На 6 май се навършиха 140 години от рождението на големия българин
Концертната зала на Пазарджик носи неговото име, а в течение на близо осем десетилетия в Градската градина се извисява паметника му. Маестро Георги Атанасов – един от най-ярките съзидатели на духовна България. Паметникът, за съжаление, през годините не бе подминат и от вандалски поругавания в кризата на духовна пустота и безцеремонна простащина. Прости им, Господи, те не знаят кой е Георги Атанасов.
Всъщност колко хора си дават сметка за неговия принос
и колко хора познават делото му?
Роден е на 6 май 1882 г. в Пловдив, в семейство, което едвам е свързвало двата края, препитавайки се от малка бакалничка /кафене/ в града на тепетата. Майка му е родена в с. Карабунар, Пазарджишко, но още на 2-годишна възраст се преселва с родителите си в големия тракийски град. Баща му Атанас Георгиев е родом от с. Куклен, Пловдивско, е чиракувал при родителите на бъдещата си съпруга. От брака им се раждат Георги Атанасов и още две момичета.
Скоро семейството им се разорява
и през 1864 г. бащата изпада в отчаяние. Напуска семейното гнездо, търсейки спасение в Беломорието, и никога повече не се връща. С това започва драмата на майката и невръстната й челяд.
Малкият Георги расте като изключително умно и будно момче и отрано впечатлява близките си с музикалните си способности. В училище учителят му по пеене Вайданов е възхитен от дарованието му и го лансира с охота сред градските музикални среди.
Точно по това време в Пловдив се връща известният композитор Панайот Пипков,
нашумял вече като блестящ озвучител на химна на българската просвета и култура „Върви, народе възродени” (сътворен от Стоян Михайловски през 1892 г.). Той посреща с въодушевление горещата препоръка на колегата си Вайданов и незабавно взема под крилото си надареното момче. Месеци наред на драго сърце му дава безплатни уроци по хармония, пиано и теория на музиката. Приятно изненадан от уменията на своя ученик, Пипков настойчиво му препоръчва да продължи музикалното си образование в специализирано училище в Букурещ. Притиснат от оскъдицата, 15-годишният Георги, подкрепен от своя вуйчо,
събира кураж и потегля за северната ни съседка
Принуден да живее и учи при трудно поносими битови условия, младият българин скоро се нарежда сред най-обнадеждаващите възпитаници на музикалното школо. Учителят му по цугтромбон пръв усеща мизерията на талантливия си ученик и успява да го уреди като оркестрант в Букурещката опера. Ненадейното внезапно влошаване на отношенията между Румъния и България осуетява завършването на образованието му там. Румънските власти предприемат незабавно екстрадиране на всички български ученици и студенти. За оставането на Георги се застъпват енергично всичките му преподаватели и главният диригент на Букурещката опера Валони – авторитетен италиански оперен диригент. Но напразно. Оказал се в безпомощност да спаси своя надарен оркестрант, Валони го съветва бащински, даже му ходатайства, макар и при още по-оскъдни условия, да замине за Италия. И Георги Атанасов тръгва. Там, в град Пезаро,
учи композиция при световно известния композитор Пиетро Маскани
Вече 20-годишен, през 1932 г. се завръща и още с пристигането си е грабнат в Пловдивския военен духов оркестър, където отбива редовната си военна служба. Само година по-късно е назначен за капелмайстор в Карлово, но не се задържа дълго и се озовава отново в Пловдив. Името му скоро започва да се произнася с уважение в музикалните среди. Не закъсняват поканите за работа в София, където италианският възпитаник е назначен за
капелмайстор на Царския симфоничен оркестър
С установяването му в столицата започва и внушителният му професионален път, но той никога не скъсва връзката с провинцията и родния край. Първите две десетилетия на 20-и век за него са и навлизане в богатата неразорана целина на българската народна песен и музика. Скоро уроците на Маскани дават обилни плодове на българска почва. Под вдъхновеното му перо се раждат оперите „Борислав”, „Гергана”, „Запустялата воденица”, „Цвета” /”Македонска кървава сватба”/, „Косара”, „Алцек”. С тези оригинални творби маестро Атанасов поставя солидните основи на българското оперно изкуство. Паралелно с това той не остава чужд и към музикалното възпитание на малките си почитатели. Своята голяма обич към децата той излива в забележителните си оперетки „Волният учител”, „Самодивско изворче”, „Златното момиче”, „Малкият герой”, „Моралисти”. Освен това е автор и на любими маршове и други творби.
Маестрото участва и в Балканската война
И когато полкът му навлиза победоносно в Беломорската низина, най-неочаквано в град Ксанти разбира, че баща му е починал наскоро и е оставил три невръстни момичета от втората си жена-гъркиня. Дълбоко развълнуван, офицерът-музикант дава всички пари,с които разполага, на бедните си незнайни сестричета. Но където и да отиде, той грабва сърцата на познати и непознати със своята скромност, топлота и обич към хората.
Житейският и творческият път на Маестро Георги Атанасов
е дълбоко свързан с Пазарджик и Пазарджишко
Неведнъж е посещавал града на Константин Величков, изнасял е концерти, гостувал е на близки, приятели, съмишленици. Радвал се е на сърдечно гостоприемство тук. Доскоро срещах хора от старите поколения, които с носталгия се връщаха към вълнуващите концерти и срещи с него в Пазарджик, за когото става едва ли не втори роден град. Неслучайно тук пред Иван Кр. Генов и други свои приятели Маестрото споделя нестихващите си вълнения от юбилейното тържество, състояло се в негова чест на 27 януари 1931 г. в престижното столично кафене „Цар Освободител” – средище на художествено-творческата ни интелигенция дълги години .
Рядкото му физическо и духовно обаяние, завидната му ерудиция, възрожденското му трудолюбие „на ползу роду”, неизчерпаемата обич към хората и музиката карат
въодушевени млади ентусиасти от Пазарджик,
начело с Иван Кръстев Генов, Христо Иванов, Георги Наумов /гимназиален учител по музика/, Димитър Кендеров, Никола Мирчев, да учредят на 18 септември 1920 г. музикален кръжок, който приема за патрон неговото име. Маестрото си дава съгласието, откликвайки на настойчивата молба на учредителите. Нещо повече, пише специален марш, с който тържествено се отбелязва създаването на новото творческо сдружение. След време то ще прерасне в авторитетно музикално-оперетно дружество „Маестро Георги Атанасов”.
Продрум ДИМОВ
Цялата статия . в книжния брой на "Знаме"
