Четвъртък, 18 Авг 2022
 
Други

Почетният гражданин Виолетка Бехчийска-Георгиева: Много от моите деца имат внучета-гимнастички!

  04.07.2022 07:32             
Почетният гражданин Виолетка Бехчийска-Георгиева: Много от моите деца имат внучета-гимнастички!

Шампионките на треньорката днес са посланици на спорта по цял свят

ПАЗАРДЖИК. Дни след като бе обявена за почетен гражданин разговаряме с Виолетка Бехчийска-Георгиева или Виолета Георгиева, както я знаят всички. Създателката на художествената гимнастика в града всеки ден хапва сладолед с приятелки и се радва на успехите на грациите ни в Тел Авив. Усмихната и отзивчива, за нея и познатите й ще ви кажат, че помага безрезервно на хора и животни. Гледа собствените и чуждите кучета и котки, а по едно време у дома събрали 17 животни, включително и маймунка. „Мъжът ми Георги работеше в благоустрояването, а тогава изграждаха зоокъта”, обяснява дамата, която тази година стана на 80. Обича си Пазарджик и така и не свикнала в Нова Зеландия, където от над 30 години живеят синът й Пламен и дъщеря й Диляна Георгиева. Споделя впечатления от децата, играли в двата турнира в зала „Иван Симеонов”. А ние я питаме за участието й

в първото световно в Будапеща през 1963 г.

„То даже още не беше обявено за световно. Вълнението беше много голямо. Ние като студенти играехме 3-4 спорта за деня, а художествена гимнастика - 2 пъти седмично. А сега отиваме на такова състезание. И какво можеш да направиш? Другите обаче бяха още по-слаби  от нас (смее се). Бяхме с Жулиета Шишманова и Юлия Трашлиева. Пътувахме с влак и се представихме добре. Аз мисля, че станах 12-та. Но спортът ни тепърва щеше да се организира. Жулиета беше по-голяма от мен и беше много добра. Преди нея Иванка Чакърова беше в световния елит - тя после постави основата на гимнастиката в Испания. Дъщерята на Жулиета сега е там и готви много добри състезателки. България тепърва щеше да доминира в този спорт с Нешка Робева”, разказва събеседницата ни. Като малка

тренира спортна гимнастика

в УСШ, в зала до училище „Георги Димитров” („Проф. Иван Батаклиев”) при учителката Златка Начева. „Била съм 5-6 клас, а тя ми подготви едно съчетание с лента и ме заведе на състезание в Русе. Може би е било едно от първите в България по художествената гимнастика. Та още оттогава съм била готова (смее се). Иначе тренирах акробатика и смесени двойки – на земя, на греда, катерене на въже…

Във ВИФ отидох със спортна гимнастика. Там започнах да играя художествена гимнастика при Мария Хаджийска и Петя Атанасова. Преди мен имаше една-две гимнастички – бяхме в отбора на „Академик”. Тогава имаше ленти, воали, играехме и с обръчи, топка… На едно състезание започвам да играя и край! Бяла пелена! Изобщо не помня съчетанието. Спрях. Беше в зала „Сливница” в София. Започнах отначало и ме наказаха с 1 точка по-малко. Но го изиграх.

На последното покриване на майсторската норма паднах лошо – трябваше да скоча на трамплин над едно въже и да се приземя.

Счупих си крака

Е, по-късно покрих нормата… След като завърших, дойдох в Пазарджик, защото дъщеря ми се роди тогава. Бях учител по физическо в гимназията, две години бях спортен организатор във „Вела Пеева”. В дружеството нямаше художествена гимнастика, но след това отпуснаха една бройка и ме назначиха за треньор към „Хебър”.Първата гимнастичка ми беше Дидка Кирова – дългогодишен хореограф на „Диляна Прима”. Направих съчетание и с Петя Коларова (тя сега е треньор в Стара Загора, където направи голям клуб) я водих на състезание в София. Играехме с пиано музикален съпровод и пианистката ни беше напълнила една чанта с нотни листи

Събирала съм по сто деца, но излизаха все по две шампионки

Първите ми бяха Адрияна Тонкова и Мария Баракова. Другото поколение бяха Надя Ласева и Димитринка Желева, после бяха Теодора и Диляна… Всички станаха майстори на спорта. Беше хубаво, че децата покриват разряди – първи разряд, кандидат майстор и майстор. Това беше стимул и признание за труда и успехите им. Първото ни състезание беше на държавно работническо първенство, но после бяхме на всички състезания, а Пазарджик се превърна във фактор в художествената гимнастика. Но спортът ни е много труден и много деца се отказваха. Ако детето не става, казвах направо, за да не давам напразни надежди на родителите. То си е талант. Но им предлагах детето да тренира за общо развитие.

А децата са си деца

Не мога да разбера треньори, които им викат или ги нагрубяват. Едното заспало във влака, не можеш да го събудиш, как ще му се караш! С нашите деца Пазарджик стана фактор и конкуренция ни бяха основно столичните отбори. Помня Надя и Димитринка, бяха все републикански шампионки, но докато играеше съчетанието някоя от тях, вдигах пулса на 120. А като бях на световното във Валядолид с Дидито и отстрани гледах, беше ужас. Гледах и като майка, и като специалист. Струваше ми се невъзможно трудна играта на нашите момичета. Като се върнах, цялата ми уста бе в херпеси. И ми казаха, че си личи какво съм преживяла. Затова много се радвам на успеха на момичетата ни в Тел Авив. Дара е толкова упорито и старателно дете. Наблюдавала съм я в залата – то не спира! Навремето големите така не тренираха.

Ако му кажеш да пада с главата надолу, ще пада!

Малко недооценена беше на това европейско – пуснаха я само на едни бухалки да играе… Ако беше играла на топка и на лента, и там щеше да вземе медал, сигурна съм. С Дара живеехме в един блок, в един вход, на един етаж, врата срещу врата. Гледах го колко е упорито и си виках „Дано! Дано да последва Диляна!” И ето, сега сме горди. А и буквата е същата…

Питате за условията? Нямаше къде да тренираме – бяхме в ученическия салон на Механотехникума, а там няма височина сме играли всички изхвърляния с уреди вън на асфалта. Мъжът ми Георги Георгиев бе директор на „Благоустройство и строежи” и тогава направиха зала „Младост”.

Имали сме много куриози

На едно състезание в Плевен Надя Ласева стана първа и вечерта трябваше да се съберем преди пътуване с нощен влак. Приказвахме си и от умора всички сме заспали. По едно време се събуждам… Хванахме влака в последния момент...”

Заради Диляна и Виолетка две години работи в столичния „Академик”. Там изгражда отбор, а таланти като Силвия Митева са нейно откритие.

„Моите малки гимнастички днес са пенсионерки, имат си внучета, а много от внучетата тренират художествена гимнастика.

Моите състезателки сега са по цял свят

и се занимават с художествена гимнастика. Виргиния Нешева е в Пазарджик и работи с мажоретките, Петя Коларова и Кремена Ангелова са в Стара Загора, Анета Гелеменова е в Пловдив, Мария Баракова е в Америка, както и друга бивша национална състезателка - Яна Сотирова. В Ирландия е Вили Стаева, Надя Ласева е в Лондон към английската федерация и изнася лекции за нашия спорт в цял свят. В Лондон треньор е и Лили Томова…. Много са. Наскоро (5 март, б.р.) имах 600 поздравления за рождения ден по Фейсбук и бях истински щастлива.”

Дочо ЧАНЕВ


Свързани