След Ковид и мистериозния хепатит при децата, в световен мащаб се заговори за нова здравна опасност – маймунската шарка. Какво обаче знаем за нея до момента.
Маймунската шарка е рядко заболяване. Вирусът й принадлежи към рода Orthopoxvirus от семейство Poxviridae, който включва още вируса на вариолата (причинителя на едрата шарка), вакциния (vaccinia) вирус, използван във ваксината срещу едра шарка, както и вируса на кравешка шарка. Маймунската шарка е вирусна зооноза. Това означава, че е вирус, който се предава от животни на хора.
Открита е за първи път през 1958 г., когато две огнища на болест, наподобяваща шарка, се
появяват в колонии от маймуни,
държани за изследване. Оттук идва и името - маймунска шарка. Първият случай при хора е регистриран през 1970 г. в Демократична република Конго в период на засилени опити за елиминиране на едрата шарка. В статия от 2005 г. учени твърдят, че масовата ваксинация срещу едрата шарка най-вероятно е ограничила инфекциите с маймунска шарка сред хората за известно време. Въпреки това обаче заболели продължават да се появяват, вероятно заради липсата на имунитет.
Оттогава се съобщава за маймунска шарка при хора в няколко други централни и западноафрикански държави Камерун, Централноафриканска република, Кот д’Ивоар, Конго, Габон, Либерия, Нигерия и Сиера Леоне. По-голямата част от заразените са в Конго. Случаите извън Африка са свързани с международни пътувания или внесени животни.
Естественият резервоар на маймунската шарка остава неизвестен. Но се знае, че африканските
гризачи
и примати могат да пренасят вируса и да заразяват хора. Заразяването става, когато човек влезе в контакт с вируса, пренасян от животно, човек или замърсени материали. Вирусът влиза в тялото през наранена кожа (дори и да не се вижда нараняване), дихателните пътища или лигавиците (очите, носа или устата).
Животно може да предаде инфекцията на човек чрез ухапване или надраскване, консумация на месо от заразено животно, директен контакт с телесни течности или материал от лезия на животно или индиректен контакт с материал от лезията (уврежданията на кожата), например чрез замърсена постелка.
Предполага се, че предаването от човек на човек се осъществява най-вече по въздушно-капков път. Въздушните капчици обикновено не могат да изминават голямо разстояние, затова е необходим продължителен контакт лице в лице, за да стане заразяването факт. Други начини за предаване от човек на човек са директен контакт с телесни течности или материал от лезията и непряк контакт с материал от лезията, например чрез
замърсено облекло или спално бельо
Инкубационният период (времето от инфектирането до появата на симптомите) обикновено трае между 7 и 14 дни, но може да варира и от 5 до 21 дни.
При хората симптомите на маймунската шарка наподобяват тези при едрата шарка, но са по-леки. Основната разлика е, че при маймунската е налице подуване на лимфните възли (лимфаденопатия). Иначе, заболяването започва с:
- Треска;
- Главоболие;
- Мускулни болки;
- Болка в гърба;
- Подути лимфни възли;
- Втрисане;
- Отпадналост
В рамките на 1 до 3 дни (понякога повече) след първите оплаквания от треска, пациентът развива обрив, често започващ от лицето и разпростиращ се и по други части на тялото.
Лезиите (уврежданията на кожата) преминават през няколоко етапа, преди да отминат:
- Макули - ограничени участъци от кожата, по-малки от 1 см, които се различават от околната кожа по цвят, но не са надигнати;
- Папули - надигания или възелчета с големина на лещено зърно;
- Везикули - малки надигнати мехурчета, изпълнени с течност, разположени в горните слоеве на кожата;
- Пустули - гнойни пъпки;
- Струпеи - образуване на коричка по време на възстановяване на целостта на кожата
Заболяването обикновено продължава 2-4 седмици. В Африка е доказано, че маймунската шарка причинява фатален край при 1 на всеки 10 души, които се заразяват с болестта.
Съществуват редица мерки за
предотвратяване на инфекция с вируса на маймунска шарка
Сред тях са:
- Избягване на контакт с животни, които могат да пренасят вируса (включително животни, които са болни или които са открити мъртви в райони, където се среща маймунска шарка);
- Избягване на контакт с всякакви материали, като постелки, които са били в контакт с болно животно;
- Изолиране на заразените пациенти;
- Добра хигиена на ръцете след контакт с животни или хора. Например измиване на ръцете със сапун и вода или използване на дезинфектант за ръце на алкохолна основа;
- Използване на лични предпазни средства при грижа за болни пациенти
“Знаме“
