Още в началото си казахме, че трябва да използваме този шанс
Емануил Манев е любимец на феновете и един от хората с особено набиващи се на очи заслуги за завръщането на „Хебър” в елита – поливалентният футболист, който е и топстрелец на „зелените” (двамата с Живко Петков имат по 12 гола през сезона), показа, че се чувства на мястото си и като крило, и като вътрешен халф, и неслучайно е сред лидерите на отбора. Намираме го да разпуска в Карнобат, където живее. Роденият на 19 април 1993 г. офанзивен халф с „Нефтохимик” играе в елита през 2013/2014 г., а сезонът е неуспешен за „шейховете”, които изпадат. Вторият му престой с бургаския клуб в най-високото ниво на футбола ни две години по-късно е малко по-успешен, а след това в елита показва качествата си и с „Царско село”. Сега и той, и ние, вярваме, че ще допринесе за това „Хебър” да се представи на ниво и в групата на майсторите. Сърцето му е зелено заради обичта към „Нефтохимик”, но на стадион „Георги Бенковски” се чувства у дома си не само заради зеленото, което му напомня родния клуб, нито за перфектните условия, на които завиждат и клубове от елита. А защото отборът показа, че е като едно семейство.
- Поздравления за успеха, Емо! Празнуването продължава ли и в Карнобат
- Благодаря ти! Ха-ха, всичко е нормално. Празнувахме още в Симитли - целият отбор, празнувахме заслужено. Заслужено…
- Ти три пъти изпитваш усещането за влизане в „А” група, как е сега?
- Да, три пъти, макар че с „Черноморец” (Поморие) също влязохме веднъж – нищо, че там не ни допуснаха по съвсем други причини, нефутболни (Бел. ред. От БФС не дадоха лиценз на тима за участие в елита, тъй като по това време той бе със статут на сателит на бургаския „Черноморец”.). Така че даже стават четири пъти, заедно с „Хебър”, „Царско село”, „Нефтохимик”. И с „Хебър” ми е едно от най-сладките влизания в елита – сега го изживявам. И смятам, че съвсем заслужено сме в „А” група, което ни прави изключително доволни.
- Едва ли някой може да ви го оспори. Дори и критиците, които мислеха, че няма да се напъвате на финалната права...
- Така е. Имаше доста приказки, че нямаме особено желание да се напъваме за влизане. Но пък ние продължихме да играем и опровергахме всички критици и скептици и се радвам, че успяхме да го направим.
- Кога в отбора узря идеята, че трябва да гоним промоция в efbet Лига? Първоначално кметът Тодор Попов каза, че директивата е обиграване на тима, намиране на още спонсори и реконструкция на стадиона.
- Да, но още от началото на сезона, когато започнахме с победите, а и по време на подготовката преди това, усетихме, че можем и искаме нещо повече. В съблекалнята си казахме, че можем да го направим. Треньорът Николай Митов също ни каза, че трябва да си вярваме, а и г-н Иван Папазов след това дойде и ни каза, че имаме шанс. И че трябва да се възползваме от този шанс и да влезем тази година. Защото три отбора влизат, а четвъртият играе бараж. И ние се възползвахме максимално от тази възможност. С мачовете набрахме скорост. Особено първият полусезон, който беше по-добър за нас. Направихме много хубави мачове, включително с първите отбори – без да подценявам останалите. Това ни даде самочувствието и увереността. Да, наистина втория сезон навън бяхме неубедителни, даже мисля, че само една точка взехме от гостуванията, само от „Созопол” (Бел. ред. в първия пролетен кръг – 1:1.). Бяхме колебливи навън, но пък от друга страна през втората половина на сезона имахме много хубава програма. И всички знаехме, че взимаме ли си домакинските мачове, ще наваксаме изоставането. И накрая направихме пет поредни победи, а същевременно преките ни противници, най-вече великотърновският „Етър”, загубиха доста точки, и това също беше в наша полза.
- Ти правиш дебют в „А” група на 21 години – мечта за всеки млад футболист. Разкажи как започна в „Нефтохимик”?
- В семейството ми няма спортисти. От съвсем малък съм запален по футбола и постоянно ритахме топката, забравях всичко останало. Бях на 14 години, когато отидох в школата на „Нефтохимик”. Три години по-късно ми беше дебютът в „Б” група. Вече бях отишъл в „Черноморец” (Поморие) при Петър Хубчев. И точно така – бях на 21 години, когато с отбора на „Нефтохимик” за пръв път играх в „А” група.
- А откъде е прякорът Мотора?
- Не е заради бързината ми (смее се), защото не съм чак толкова чевръст футболист. Не е и заради действията ми по терена. Просто се бъзикаме с приятели – навремето показвах, че мога да имитирам мотор.
- Но ти имаш достатъчно „гориво”, за да правиш постоянни рейдове и пробиви, за да излизаш на голови позиции, но и да захранваш колегите си… Макар че си топреализатор. Не са ли егоисти голмайсторите?
- Е, всеки един офанзивен футболист, а и дефанзивните, всеки иска да вкара гол, но не от егоизъм, а за да помогне на своя отбор. По същия начин и аз искам да го направя. Да, голямо удоволствие е, когато отбележиш гол, но на мен ми доставя също такова удоволствие и когато отиграеш по най-добрия начин ситуацията и подадеш пас към съотборник на голова позиция.
- С кого в отбора си най-близък? С Живко Петков ли?
- О, да. С него играхме заедно още като юноши в „Нефтохимик”, после и при мъжете, после малко и в „Черноморец” (Поморие). Познаваме се от много години и през годините сме изградили някакво по-ясно и лесно разбирателство, имаме си нашата комуникация на терена, което е нормално. Но по същия начин много добре се разбираме и с останалите съотборници. Изградили сме един много добър колектив и не само между футболисти, а между футболисти и треньорско ръководство, защото връзката „футболист-треньор” е от съществено значение за играта и успеха в един отбор.
- А феновете? Ясно е, че кажи-речи до края на годината домакински мачове няма да се играят в Пазарджик заради ремонта на стадиона.
- Феновете ни подкрепяха през целия сезон, а особено през последните домакински мачове идваха толкова много хора. Подкрепата стана много силна, а все повече фенове ни подкрепяха – и те като нас, усетиха, че възможността да влезем е особено близка и реална. И с енергията си успяха да ни помогнат да стигнем до този успех. Затова им благодарим от сърце! Този успех е най-вече за тях. Сега с домакинствата ни навън сме наясно, че няма да има много наши привърженици, но ние знаем, че ни подкрепят. Защото е много голямо предимство за един отбор, когато има толкова голяма и вярна фенска маса, както „Хебър”.
- Кметът Тодор Попов обяви, че бюджетът ви е гарантиран за сезона, нито по-голям, нито по-малък. Как виждаш битката в този формат на първенството с тези отбори?
- Ще играем всеки мач за победа, това ще бъде нагласата ни постоянно. Ще се опитаме да изненадаме големите отбори, а каква ще е целта – дали оставане или класиране по-нагоре, ще я определят треньорът и клубното ръководство. В зависимост от това какви футболисти ще се вземат, ще се търсят начини да надградим това, което сме постигнали. Лично аз мисля, че е нормално като новак в efbet Лига да се опитаме да се затвърдим с добрата си игра и да не изпаднем обратно във Втора лига.
- Кажи нещо за личния живот, фенките се интересуват.
- Нямам приятелка засега, котка имам (смее се). Котаракът Том. В свободното време обичам да гледам най-вече мачове. Особено от Висшата лига на Англия и на любимия ми „Арсенал”. Сега почивам със семейството, виждам се с приятели, които не съм виждал от 4 месеца. А после пак започваме тренировките.
- Благодаря ти, и успех в „А” група!
Дочо ЧАНЕВ
Със съкращения - цялото интервю - в книжния брой на "Знаме"