Броени дни остават до 14 юни, когато се навършват 99 години от убийството на Александър Стамболийски. Нека припомним коя е вярната спътница в живота на земеделския трибун.
Милена Георги Райкова е родена през 1875 г. в Татар-Пазарджик. Тя е 16-то дете на Нена и Георги Райкови от Елена. Майка й е дъщеря на поп Дойно Граматик (Дойно Станю Робовски), който в 1784 г. е преписал Паисиевата история. Баща й още твърде млад той решава да се посвети на учителското поприще. След като прекарва 6-7 години в Татар-Пазарджик, отива да буди народната свяст в различни краища на България, няколко години из Македония, после пак в Пазарджик и отново из селата на Пазарджишко. През 1872-73 г. е учител отново в Пазарджик. Тук в неговата къща идва Дяконът Левски. През 1873-75 г. е учител в Батак, участник е във въстанието, затварян и след амнистията пуснат. Изтощен, разболява се от холера и умира в 1878 година.
На 3 години малката Милена остава сираче
Расте под грижите на майка си и по-голямата си сестра Мария. Като ученичка тя е прилежна. Обича да декламира, да пее. В семейството владее родолюбивият дух на бащата. Така в 1885 г. нейният брат Георги отива доброволец, за да защити Съединението на България. Милена е принудена да напусне училище и да търси прехраната си. Тя избира попрището на своя баща. И през есента на 1891 г. – едва 16-годишна, е назначена за учителка.По спомени на Никола Йотов – „тя беше не много висока на бой и съвсем млада, така че имаше ученици, както по бой, така и по възраст по-големи от нея, но тя ги респектираше”. Възпитанието и гражданското съзнание за свобода, справедливост, са подложени на изпитание. Като председател на изборна комисия тя не позволява да се фалшифицира изборът. Това й коства уволнение. Заради това е
зверски пребита и едното й око изтича при боя
– до края на живота й окото ще бъде непълноценно. Есента на същата година е учителка в Шахларе (Памидово). През 1897 г. отива учителка в село Ветрен. През 1899 г. там е назначен още един учител, с когот тя се сближава. Това е току що завършилият земеделско училище Александър Стамболийски. В 1900 г. двамата се задомяват и решават със спестените пари на Милена Александър да следва в Германия. Същата година той заминава за Хале.
Милена отново е учителка в Татар-Пазарджик. През 1901 г. ражда дъщеря, която кръщава Надежда – да бъде надежда на своя баща. Интересна е от това време кореспонденцията между двамата – той я пита за детето, за нейното здраве, за училището, за имота, а тя него - за следването, за лекциите, за здравето му.
Във всичко Александър Стамболийски е насърчаван от своята жена, тя го съветва, помага, споделя неговите вълнения.
Тя също пише и се подписва с псевдоним Милен
През 1907 г.в джобния Земеделски календар са поместени няколко нейни стихотворения и една статия. Животът й отсега нататък минава в сянката на общественика, депутата, журналиста и идеолога Стамболийски. Всичките негови прояви – сблъсъци с царя, с политиците, тя одобрява и насърчава, знае, че гражданското съзнание и дългът към народа го задължават да стори това. С тези мисли минават дните, месеците, годините. Но катастрофата за отечеството идва. Стамболийски тръгва да го спасява. „Затова аз ще тръгна на фронта, но не да усмирявам разбунтувалите се войници. Те имат право. А да ги насоча да накажат виновниците. Ще обявим Република, но аз трябва да се върна и подготвя правителството доброволно да си върви.”
Милена вървя със Стамболийски до гибелта му. Посрещна с изправена глава клеветите, укорите, обидите.Не клюмна и продължи да вярва в правдата на земеделското движение. В труд и вяра премина животът й. Посрещна 9 септември 1944 г. болна, на легло. Тя беше честита да почувства признателността на народа за всичко, сторено от двамата. Почина на 10 декември 1944 г.
Васил ШУШНЕВ
„Народна песен”
„Събрали са се даскали
По софийските сокаци
На министерски капии
И на министра говорят:
„Я излез, излез, министре,
Я излез и ни погледай
Твоите верни службаши,
А пък по служба адаши.
Колко сме отбор избрани.
Със коси неостригани
Чорлави като цигани –
Парите не ни достигат
Косите да си острижем
Лете на Варна да идем
В морето да се изкъпем
Я дай ни скъпи заплати,
Я дай ни пътни и дневни:
По десет деца да учим
В година по пет месеци
И то само до пладне!
Щом като не ни послушаш
Не щем народа да учим
В школа вечерни, неделни
Както го до днес учахме,
Както му кръвта смучахме
Зиме в прашни механи,
Лете в разкошни хотели.”
Милен
Земеделски календар, С 1907.
На снимката – семейство Стамболийски с децата Надежда и Асен, 1909 г.
