„Връзката между състезател и треньор е като родителската. Със Сашо сме един екип и си вярваме”, казва треньорът на 2021 година Илко Аджов. „Аз трябва да знам какви емоции клокочат в него – какво е ял, как е спал, гадже ли има. Е, то гаджета има много, но не от тия, които му влияят в спортно отношение. Той трябва да е концентриран, защото всяка една грешка може да е фатална. Как го надъхвам ли?
Сашо е много чувствително момче
и трябва да се реагира според ситуацията. Не му личи до последния момент. Външно си мислиш, че няма проблеми и изведнъж разбирам, че не е така. Обича да загрява сам. Да се усамоти със слушалките и музиката за 15-20 минути, но това е типично за повечето състезатели, които играят дълго време – да се концентрират.
Пуснах го на първото му състезание, за да го набият – да види за какво става въпрос и да си помисли. Първите му състезания бяха тежки. На ринга се падна с шампиона в неговата категория, който е на старшата възраст. И яде много бой в две-три срещи в два-три различни стила. Падаше в нокдауни… Обаче не се отказваше. Още на първото състезание противникът му – Ахмед Ахмедов, стана негов голям приятел. Защото беше го разкървавил целия, а Сашо отива при доктора и вика „Дай да оправим това бързо и се връщам, че трябва да си го върна!“ И после Ахмедов му вика:
„Абе какъв си ти, аз те утрепах от бой, а ти все се връщаш?!“
Сашо никога не се е предавал. Изминалата година му беше тежка. Тръгна много силно, после имаше лек спад, проблеми от домашно естество, проблеми с документите. Пропусна едно състезание, не можахме да отидем в чужбина, и това психологически му подейства. Но от средата до края на годината се вдигна и завърши много силно. На държавното първенство успя да бие много силния и известен противник – Мартин Копривленски (брат му е Стоян Копривленски, единственият българин, който играе в Glory). На първото държавно в Пазарджик той го победи в К1, после от него загуби от него на професионалната гала от веригата „Макс Файт“. Но после Сашо го би убедително на второто държавно в Пловдив с 3:0. Това беше много хубав реванш и ще има интрига и занапред – и на професионалния, и на аматьорския ринг.
Сега при мъжете трябва да наблегне на физическата подготовка
- техника е натрупал. Но той и връстниците му още са много млади и имат време. Вярвам, че ще се пребори за място в мъжкия национален отбор. За спаринг партньори имаме добри момчета. Клубът ни е голям – имаме над 25 души състезатели. Имаме 17 държавни титли през 2021 година, 10 човека са държавни шампиони, а с 4-5 човека може да играе спаринг на високо ниво. Отделно постоянно правим лагери с други клубове. В Дупница например са ни големи приятели – там са известни шампиони, но и в София, в Пловдив… Във федерацията са 92 клуба в момента. На националните първенства се събират по над 350 човека. Това е много тежък спорт – който е играл бокс и кикбокс, знае за какво става въпрос. В леките дисциплини има доста народ, защото контактът не е толкова пряк. Но на ринговите дисциплини може и да няма 20-30 човека в категория именно, защото спортът е тежък. Трябва да си наистина боец, за да се осмелиш да се качиш на ринга.
Дочо ЧАНЕВ
