Целта бе постигната – да излезе населението от еднообразния начин на живот
БАТАК. Димитър Прасков е сладкодумец с живо чувство за хумор. Във Фейсбук разказва увлекателно за стария Батак с неговите герои, празници, делници, горски плодове, чаркове, кръчми, боза-еликсир, сочните, свежи и „като живи” кебапчета, хрупкавите и пръхкави, а не тестени милинки, които се сипят в устата… И за Баташкото дружество за дразнене БДД, разбира се.
Послучай Деня на шегата го питаме за
секретните подробности за дружеството
Защото имало и такива. А той се смее: „Беше хубаво време. Днес живи от членовете на дружеството сме само двама-трима… Включително председателя Веско Илиев, който е 39-и набор и е голяма капия. Аз съм на 80...”
Батачани познават по старите снимки и Прасков, и Васко Доганов, и Георги Чожгов, Гурдев, Кормушев, Стефан Вранков… Но да дадем думата на г-н Прасков:
- Баташкото дружество за дразнене се основа през 1964 година в хижа „Техеран” от шестима членове и няколко такива на повикване, в присъствието на управителя на хижата, нашия приятел бай Георги Янев. Избран беше председател, който в речта си на учредителното събрание
очерта дейността на дружеството
Стаята на Комсомола се намираше на първия етаж в сградата на КГ на БКП (близо до читалището). Комсомолски секретар тогава бе млада жена винаги усмихната, доста активна. При нея нямаше високопарни изказвания. Момиче с характер. Тя ни харесваше, защото бяхме млади и красиви, а и тя също. Довери ни се и ни даде ключа от комсомолската стая. Все пак някой трябваше да влиза и излиза и да върши някаква дейност.
И разбира се, като сериозни младежи започнахме да движим комсомолските мероприятия. Двама от нас бяхме ловци.
Убием пъдпъдъци, гълъби или заек - и нашият специалист по всичко, Васко, ги готвеше
Консумирахме ястията с малко бира и много приятни разговори. Най-вече надлъгвания и планове за бъдещи действия. Разбира се, дейността ни не се състоеше само в хранене. Играехме карти и спорехме кое баташко момиче е най-красиво. За да няма разногласие, обявихме само между нас конкурс за най-хубави три момичета. На няколко събрания спорехме и накрая решихме кои са на първо, второ и трето място. И какво като ги определихме – нищо не излезе. Разузнаването донесе, че си имат приятели. Но въпреки това отчетохме дейност.
Един неделен следобед взехме една
8-килограмова диня и я оставихме да се изстудява в транжорната
В нея работеше Васко. Стояхме на стълбището на Комсомола и наблюдавахме чарка. Вече към 18 часа движението беше в разгара си. Решихме да вземем изстудената диня. Председателят Веско взе ключа и отиде да я донесе. По едно време забелязахме, че движението малко по-нагоре от нас, нещо се разбърка. Хората се скупчиха, някои се смееха, други подсвиркваха. Ангел извика:
- Вижте Председателя!
Обърнахме се наляво и се изумихме
Нашият човек облякъл изпоцапана с кръв, ако може да се нарече бяла, манта. Непрана поне два месеца. Отстрани в джобовете стърчаха два големи ножа. Динята бе прегърнал с две ръце и опрял на корема. С лека танцова стъпка, съвсем сериозен, с безгрижен вид , все едно, че наоколо няма никого, той се придвижваше по тротоара към нас. Сякаш мълния удари и развали двете колони на чарка. Хората се блъскаха един в друг, зяпайки голямата диня и „бялата” манта. Нарушиха се посоките на движение, ритъма.
Започна се масов смях и ръкопляскания от тълпата
Бабичките, които се бяха подредили на отсрещния тротоар и те вземаха отношение.
- Мъри, глейте гу. Баш в нидяля с ква умацана манта тръгнал, млат човяк. Няма векья свясни ора.
Когато и ние по-късно видяхме Веско да идва към нас, панически се скрихме в стаята. Това не попречи на председателя да влезе спокойно с динята.
Никой не очакваше такова извънредно събитие защото комсомолците тогава бяхме на почит.
Но нали Баташкото дружество за дразнене трябваше да отчете някаква дейност.
Още случаи и кой от тях спечели първото място наотчетното събрание на дружеството - в книжния брой на "Знаме"
