„Копринена прегръдка” нарича стила си Диляна Антонова – тя прави и икони с 22-каратово злато
ПЕЩЕРА. Медицинска сестра е влюбена в рисуваната коприна и нарича стила си „Копринена прегръдка”. Разговаряме с художничката Диляна Антонова, която подреди изложба в галерия „Проф. Веселин Стайков”. Експозицията може да се види до 14 май.
- Г-жо Антонова, гостувате за първи път в пещерската галерия…
- Чувствам се, като да се прибирам у дома, в родното място на майка ми – село Сестримо. То също е в полите на планината като родопския град. Там и тук е приятно, различно, има простор за дишане сред зеленината и добрината на хората, които ме посрещнаха.
- Какво нашепват творбите Ви от коприна?
- За всичко преживяно, докато ги създавам. Рисуването върху коприна е своеобразна моя изповед за доброто и лошото в живота, за цветята, за усмивката и сълзите. И ако се съзерцават внимателно картините от коприна, освен цветове и чертички, в тях се усещат преминалите през сърцето ми чувства. А ефирната материя е позволила те да останат при нея. Всяко едно произведение на изкуството е личен, съкровен акт.
- Наричате стила си на работа „Копринена прегръдка”. Защо?
- Напомняне за нежния допир и невероятното излъчване на естествената материя в картините, шаловете и роклите. Коприната те прегръща, дава ти тонус, щастие, усмивка, светлина. Имаш чувството, че си обичан и че обичаш. Преди години подарих шал на колежка – медицинската сестра Зденка Ненова от Карлово. Красотата му бе превърната в картина, украсила дома им, защото не бива тази хубост да се носи по друг начин.
- Правите и икони върху камък с позлата от 22-каратово злато. Доста скъпо изкуство.
- Убедена съм, че достигналата до нечий дом икона си заслужава да е скъпа, не финансово, а изработена от естествени материали и с голяма любов. Важно е в иконата да намерят място подходящите цветове, придаващи й дълбочина на възприятието. Най-същественият елемент в образа на светеца е неговият ореол, блеснал в благородния метал – златото. Защото иконата пази топлината, вярата и духовния мир в семейството.
- Съчетавате изкуството с професията на медицинска сестра.
- Така е. Освен любовта към изкуството, помагам на хората. Работя като хирургична сестра в стоматологична клиника. Професията ми понякога е повече от тази на лекаря. Сестрата посреща болния, тя стои до него, когато страда, държи ръцете му, когато е тъжен. При рисуването мисията не е по-различна. С хубостта в изкуството помагам на човека да излезе от нелекото ежедневие и денят му да преминава по-леко и по-спокойно.
На работното място трудът не ми тежи, въпреки психическото натоварване и физическата умора. Рисуването до малките часове на деня е моята почивка. То ме зарежда с нови сили и сутрин пътят отново ме води в клиниката да помогна на следващия пациент. Понякога денят ми се слива с нощта, но не съжалявам, защото всяка минута е важна да направиш нещо добро. А напоследък все повече минутите не ми достигат...
Диляна Антонова от София завършва Академията за изобразителни изкуства „Жул Паскин” със специалностите „Живопис” и „Моден дизайн”. Изучава и реставрация и консервация. Участва в общи изложби с картини маслена живопис. От 2012 г. рисува картини и шалове върху естествена коприна. Първата й самостоятелна изложба на рисувана коприна е в „Къщата за шапки на Ирина Сердарова”. Нейни творби са притежание на ценители от България, САЩ, Канада, Холандия, Австрия и Гърция.
Пенка МИХАЙЛОВА
Със съкращения. Цялото интервю - в книжния брой на "Знаме".