И след Свети Валентин и Трифон Зарезан може да се заредим с късче красота
ПАЗАРДЖИК. Художникът Константин Анастасов откри самостоятелна изложба в чест на празника на виното и любовта, изрично подчертавайки единственото число в това отдаване на почит към Трифон Зарезан и Свети Валентин. В галерия „Георги Машев” той е подредил 27 платна, с които предлага на зрителя празник за сетивата и душата. А както казва сам той, когато и Природата участва в това, безмълвното, но споделено общуване, тогава му е най-пълно.
„Това са нови картини, сътворени през последните месеци. Не съм искал да изразя някакви сложни внушения чрез композиции и образи.
Само прости за възприемане чудесни обекти от нашата родина,
всеки със своята емоция, заряд, цветове – тази „есенция” съм търсил”, казва Константин Анастасов пред репортер на „Знаме”, докато подрежда картините часове преди официалното откриване. Ето я устремената към небето брациговска камбанария на църквата „Св. Йоан Предтеча”… И могъща половинвековна смокиня в царевския квартал „Василико”… Лодки, сраснали се с двукатни стари къщи или с малки рибарски хижи… Магнетични нарове, гледащи синята шир през прозореца, преливат към натюрморт със сафрид и чаша вино… Коко никога не е крил, че предпочита морето пред планината, за което говори и поредицата му тематични изложби (предстои 13-я по ред „Дневник от морето”, а преди това – изложба в Ракитово), но тази тук е специална и празнична.
„Хубаво е човек да празнува. След тези много вълни – първа, втора, трета, четвърта, пета… Казвам го със закачка и усмивка, Коко Анастасов, художникът,
със своя малък сал, направен от платна, рамки, четки,
се опитва да преодолее всички тези смущаващи и тревожни неща, които влияят негативно върху психиката на всички. Опитва се да ги преодолее по най-добрия начин. Салът ми се вълнува, лъкатуши… Но посоката си я знам. Затова направих тази изложба. Защото ми се иска с поне няколко градуса да повдигна настроението на хората в тези много различни и силно моделиращи съзнанието времена. Мисля си, че малко красота ще им дойде добре на съгражданите ни. И както отиват на пазара да си вземат спанак или банани, така могат да минат и оттук,
да поспрат и да поемат едно късче красота
Действа тонизиращо и оздравяващо – това трябва да прави изкуството. Но в тези времена трудно се правят събития, затова реших да събера приятели на чаша вино. Важното е празникът да го има. Но по-важното е да си сред приятели. Защото можеш да избереш да празнуваш един празник за сметка на друг, но най-добре е да има макар само и един човек, с когото даже можеш да не говориш, но да сте на една вълна – това е най-хубавият празник”, казва Коко.
Тодор ГРОЗДЕВ
Цялата статия - в книжния брой на "Знаме"
