Творецът, който от юноша практикува йога, продава благотворително пластиката „Коронавирус” за децата на Украйна
ПАЗАРДЖИК. Писахме, че на 16 март от 17.30 часа в пещерската галерия „Проф. Веселин Стайков” се открива изложба на акад. Симеон Спиридонов (живопис) и Петко Спиридонов (скулптура). Не много отдавна ви срещнахме за пореден път с акад. Спиридонов, който преди две години, когато бе награден от президента с орден „Св. св. Кирил и Методий”-огърлие. Сега разговаряме с Петко Спиридонов.
Той е роден през 1950 г. в Калугерово, но малцина знаят, че
още 15-16 годишен започва да се интересува от йога
и я практикува и до днес, като не пропуска нито ден. И това му дава нужните баланс и хармония, за да ни изненадва с пластиките си.
„Йогата е важна за мен. Навремето ми попадаше някой текст от списания и вестници, а когато отидох в Икономическия техникум в Пазарджик благодарение на съученици се снабдявах с книга или печатани на циклостил текстове. Оттогава всеки ден отделям време и за йога”, казва Спиридонов. Неслучайно творчеството му е подчинено на символите и знаците, а тази символика повече или по-малко е скрита, защото никога не е еднопластова.
Скулптурата се доближава в голяма степен до символа
Много си приличат. И двете могат да бъдат разбрани само като културен, философски, митологичен или религиозен смисъл – затова тълкуването им невинаги е еднозначно, освен когато са универсално значими. Символът осъществява връзката между видимото и невидимото, т.е. духовното. Моят стремеж винаги е да създавам образи, които сочат над и отвъд себе си, онагледявайки определена идея, философия или мит… Харесва ми да материализирам различни идеи, да превръщам непредметното в обем и образ…”
С дърворезба Петко Спиридонов се занимава от дете.
„Първите ми „произведения” бяха неща с „приложен” характер - за мен и приятелите. Постоянно рисувах в тетрадките си.
Винаги носех добре наточено ножче в джоба
и с него изработвах „четалчета” – дръжки за разпиналки, които украсявах с резба, или правех дървени пистолети, лъкове и какво ли още не… Бабите често ми казваха, че имам „златни ръце”, но тогава не знаех какво точно имат предвид… Постепенно опитвах да правя по-сложна дърворезба и различни фигури от дърво, глина, пластилин…”
Години по-късно Петко се учи на дърворезба от майсторите дърворезбари Христоско Христосков и Ангел Вангелов от Пазарджик, членове на Задругата на майсторите. Вече има ателие, а то е в съседство с това на скулптора Спас Киричев. Той често го кани „на приказка” и го насърчава да прави скулптура.
„Първите ми опити се оказаха доста успешни, това ми даде импулс и продължих да изработвам и скулптура от дърво, бронз, камък, желязо…
Винаги се стремя да придам елегантност чрез простота на формата,
без излишества, и в това търся красотата. Знам, че в психологически план грозното, застрашаващото, веднага привлича и задържа вниманието на зрителя. Но на мене красивото повече ми допада като изразно средство”, казва творецът. Е, понякога има и изключения. Като пластиката „Коронавирус”, която направил малко след началото на пандемията „Има ме! Пазете се!”, беше онагледил творбата си Спиридонов на общата изложба на пазарджишките художници. Сега тази творба ще може да бъде видяна в Пещера и неслучайно именно
тя ще бъде обявена за благотворителна продажба в помощ на децата на Украйна
Уродливото лице на коронавируса и това на войната удивително си приличат.
Цялата статия - в книжния брой на "Знаме"
Тодор ГРОЗДЕВ
