На 31 май се отбелязва Световният ден без тютюн. Тази година мотото на кампанията е „Тютюнът – заплаха за околната среда“.
Световната здравна организация (СЗО) обявява за първи път Световния ден без тютюн през 1988 г. Той се провежда в страни по целия свят, като целта е от една страна да се акцентира върху опасностите за здравето, свързани с употребата на тютюневи изделия, а от друга да се насърчат ефективни политики за намаляване на въздействието от употребата на тютюн.
Близо 18% от всички смъртни случаи в България се дължат на тютюнопушенето. Това сочат данните от изготвения от Европейската комисия „Здравен профил за България“, 2021 г.
Разпространението на тютюнопушенето в България сред възрастните е най-високото в ЕС, като през 2019 г. почти всеки трети възрастен (29%) е пушил всекидневно. През 2018 г. около 38% от 15-годишните момичета и 26% от момчетата са съобщили, че са пушили през последния месец, което е най-високият процент в ЕС.
В България тази година се навършват 10 години (1 юни 2012 г.) от въведената чрез Закона за здравето (чл. 56 и чл. 56а) забрана за тютюнопушене в закрити и някои открити обществени места.
По данни на СЗО тютюнът замърсява въздуха, като за производството на една цигара през целия ѝ жизнен цикъл се отделят 14 g CO2. Производството на тютюн допринася за почти 84 милиона метрични тона еквивалентни емисии на CO2 годишно.
Министерството на здравеопазването напомня, че всеки пушач може да се консултира безплатно как да откаже тютюнопушенето през цялата година. Това може да стане на Националната телефонна линия за отказ от тютюнопушенето – тел. 0700 10 323 или на телефона на РЗИ Пазарджик – 0884 72 47 51 – Консултативен кабинет за отказване от тютюнопушенето.
На желаещите се оказва консултативна помощ, измерва се с Smokerlyzer / „Дрегер за пушачи“/ нивото на въглероден монооксид в издишен въздух, на база което се изчислява съдържанието на карбоксихемоглобин в кръвта, определя се степента на никотинова зависимост.
* * *
Тютюневият дим
Тютюневият дим съдържа над 4 000 химични вещества. Много от тях са токсични и радиоактивни. За повече от 40 със сигурност се знае, че предизвикват рак. Голяма част от тях е концентрирана в катрана - кафявата течност, която се кондензира от тютюневия дим. Някои от вредните вещества са:
Въглероден оксид, радиоактивен полоний, радиоактивно олово-21 и бисмут-210, при което "умереният пушач” се облъчва с предостатъчна радиоактивна доза, за да предизвика рак в белите дробове.
Амоняк - предизвиква остро, дразнещо въздействие, парещо усещане в езика, устната кухина и очите.
При пушене на цигари се отделят големи количества етерични масла. В организма те се дестилират, като образуват токсично действащи алдехиди, киселини, феноли и терпени. Всички тези вещества оказват много неблагоприятно влияние върху състоянието на сърцето.
Тютюневата смола - черна лепкава материя, която се отлага във филтрите на цигарите, по стените на лулите и съдържа бензопирен, бензоантрацен, радиоактивен калий, които са продукти също предизвикващи рак.
Въглероден монооксид / продукт на непълно изгаряне на въглерода/
В цигарения дим концентрацията на въглероден монооксид се колебае от 1 до 5%. Колебанията зависят от: температурата на изгаряне на тютюна, количеството кислород постъпващо до горящия тютюн, структурата на цигарената обвивка. Количеството на въглеродния монооксид нараства към края на пушенето на цигарата.
Постъпвайки с тютюневия дим в белите дробове, въглеродният монооксид прониква в кръвта където се свързва с хемоглобина, намиращ се в червените кръвни клетки – еритроцитите. Основната функция на хемоглобина е да поема кислорода, постъпващ при дишането в белите дробове, и да го транспортира до всички органи на тялото.
Кислородът, свързвайки се с хемоглобина, образува нетрайно съединение оксихемоглобин, което се разпада в тъканите. Кислородът се използва от клетката, а освободеният хемоглобин отново преминава в кръвния поток.
Въглеродният монооксид притежава още по-голям афинитет към хемоглобина отколкото кислорода и затова образува с него много по-устойчиво съединение – карбоксихемоглобин, което се разпада по-трудно в сравнение с оксихемоглобина.
Еритроцитите, които съдържат карбоксихемоглобин, престават да изпълняват функцията си на преносител на кислород. В резултат тъканите на организма не получават достатъчно кислород, настъпва кислороден глад, и това влошава работата на сърцето, белите дробове, черния дроб и други органи.
