Това ще е дебют на такъв форум за Радина Сербезова, Мариян Палев и Христо Вълков
ПАЗАРДЖИК. Трима джудисти на СК „Кодокан 2008” и ученици на Спортното училище ще ни представят на Младежката олимпиада в Банска Бистрица, Словакия. Тази събота отборът ни заминава за престижното състезание. Схватките в джудото започват на 26 юли. На татамито в отделните категории са заявени общо 304 състезатели от 43 държави.
Намираме нашите пазарджишките джудисти след последната тренировка в зала „Иван Симеонов”, тъкмо са получили саковете си с маратонки, джапанки, тениски и анцузи, брандирани с цветовете на националния тим, малко след като съотборниците им начело с председателя на клуба и директор на Спортното училище Георги Георгиев им пожелаха успех.
17-годишната десетокласничка Радина Сербезова ще се бори в категория до 63 кг при девойките. При младежите на 73 кг излиза единадесетокласникът Мариян Палев, който стана втори в анкетата на Община Пазарджик за десетте най-добри спортисти за 2021 г. а на 81 кг ще разчитаме на друг единадесетокласник и „златно момче” - Христо Вълков.
Разговаряме с Радина, Мариян, Христо и треньора Виден Василев минути след последната тренировка.
Виден Василев, треньор в „Кодокан 2008” и преподавател в Спортното училище:
„Състезателите ни са много добре подготвени. Участвали са на държавни първенства, на европейски и световни купи, но това ще е първата младежка олимпиада и за тримата, нормално е да се вълнуват преди първи форум на такова ниво. Все пак най-добрите във възрастта им от цял свят ще се съберат там. Подготовката протече по план. Тренировките бяха доста изнурителни и продължителни. На 12 юли при нас в Пазарджик започна лагерът на целия национален отбор за юноши старша възраст и младежи – една седмица преди балканиадата. Балканиадата за мъже и жени пък, която се проведе в зала „Иван Симеонов” миналата събота и неделя, се превърна в генерална репетиция за това състезание. Доволен съм от показаното на нея от нашите състезатели, но знам, че винаги може и още, и още... Сега тръгваме за Банска Бистрица амбицирани и се надявам да се приберем с медали.”
Радина Сербезова (родена на 4 април 2005 г.)
„Това състезание е най-голямото предизвикателство за мен. Наистина, аз още съм в началото, но вярвам, че ще се справя и ще има още много-много такива състезания. Чувствам се добре, подготвяхме се добре и съм готова. Тренирам от 1019-а. Сега през юли станаха три години, откакто съм в залата. Харесва ми тук. Разбира се, имало е моменти, когато искаш да се откажеш, но съм ги преодоляла. Мисля, че волята ми е по-силна,а това е и благодарение на спорта. В залата е по-трудно, но тя те учи на неща, които са извън нея. Да не се отказваш и в живота. Още по-трудно става, когато съчетаваш спорта и училището, но се опитваме да го правим успешно и го приемам като предизвикателство…”
Мариян Палев (роден на 21 януари 2004 г.)
„Не съм гледал съперниците си за Младежката олимпиада, не съм гледал и проучвал съперниците си, нямам някакви специални тактики срещу другите. Отивам там – и каквото дойде. Няма смисъл от разузнавания – просто се подготвяш и даваш най-доброто от себе си. Определено състезанието ще е по-силно от балканиадата. Иначе можех да стана балкански шампион в Пазарджик, но така се получи. Сега ще дам всичко от себе си. Съотборниците ми също. Всеки ден тренираме заедно и се надъхваме един друг. Готови сме. Вярно е, че няма много свободно време, дори нямам представа дали ще намеря време за почивка това лято (миналото лято време за море или планина нямаше), но сега мислим само за предстоящото състезание.”
Христо Вълков (роден на 26 юни 2004 г.)
„Мотивацията е голяма - Младежката олимпиада е много голямо състезание и няма как да не се вълнуваме. От втори клас тренирам всеки ден. Средно сега тренираме около 6 часа, спазваме режими, избягваме някои храни и чакаме състезанието. Познавам някои от конкурентите в категорията си. Гледали сме се по състезания или сме се изправяли един срещу друг, с някои сме приятели в социалните мрежи. Всеки от тях си има някаква тактика, но ако си добре подготвен, нищо не може да те спре. В залата имаме и следваме живи примери – както по-големите джудисти, така и треньорите, които са и треньори на национално ниво – като директорът на Спортното училище и председател на СК „Кодокан 2008” Георги Георгиев, който е олимпийски медалист. Мотивираме се от такива примери – аз лично нямам някакъв кумир-джудист от друга държава, когото да идолизирам.”
Дочо ЧАНЕВ
Със съкращения. Цялата статия - в книжния брой на "Знаме".
