Трябва да се започва от дребните неща, убеден е директорът Емил Моллов
ВЕЛИНГРАД. Защо в ИСУ „Васил Левски” периодично идват представители на други училища и на МОН и после си отиват, обогатени с идеи и креативност. Говорим за училището, което първо в страната въведе пробно регистрационен режим с пръстов отпечатък още през 2008-а година, а от 2003-а отново като пионер и режим на електронно училище - с електронен дневник с SMS-и с оценките и отсъствията на децата и всекидневна проверка от стационарен телефон. Това училище
в последния месец активно и атрактивно отбеляза 100-годишния си юбилей,
като в програмата се включиха ВИП-гости като проф. Петко Петков (участвал в училищно предаване „История.бг”), българският полярен изследовател и шеф на БАИ проф. Христо Пимпирев, театър „Българска армия”, Б.Т.Р., Илия Луков, Иван Дяков... Кулминацията на празника, чийто патрон бе кметът д-р Костадин Коев, бе на 13 май, с тържествения Педагогически съвет и с наградите на бивши и настоящи учители. И с празничното шествие до площад „Николай Гяуров”, завършило с голям концерт. Имаше много гости, включително зам.-министърът на МОН Мария Гайдарова. Разбира се, приветствията, подаръците и поздравителните адреси този ден бяха много. Сред тях бяха и поздравителен адрес и почетен плакет "Св. св. Кирил и Методий" от президента на РБългария Румен Радев. Шествието бе водено от Представителен духов оркестър и мажоретен състав „Димитър Мечев” и мажоретки, които са възпитаници на СУ „Васил Левски” и на създателя на мажоретния състав Любомир Гугалов.
Момичетата, събрали се 30 години по-късно и облекли униформите, предизвикаха фурор
и разплакаха мнозина. Стана ясно, че момичетата са се събрали в името на каузата от страната и чужбина и от февруари насам до последно са репетирали в училищния салон някогашните танци. На сцената те впечатлиха всички с перфектното си изпълнение, а директорът на ИСУ „Васил Левски” Емил Моллов призна, че все едно никога не са изпускали батоните. Те го изненадаха с подарък – палките, ботушите и униформите, които са си направили по поръчка, сега бяха дарени на училището с молба да бъде възроден мажоретният състав, спечелил множество награди навремето.
„В началото ни предложиха да изиграем един кан-кан,
но все пак сме улегнали жени на по 50, не вървеше да мятаме крака,
коментира пред „Знаме” водачът на мажоретките Бони Цинцева. „Ентусиазирахме се и поръчахме униформи „ботевски” тип – е, полите не толкова къси като тогава. Ботушите – от пещерска фирма, и започнахме репетиции. Решихме да направим „Радецки марш” и „Рила” с хореографията от онова време. Не можехме обаче да намерим музиката, къде ли не търсихме, накрая снимахме с телефон на телевизор, затова звукът не беше перфектен, но пък на хората им хареса как възродихме тези два ботевски танца. Някои от момичетата не участваха, защото се срамуваха, но после съжаляваха, че не са се включили. Аз преди 30 години бях с 25 кила по-слаба, но сега се смеем, че сме готови за турнета преди да постеснят униформите за новите момичета в състав „Любомир Гугалов”, смее се Бони. Днес тя се занимава със семеен бизнес, но с колежките си са живият пример как
училището, в което всеки ден започва с химна от много години насам,
изгражда личности.
Къде е ключът към успеха? Директорът Моллов сподели формулата по време на Празничния педагогически съвет. Той си спомни как плахо е пристъпил училищния праг преди 22 години.
„На 1 септември 2000 г. пред колегите застана един младеж, притеснен, но с вътрешен хъс. Училището бе позагубило своя облик. Имаше доста проблеми с материалната база, с отоплението, сградата, организацията. Имах 10 години стаж като директор в училището в Грашево и в края на лятото, докато баща ми беше във Велинград на почивка, дойдохме двамата с него, да разгледаме. Той беше 20 години директор на гимназия и тъкмо се беше пенсионирал. Тук вървеше боядисване, кърпене на цокъл… Аз се изплаших. Беше краят на август и нямаше време. Прибрахме се вкъщи, седнахме на терасата, отворихме по една бира. „Мисля, че няма да мога да се справя”, казах. Баща ми каза: „Слушай, като те познавам какъв си, ще се справиш.” Той почина няколко години след това…
Започнах с дребните неща
На 16 септември 2000 г. застанах на входа на училището. От около 630 деца, спомням си, само 4-5 деца казаха „Добро утро”. Кое по къси панталонки, кое по джапанки… И тогава разбрах, че за да се реши един глобален проблем, е необходимо да се започне от дребните неща. От най-дребните. Които обаче не са маловажни. Първото нещо трябваше да бъде уважението.
И тръгнахме от едно „Добро утро”.
Директорът и колегите му са доволни, че от поне десетина години няма ученик, който да не поздравява сутрин и да не се държи уважително. Разбира се, без дребни инциденти не може. Но взаимното уважение решило и следващи проблеми.
Към момента в училище се обучават 583 ученици в 25 класа. 51 са учителите и 13 души са непедагогическият персонал. Работи се в синхрон. Работната среда е тотално променена в сравнение с тази отпреди години.
„ИСУ „Васил Левски” си извоюва своя престиж и име на училище, което – нека не звучи самохвално, може би е
с най-добра организация и материална среда в Пазарджишка област, а и не само там
Постигнахме изключително много и като нововъведения и иновативност, но и като организация на работа”, доволен е директорът. „Смятам, че с гордо вдигната глава можем да кажем: „Да, нашето училище е най-хубаво”. Опитваме се да втълпим това и на нашите ученици – бивши, настоящи и бъдещи. Нашата книжка, посветена на 100-годишния юбилей, завършва с това изречение”, доволен е Моллов. Книгата се родила покрай ученическата телевизия „Междучасие тв”, след като учениците-репортери направили интересни интервюта с бивши и настоящи учители, ученици… Идеята била на учителката Юлия Съртева. Директорът пък предложил да се добави и диск в книгата. Учителите по информационни технологии Папанов и Алишов, отвърнали,
господине, това не е актуално,
Новите компютри нямат такива четци. Вместо това към всяка статия сложили QR-код, който след сканиране да отваря видео онлайн интервю. Идеята много се харесала на издателство „Просвета”, която помолила за това ноу хау, а в замяна издала безплатно книгата в тираж от 1000 бройки и се кани да дари книги на училищната библиотека… Толкова е и тиражът на юбилейния вестник, който привлича окото с луксозната пълноцветна хартия. Снимка на знаменосците и първокласниците, минаващи през училищната Арка на просвещението пък, влязла и в календара на издателство „Азбуки” – и то не в кой да е месец, а в първия учебен.
Дълго може да говори Емил Моллов за екипа отдадени на каузата мъже и жени. Със зам.-директора Неджат Кехайов работят в екип от 22 години. Когато миналата година МОН обявило, че ще финансира с 300 000 лева STEM-центрове, Моллов и Кехайов работили и в почивните дни, но подготвили проекта.
„Натиснахме копчето за изпращане и решихме, че всичко е наред. Но се оказа, че софтуерът на онлайн платформата се изключва след 30 минути, ако не се презареди. Обадихме се и помолихме да ни отворят платформата за 10 минути. И бяхме утвърдени. Тази идея – да предоставяме на учениците нещо нестандартно за работа, отдавна я имахме. Получихме парите, обявихме три обществени поръчки, явиха се фирми за строително-ремонтни дейности, за обзавеждане и за оборудване.
Не сме търсили архитекти и дизайнери. Тръгнахме сами с Кехайов
да мислим кое как да изглежда. Освен че работата им е много скъпа, ние виждахме проекта. А аз лично съм го сънувал”, призна Моллов. Така се обособил уникалният STEM-център, за който „Знаме” писа. Специалисти от МОН, дошли, и не можели да повярват, че интериорен дизайнер не се е намесвал тук. Дивили се на конферентната зала, превърната в многофункционална зала „Дебати и презентиране”, която може да се превърна в концертна зала, да раздели два или три отбора (тук има и стена, прозрачна само от едната страна). И на зала „Палитра и звук”, и на професионалното тв студио с 4К камера и друга скъпа техника (само един комплект микрофони е 1000 лева, а тук има 10, б.р.), стаята за приобщаващо образование, залата за роботика и програмиране, където има достатъчно много комплекти за сглобяване на роботи за всички възрасти... Но тук има и достатъчно
компетентни учители, които могат да научат децата да правят роботи
Алиш Алишов е бивш възпитаник на училището и ако отиде да работги в банка, ще получава три пъти по-висока заплата. Но тук му харесва повече. Колегата му Стефан Папанов е от 20 години в училището и оттогава тук не купуват нови компютри, а само компоненти, които той сглобява. „Откакто Стефан е тук, свалихме на нула разхода за поддръжка на компютри и друг софтуер. Той взима части, кутии и прави компютри, които иначе трябва да купим за 4-5000 лева.
Понякога го забравяме тук в училище, а той не спира да работи…”,
сериозен е директорът. За всеки един от колегите си директорът има какво да каже.
Стенописите с вплетените символи в Центъра са дело на бившия възпитаник Светльо Янков. Не можеш да вземеш механично модела от Австрия и да не използваш нашите традиции в образованието и не само. Не може да не сложиш примерно канатицата, казва Емил Моллов. Не може без родолюбие. Неведнъж съм казвал, че в училище трябва да със закон да се въведат часове по родолюбие и патриотизъм. Така един ден може би пак България ще е сред първите 10 в света по образование.”
Часове по-късно ИСУ „Васил Левски” получи специалната награда в конкурса на А1 „Дигитално училище на България”.
Тодор ГРОЗДЕВ
