Други

Другата Мария, Симеон и Възкресението

  23.04.2022 07:15             
Другата Мария, Симеон и Възкресението

ПАЗАРДЖИК. Разговаряме поетесата и преводач Мария Генова и художника акад. Симеон Спиридонов малко преди творческото семейство да отпътува за Дрен, където традиционно прекарва топлото време.

„Не, не съм аз другата Мария“, казва Мария Генова малко след онзиденшното представяне на книгата й „Другата Мария“. „Заглавието е от Библията. Когато Дева Мария и Мария Магдалена отиват на гроба на Христос и го намират празен, с тях е била и „другата Мария“. И не пише нищо повече за тази трета жена…”

Онзи Мария след Възкресението иска да повярва в чудото. Като всеки човек, който не иска да приеме, че всичко свършва със смъртта. Мария и Симеон взаимно са открили своето възкресение у другия. И двамата са хора на изкуството, и двамата са чешки възпитаници. И не е ясно

коренът „чеш“ в „чешки“ ли е причината, но и двамата са чешити и инати

Мария няма да тропа по издателства, макар да има и издадени, и неиздадени преводи. Един от тях тя предостави единствено за „Знаме“ -  непубликувано досега у нас интервю с бъдещия цар Борис III!  Очаквайте го в следващ брой.

Мария: От 2008-а не съм писала поезия. Едно-единствено стихотворение написах в Дрен:

„И птиците, и те летят по две,

но щом самотна птица закръжи

и тя като човека сигурно тъжи.

Простора е голям за сам.“

И акад. Спиридонов е чешит. Иначе щеше ли да започне работа млад-зелен в габровското предприятие „Промишлена електроника“ на единствения свободен щат – за куче-пазач?! С условието, че ако дойде проверка, ще го вържат на портала и ще лае. Ако не беше чешит, нямаше по същото предказармено време

да създаде в Габрово с група приятели Седмицата на хумора и сатирата

– дотогава габровски анекдоти се разказват хаотично…

Мария пък още невръстна показала на селянчетата що е то бесене.

Мария: Ето тази семейна снимка е от 9 септември 1944-а. Дошли сме от Скопие. Баща ми ни натоварва с един войник във влак за София, защото бомба падна там, където живеехме. Един шрапнел скъса синджира на козата… И ние тръгнахме, както сме облечени, както сега идват украинците. И отиваме в Росен при бащата на мама.

Той беше страхотен мъж. Кво беше! То, ето го! На корицата.

Като преведох книгата за Балканската война на Владимир Сис „От бойните полета на България”, сложих снимката на дядо. Той фелдшер. И сме се снимали точно на 9 септември. Студено било, нямаше дълги чорапи, и аз с два чифта по-къси. Помня всичко. В Росен, където беше дюкянът на дядо на главната улица, с едни огньове наблизо. И едни огромни казани, пълни с червена боя. Черно-червено. И жените слагат платна, бъркат ги с дървена лъжица и всичките мъже си слагат по една лента…

Симеон:  Аз не помня Девети, щото съм бил на 20 дни.

Ама гледай ги, слагат си червени ленти и всички нагаждачи

Само преди една година са ревали кански за цар Борис, пък сега реват за новата власт. През 53-а ще реват за Сталин…

Мария: Аз слушам, че говорят, че някой е бесил някого. Не знам кога го е бесил – преди или след 9 септември. Извинете, но все пак съм на 4 години и половина. И слушам баща ми, че казва как на някого са сложили въжето.  И решавам, че и аз ще се беся, защото вече знам достатъчно за бесенето. Да покажа на селянчетата.

И един хубав ден увисвам на бесилото

Добре, че минава един от вуйчовците ми, минава и ме спасява...

Симеон: Голяма услуга ми е направил…

Мария: Симеон е свидетел, когато превеждах последната книга за Балканската война от Владимир Сис (чешкият кореспондент, от когото има 3 преведени книги, б.р.), не използвах речник, защото всичко  беше в Пазарджик. Е, Симеон ми е също помагало, защото е чешки възпитаник. Но у Сис има много военни термини, много остарели думи и изрази... „Критичните дни на България“ е първата, която си я преведох така –

без да отида в някое издателство и да се моля

Стоя си 4-5 години в едно чекмедже и накрая се сетих, че има Център за книгата към Министерство на културата и оттам веднага ми дадоха парички, за да я издам. След това я издадох още два пъти с помощта на Община Пазарджик. И още веднъж, в издателство „История“ – взеха от мен правата и я издадоха на обемна хартия. Мина обаче 3-годишният срок и аз мога да давам правата на когото искам. Защото преводът е мой, а пък роднините на Владимир Сис, част от които живеят в България, са дали на мен тези права... За стиховете на Мърквичка беше същото, но мина по-малък период от време.

Симеон: Невероятно е, че Мърквичка е писал стихове. Туй никой не знае. Той си ги е писал. И са много хубави.  Аз съм ги чел и на чешки, и на български. Синът му е загинал в Балканската война – дава единствения си син на България, над 40 години е преподавал тук, пръв приятел на Константин Величков… С Ярослав Вешин са дошли тук – авторът на „На нож“.

Впрочем тази картина ме издържаше в казармата

Там я рисувах по заповед на старшината, а той продаваше картините ми на другите поделения, за да ги използват за клетвите…

Мария Генова не е от хората, които тропат по издателства. Тя ще разкаже за една среща – с Павел Матев, който прочел нейните стихове. И затаила дъх, за да чуе присъдата, а той ги похвалил. Казал й, че един поет не трябва да чака да го открият, а да тропа и обикаля. „Но като ви гледам, не сте от тези хора“, казал Матев.

Мария:  Не превеждам, но днес търсих един документ и намерих нещо, което никога досега не е публикувано в България.

Интервю на Владимир Сис с престолонаследника Борис

От през април 1929 г., дни след атентата в Арабаконак. Там обяснява защо е закъснял и така не са успели да го убият. Превод с много малки съкращения от вестник „Народни листи“. Броят ми го донесе режисьорът на филма „Трикери“ заедно с още много вестници… А може би знаете, Трикери е остров, на който са заточени 5000 българи. Там няма вода, няма нищо, Когато идва българският кораб, живи са останали около 1500. Сис е отишъл с военните кореспонденти и казва:

„Аз съм първият човек, който постави цветя върху белите им кости“

Целият остров е бил в български кости. Не са погребани и досега. Тодор Додов направи филма. Прожектираха го и в Америка. И аз съм вътре. Борис дава интервюто в чешкото посолство на Владимир Сис. Приел го е повече от сърдечно. Това интервю аз на никого не съм го дала. Ще го дам на Вас…

Цялото интервю - в празничния книжен брой на "Знаме"

Тодор ГРОЗДЕВ

 


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ С НЕЯ БЕЗ НАЕМ СРЕЩУ ГЛЕДАНЕ. 0884 223 113

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

РЕСТОРАНТ РОНИ /ТЕАТЪРА/ - БОГАТО ОБЕДНО МЕНЮ. КЕТЪРИНГ ДО ДОМА И ОФИСА. КАЧЕСТВО НА ДОСТЪПНИ ЦЕНИ. 0878 103 118
Всички