Днешните зелки не напомнят на някогашните по вкус, мирис и плътност, казва ст. н. с. д-р Асен Гьошев
За десетина години ст.н.с. д-р Асен Гьошев успява да създаде не един, а четири сорта главесто зеле. Което си е малко чудо, защото обикновено научни сътрудници в цялата си кариера правят не повече от два сорта. Той обаче винаги подчертава приноса на своите колеги. И въздиша по онова зеле.
„Такова зеле няма днес – нито като външен вид, нито като плътност и здравина, нито като мирис, нито като вкус. До 1985 г. имах създадени четири сорта и можех да продължа, но вече не усещах предишния интерес”, казва събеседникът ни. Той е изявен общественик и има
личен принос за икономическото и културното развитие на Пазарджик
Известно е, че е бил „двигател” на внедряването на промишлената технология в зеленчукопроизводството в окръга като главен директор на Промишлено-аграрния плодово-зеленчуков комбинат (ПАПЗК) в Пазарджик. Производственото държавно подразделение в структурата на ДСО „Булгарплод” е създадено 9 месеца след откриването лично от Тодор Живков (през май 1976 г.) на новия консервен завод, построен от италианска фирма. В друг брой ще ви разкажем интересни подробности – като обмяната на опит с братски африкански държави по отглеждането на зеления фасул.
Но сега думата е за главестото зеле.
Асен Гьошев е роден в Пазарджик през 1933 г. Завършва средното и висшето си образование със сребърен медал и отличен успех. Агроном, лозаро-градинар, ст. н. с. д-р на селскостопанските науки. Бил е общински съветник, председател на постоянна комисия… Неотдавна издаде книгата „Живях в бързея на времето”, в която разказва интересния си живот. Започва като участъков агроном в ОТКЗС-Звъничево, където
около парниците с доматен и пиперков разсад се трудят над 400 кооператори
всеки ден. Прави му впечатление, че след разсада парниците стоят неизползваеми и се покриват с израснал бурен. Така ръководството на стопанството приема предложението на Гьошев да отглеждат в част от тях ранни зеленчуци. Кметството в Пазарджик им предоставя магазин на пазара и така за първи път в края на 50-те през февруари, март и април в касата на ОТКЗС постъпват приходи, а
пазарджиклии през зимата пазаруват репички, зелен кромид и чесън, магданоз…
Науката обаче никога не е спирала да го влезе. През есента на 1966 г. младият мъж започва да се готви за конкурс за редовен аспирант към секция „Генетика и селекция” на Института по зеленчукови култури „Марица” в Пловдив. Аспирантурата е за изследвания върху главестото зеле. В началото на 1967 г. Гьошев прекрачва прага на Института.
„Моята научно-изследователска дейност започна, когато у нас класическата генетика започна постепенно да се реабилитира. Преди това в СССР всички изявени генетици бяха репресирани заради т.нар. „Лисенковщина” – по името на Трофим Лисенко – като проводници на „буржоазната лъженаука”.
А един от тях - Николай Вавилов - дори бе разстрелян
В Института заварих двама колеги – Иван Порязов и Мария Александрова, а преди нас редовни аспиранти не е имало. Задача номер едно бе до 6 месеца да се приеме от Научния съвет на Института методика за изпълнение на задачите по темата на моята аспирантура. А тя бе формулирана: „Върху някои морфолого-анатомични и физиологични особености на сортове главесто зеле (BRASSIKA CAPITATA LIZG.) от SUBSP.ORIENTALIS И СУБСП. ЕУРОПЕАЛИЗГ.”
Изработването на методиката е задължение на научния ръководител, но в случая Гьошев поел и част от задълженията на
проф. Жечка Жечева – лауреат на Димитровска награда
През втората година приключил с почти всички предвидени по методиката изследвания. Предстоял следващият етап – обработката на експерименталните данни и изводи. „Приключих работата върху експерименталния материал през август 71-а. Започнах да пиша дисертацията си и защитата й бе насрочена за ноември. Не мога да не спомена, че в Института се коментираше, че аз като аспирант започнах аспирантура една година след останалите двама аспиранти, а защитавам дисертация година преди тях...
Дисертацията получава и отзиви от чужбина, оценяващи
важността на изследването и безспорния научен принос
Научният съвет единодушно присъдил на Асен Гьошев научната степен „Кандидат на селскостопанските науки”. След спечелен конкурс от януари 1972-а съгражданинът ни продължава работата си върху главестото зеле, вече като научен сътрудник II стeпен.
„Сега предизвикателството бе да си съставя моята селекционна програма. Понеже зелето е двугодишна култура, през първата година образува зелката, стопански използваемата част. А есента зелката заедно със стеблото и корените се заравят, за да не измръзнат. През март вътрешният кочан започва да нараства и образува цветоносно стъбло, което завършва с цветове. А те, за да имат семена, трябва да бъдат опрашени от насекомите с прашец от друго растение.
Но този двугодишен цикъл не ме устройваше. Мислех как да го съкратя наполовина
Цикълът можеше да стане едногодишен за селекционни цели, но част от семената трябваше да са годни за засяване към 5-20 юни. Тогава зелето ставаше едногодишна култура. Споделих за този проблем с колежката Лиляна Загорчева и тя с готовност прие да установи на какъв етап на восъчната зрялост семето придобива свойството да покълва. Оказа се, че при нормални метеорологични условия семената от най-долните шушулки, които първи са се опрашили, покълват след 20 юни. Следователно, ако предизвиках по-ранен цъфтеж с 10-12 дни, щях да имам годни за засяване семена още същата година!”
„В създаването на нови сортове най-важен е подборът на изходните (родителски) растения за кръстосване. Кръстоските са два вида: прави и реципрочни. При реципрочните родителите си сменят местата –
бащата става майчин сорт и това си е чист джендъризъм,
ако използваме сегашната терминология. Но за разлика от човека, при растенията тази реципрочност е полезна. В нашата вековна народна традиция са създадени само късни сортове зеле. Няма ранни и полуранни, няма и червен късен сорт. Затова в първия етап си поставих задачата да създам ран, червен късен, и да подобря червения Пазарджишко подобрено”, казва събеседникът ни. От проф. Жечева той поел довършване на кръстоска, която тя направила през 1950 г. между сортовете Кьосе 17 и Дъбенско 5...
Тодор ГРОЗДЕВ
Цялата статия - в книжния брой на "Знаме"
