Нямам идоли - състезанията ме мотивират и сам се надъхвам, казва джудистът
Мариян Палев е една от най-големите надежди на джудо клуб „Кодокан 2008” и през годините е доказал класата и постоянството си. Многократен държавен шампион в различните възрастови групи при по-големи от него опоненти, през 2021-а той бе класиран на второ място в анкетата за десетте най-добри спортисти на общината за 2020 г., а в онлайн гласуването спечели първото място като любимец на публиката. Сега 2022-а започва отлично за него. В Панагюрище миналия уикенд кодоканци спечелиха два златни, два сребърни и три бронзови медала на държавния личен шампионат по джудо за младежи и девойки до 21 години. Титлите бяха разпределени между пет от най-силните клубове в страната, сред които и „Кодокан“. На най-високата стълбичка се изкачиха Радина Сербезова в кат. до 63 кг и Мариян Палев в кат. до 73 кг. И двамата показаха завидна упоритост и отлична подготовка и логично спечелиха шампионските титли. Сребърните медали отидоха при Емил Вълчев в кат. до 81 кг и Борислав Владов в кат. до 90 кг. Сред оспорваните битки Мария Горева (до 70кг), Христо Вълков (до 81 кг) и Димитър Спасов (до 90 кг) успяха да се наложат с убедителен резултат. „Това е едно от най-важните състезания за годината и очаквано то предложи интересни схватки и много емоции. Доволни сме от постигнатото.“, заяви президентът на клуба Георги Георгиев, който е директор на Спортното училище и селекционер на националния отбор по джудо. Намираме Мариян в залата на поредната тренировка.
- Честито, Мариане! Това ти е втора титла при 21-годишните. По-лесно ли беше сега при батковците?
- Трудно ми беше. Също като и при спечелването на предишната титла в тази възрастова група. Но се радвам, че успях да победя противниците. Бях добре натрениран…
- Коя от срещите ти беше най-тежката?
- Играх общо шест срещи. Може би финалът ми беше най-труден. В крайна сметка успях да победя с вадзари Димитър Господинов от „Шун джудо клуб“-София. Удържах до края и съм щастлив. В началото започнах срещу Антонио Янев от ЦСКА, после срещу Цветан Манчов от „Илинден“-София… Тях ги познавам от по-рано. Следващите съперници до финала не ги познавах, но и тях успях да ги преодолея.
- Как ще коментираш условията на състезанието в „Арена Асарел“?
- Супер премина състезанието, условията бяха на ниво, съдийството беше добро.
- Миналата година за малко не спечели анкетата за Спортист на годината. Сега очертава ли се толкова успешна година за теб?
- Надявам се, че се очертава даже още по-успешна година. Опитвам се да постигна колкото се може по-високи резултати и започвам добре.
- Коронавирусът променя ли темпа ти на подготовка?
- Не, подготовката върви по план, чувствам се в добра форма и се готвя за следващото състезание – републиканското първенство за мъже до 23 години. То е на 19 март и е отново в Панагюрище. Поне засега, пандемията няма да обърка и провеждането на лагерите с националния отбор. Те си продължават почти през седмица за по 14 дни – и тук, и в София. Да се надяваме, че няма да има промяна в плановете.
- Ти си 11 клас в Спортното училище. Как съчетаваш спорта и останалите предмети?
- Няма проблеми. Учим си нормално по другите предмети. Учителите проявяват разбиране, когато трябва да ходим на лагер или състезание. Ако човек има желание, може да съчетава учене и трениране, и да е добър и в двете.
- Треньори са ти Виден Василев и Величко Серев…
- Да, тренирам при тях и са отлични треньори. Но всички преподаватели и много ни помагат.
- Какво коства това да си „златно момче“ на „Кодокан“? Колко свободно време имаш? Стига ли то за някакви удоволствия извън залата и училище?
- Почти нямам свободно време. Нямам особено време за музика, телевизия, кино… Прибирам се и си лягам мотивиран за следващия ден. И на сутринта се събуждам мотивиран и така идвам в залата. Приятели много често ми казват: „Недей да ходиш на тренировка, айде почивай сега“. Но няма как. И те ме разбират. И за удоволствията има време. Но родителите ми ме подкрепят.
- Има ли спортист в семейството ти?
- Не бих казал, че съм от спортно семейство. Баща ми Иван е тренирал ориентиране, когато е бил на моята възраст, а майка ми Ненка не се е занимавала със спорт. Но пък тя почти не пропуска състезание. И двамата ме подкрепят много и много ми се радват.
- Лягаш и ставаш мотивиран. Какво те мотивира?
- Състезанията. Те ме мотивират. Сам си се надъхвам. Нямам идоли, макар че ми харесва как се борят много японски джудисти. Особено ми харесва Оно – на 73 килограма. Гледам го, но някакви големи любимци нямам.
- Но мечта не може да нямаш?
- Имам. Искам да отида на олимпиада и да стана олимпийски шампион.
- Желаем ти го! Дано да си следващият български джудист-олимпийски медалист след треньора ви Георги Георгиев!
- Благодаря! Това ми е мечтата.
- Ти отдавна стана шампион при батковците и до 18 години. Разкажи как започна всичко?
- Започнах да тренирам, когато бях в първи клас, на 7 години. Видях, че братовчед ми тренира джудо и поисках и аз. Записах се. Спомням си първото състезание. Беше в Троян. Там не можах да взема медал. Последваха много състезания, където не успявах да се преборя за медал. Падах, падах… И продължавах. Никога не ми е минавало през главата да се откажа. И на един турнир в Гърция станах трети – това ми беше първият медал и много се радвах. Беше отдавна, даже не помня в кой град се проведе. Оттам се запалих и не съм спирал – и смятам така да бъде и занапред. А на държавното до 18 години съм ставал три пъти шампион. Първия път бях в шести клас, на 13 години, в категория до 45 килограма. След това на 66, а миналата година, когато бях на 17 години - на 73.
- Как протича подготовката ти преди състезание?
- Тренираме триразово, седем дни в седмицата, сутрин два часа, на обяд час и половина и вечер пак час и половина.
- Ясен ли е спортният календар за годината?
- Засега е ясен само държавния календар. Надявам се да има кръгове от Световната и Европейската купа, да има големи състезания.
Дочо ЧАНЕВ
