор Мячков отбил нападението. Турците отново атакували и принудили руснаците да отстъпят зад селото. Но благодарение на пристигналите подкрепления от два руски батальона турците са обърнати в бягство и били преследвани на около 2 км. Колоната на ген. Шилдер-Шулдинер на 11 януари достигнала Церово. Междувременно разездите пред отряда на ген. Криденер донесли, че турците, използвайки мъглата, изоставят позициите си при Панагюрище и отстъпват към Стрелча и Попинци. Кавалерийските части се впуснали да ги преследват и освободили Панагюрище. Турското отстъпление продължило към Пазарджик и Пловдив. На 13 януари войските на ген. Криденер се съсредоточили северно и североизточно от Пазарджик. Към 13 януари войските на ген. Гурко се спуснали в долината на Марица.

Замисълът за обкръжаването на турските войски в прохода Траянова врата не бил осъществен

поради закъсняването и слабите флангови колони на генералите Веляминов и Шилдер-Шулднер. Те действали без връзка помежду си и при непълни данни за противника. Въпреки това четирите настъпващи руски колони обхванали отстъпващите турски войски в района на Пазарджик под формата на дъга с дължина 35-40 км на рубежа Черногорово-Бошуля южно от Белово-Семчиново и заели изходно положение на около 10-15 км от града. От получените разузнавателни данни Гурко установил, че армията на Сюлейман паша отстъпвала от Пазарджик, но в града се намирали значителни сили в численост от 20 табора пехота и няколко полка кавалерия.

Той решил да ги обкръжи и унищожи

В диспозицията си до руските войски поставил следните задачи: Лявата колона на Криденер да настъпи от района на Абдуларе (дн. Априлци) по пътя за Черногорово, по левия бряг на река Луда Яна и да излезе на шосето за Пазарджик, като прекъсне пътя за отстъпление на противника. Колоната на ген. Шилдер-Шулднер заема позиция между селата Коджакьой (Сарая) и Мускево (Крали Марко) с фронт към шосето и да поддържа връзка с колоните на Криденер и Шувалов. Колоната на Шувалов да настъпи от района на Бошуля и да атакува северната окрайнина на Пазарджик, а на шосето за Ихтиман да остави неголям заслон за демонстративни действия. Колоната на Веляминов да обходи южната окрайнина на града. Цялата конница, която се намирала в района на Черногорово, Пищигово, Голямо Конаре (дн. Съединение), да се изнесе на шосето Пазарджик-Пловдив южно от село Доганкьой (изселено през 1878 г.), като задържала противника до нанасяне на удара от колоните. Началото за настъплението на пехотата се определило за 7 ч., а за кавалерията-в 8.30 ч.

Идеята на Гурко за обединяване действията на кавалерията

била правилна и отговаряла на обстановката. Той изисквал от командващите на колоните да поддържат непрекъсната връзка помежду си и взаимно да се информират. В случай, че противникът напуснел града, колоната на Криденер вместо да излезе на пътя за Пловдив трябвало да тръгне по най-прекия път за Чирпан. Всички командири на колони се задължавали през нощта да проведат щателна рекогносцировка. Изпратените от руска страна части към Пазарджик през нощта на 13 срещу 14 януари констатирали, че в града има раздвижване на турските войски,

подпалванията на и без това горящия град се увеличавали,

турската кавалерия започнала да напуска своите предни постове и да навлиза в града. Гурко се разпоредил да започне преследване на отстъпващия враг. Шувалов изпратил заповед до авангарда на Брок да напредне към Пазарджик. Руските части констатирали, че моста на река Марица е разрушен от турците. За неговото поправяне било необходимо време. Към 10:20 часа войниците от Московския батальон поправили моста, колкото артилерията да може да бъде превозена от хора без конете. Очаквало се пионерите на гвардейската стрелкова бригада окончателно да поправят моста. Авангардът и артилерията се придвижили в града. Втори батальон от Лейб гвардейския Московски полк и 2 батальона от Лейб гвардейския гренадирски полк го обхванали от две страни и взели 50 души пленници.

След погромите Пазарджик доста пострадал

При влизането си руските войски намерили града празен и чак след пристигането на колоните на Веляминов и Шилдер-Шулдинер избягалите в околността жители започнали да се връщат. В православните храмове биели камбаните. Разорен и изгорен Пазарджик представлявал съвсем печална картина: по улиците имало трупове на българи, жертва на турската ярост. През същия ден видни граждани избират комисия, която да отговаря за поддържането на реда. Тя се състои от 12 души: 8 българи, 2 евреи и 2 арменци. След 4 дни е избрана и временна градска управа.

Марин ИВАНОВ

РБ „Никола Фурнаджиев“-Пазарджик


Свързани
Последни новини
Анкета

Какво ще празнувате на 14 февруари?


Резултати
Обяви

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ С НЕЯ БЕЗ НАЕМ СРЕЩУ ГЛЕДАНЕ. 0884 223 113

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

ДАВАМ БОКСОНИЕРА ПОД НАЕМ – ЦЕНТЪР. 0877 122 337
Всички