Понеделник, 01 Авг 2022
 
Други

Орчо войвода и печата на времето

  01.05.2022 06:34             
Орчо войвода и печата на времето

Славният панагюрец ни завеща живата вода, възкресила България от политическото небитие

Българската история е богата на събития и личности. Тя поражда основателното ни самочувствие на достоен народ. Връщането ни назад във времето ни е необходимо, за да отстояваме националната си идентичност и отдадем своята почит към поколенията борци, посветили се борбата за освобождението на Отечеството.

Преди 190 години, на 15 май 1829 г., в Панагюрище се ражда Иван Маринов Парпулов – легендарният Орчо войвода. Чуждият национален гнет рано слага отпечатък върху неговата съдба.

Когато е на 18 години турци убиват баща му

Това трагично събитие го прави непримирим борец за освобождението на българския народ. Редът се години, в които броди с хайдушка дружина в Средна гора, на емиграция в Сърбия и Румъния, на участие като доброоволец в Кримската война/1853-1856/.

Времето, което създава Орчо войвода, има нужда от революционни хороводци. Начело на борбата застават апостолите от БРЦК и водачите на чети, преминали от Румъния в България. Редом до тях са комитетските дейци по подготовката на Старозагорското 1875 г. и Априлското въстание 1876 г. Орчо войвода е неизменно посветен на освободителното дело, чийто идеи следва непоколебимо.

Откъде идва силата  за революционните изяви на Орчо войвода?

Тя е генетично заложена в българския му родови корен на градски първенци, радетели за просвета, култура и стопански напредък на възрожденско Панагюрище. Връзката му с дейците на БРЦК/1869/ и Гюргевския революционен комитет/1875/ прави от стихийния бунтар осъзнат революционер. На него се доверяват апостолите Бенковски и Волов при подготовката и провеждането на Априлското въстание.

„Заслуги” имат репресиите, на които е подложен

от турските власти, хвърляли го неведнъж в затворите на Ниш, Видин, Пловдив, Пазарджик и други места.

Биографията на Орчо войвода е христоматиен пример за етапите на развитие, през които минава  борбата за българското национално освобождение. Тя води своето начало от осъзната потребност за излизане от сянката на азиатската деспотско - тиранска зависимост и поемане пътя на самостоятелно развитие. Принос за създаване на тази нагласа имат панагюрските училища, читалището, Братското заемателно дружество и още други форми на българско единение. Така се изгражда мостът между хайдушката борба, четническото движение и всеобщото въстание.

Орчо войвода е един от неговите съзидатели

Нашата национално-освободителна борба се крепи  на плещите на борци като Орчо войвода.  Със своето мъжество и героизъм те изнасят тежестите на революцията. С вътрешна убеденост и последователност работят за възстановяването на българската държава в етническите й граници. Ето защо Орчо е навсякъде, където изисква това народно дело. Участието му в Старозагорското и Априлското въстание прави от него един от най – заслужилите дейци за извоюване свободата на родината ни. И ако не е в турския затвор през 1876 година, той сигурно щеше да е в редиците на Опълчението, прославило се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново.

Приляга му на Орчо да е победител

Неведнъж отблъсква черкезки и башибозушки орди, и редовни турски войски. Постига я със своята чета на 25 април 1876 година, притекла се на помощ на въстаниците от с. Петрич. В този бой със златишките черкези и башибозуци с точен истрел поваля предводителя им. Това разколебава противника и довежда до оттеглянето му от полесражението. Преследва я навсякъде и в сблъсъкът на четата му на 21 и 22 април с турците при Стрелча. Към нея се стреми и на 30 април в битката с турските войски при защитата на въстаническата  позиция на Кукла.

Смел и решителен го виждаме и в епилога на въстанието – съдбовният 30 април, когато

вдига брадва и разбива вратата на спицерията на доктор Спас

в Копривщица. Така групата на Павел Бобеков, Орчо войвода и Манчо Манев освобождава арестуваните от копривщенските чорбаджии Панайот Волов, Георги Икономов, Тодор Каблешков, Никола Караджов и други въстаници.

Само такива действия могат да привлекат вниманието на прогресивната европейска общественост и да накарат Русия да поведе свещена война за освобождението на българския народ.

Орчо войвода остава верен на революционния си обет да се бори за освобождението на всички български земи.

Не приема решенията на Берлинския договор,

оставили Македония и Одринско под османско владичество. Като четоводец на 60 души доброволци от „Татар-Пазардшишката чета за освобождението на Македония”, той участва в Кресненско-Разложкото въстание/1978-1879/. Под негово ръководство  четниците водят сражения срещу турската войска край селата Влахи, Врабча, Плоски и други в Мелнишко.

Шест години по-късно отечественият дълг отново го зове. През 1885 година, по време на Сръбско-българската война, заедно с друг прославен герой Иван Куртов Кузмов – Комитата, застават начело на 250 души доброволци от Панагюрския край. В помощ на редовната българска войска,

под панагюрското знаме на Съединението,

извършват диверсионни акции в тила на сръбската войска. С тази тактика от времето на революционните борби, край Сливница и Драгоман, доброволците дават своя принос за победите на българското оръжие в защита на родината.

Орчовата съпричастност към съдбата на останалите под турско владичество българи в Македония и Одринско, намира проявления в подкрепата на въоръжената им борба. Той благославя своя син Георги, напуснал Военното училище, за да се включи в това национално освободително дело, продължение на предишните му етапи, на които Орчо войвода е едно от най-светлите имена.

Против загърбването на националните идеали, отстоява вижданията си последователно, което го прави неудобен на Стамболовото управление и княз Фердинант.

Визуален израз на тази му позиция е  кръгъл печат с надпис

„Иванъ Орчо М. Парпула 1878”, разположен около изправен лъв с профил наляво. Той го полага под сведенията за революционната дейност  на съратниците си от Априлското въстание. Това е неговата гаранция за заслугите им при кандидатстване за поборническа пенсия. Безспорните му исторически приноси пораждат оправдано самочувствие на държавостроител на нова България.

Такъв е печатът на времето, в което живее Орчо войвода. В него оставя светла диря с достойния си живот, завършил в Панагюрище на 5 октомври 1911 г.

Прославеният герой завеща на поколенията национални идеали, живата вода, възкресила България от небитието на чуждата политическа зависимост.

Георги КЕРКЕНЯКОВ


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

РЕСТОРАНТ РОНИ /ТЕАТЪРА/ - БОГАТО ОБЕДНО МЕНЮ. КЕТЪРИНГ ДО ДОМА И ОФИСА. КАЧЕСТВО НА ДОСТЪПНИ ЦЕНИ. 0878 103 118

"НИНА ТРЕЙД-18" ЕООД - СКЛАД ЗА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ ПРОДАВА ВСИЧКИ ВИДОВЕ ГРЕДИ, ДЪСКИ, ДЮШЕМЕ, ЛАМПЕРИЯ, ПОДПАЛКИ И ДР. НА НИСКИ ЦЕНИ В СРАВНЕНИЕ С КОНКУРЕНТИТЕ. 0899 198 498

КУПУВАМ НИВИ В ЦЯЛАТА СТРАНА. 0888 404 140, 034/42-08-96
Всички