Уважаеми читатели, в продължение на няколко броя ви запознаваме с изследването на Костадин Зяпков. То се публикува за пръв път, а ние благодарим за любезното съгласие на автора. По-нататък ще поместим и статиите му за анархисткото движение в Чепинско, в Ракитово и в Дорково. Това са отдавна забравени страници от родната история. Героите в тях са играли немаловажни роли в нея.
Продължение
Да се върнем при Тирката, Кибрита, Главока и Личката.
ТИРКАТА – това е Сотир В. Андонов от Пещера.
КИБРИТА е Димитър Николов Кибритов от Пазарджик..
ГЛАВОКА е Борис Юрданов Стоичков от Пазарджик.
ЛИЧКАТА е Илия Михайлов от Пазарджик.
Малко известно е, че през 1919 г. нелегалните Георги Шейтанов, Георги Жечев, Стефан Стойнов и Желю Грозев се срещат с Тирката. Той вече не е самородният хайдутин, който ограбва богатите и раздава на бедните, а организатор на анархистическа чета, появила се едновременно с анархистическата чета на братя Гогови от Кюстендил. В четата влизат Димитър и Иван Кибритови, Главока, Стефан Георгиев Касабов – Бако и Любен Йончев, Пенчо Калканов – Видин, Стайко Кафеджиев – Даскала, Петър Янакиев Велков, Симеон Синегеров, Георги Лазаров – Гелето.
Л. Кръстев: „…През януари 1920 г. в Пещера е убит Михаил Такев. Според някои сведения, екзекуцията е дело на анархист, избран чрез жребий. Любопитна подробност е, че в тегленето на жребия е участвал и Косат /Коце/ Марков, бъдещият патриарх Кирил, тогава анархист терорист, но съдбата е избрала друг да стреля по Такев.
Въпреки, че Тирката е бил против тази екзекуция, името му е било замесено в случая. Дни след убийството на Такев срещу Тирката, Главока и ИВАН КИБРИТА е извършено покушение, в което Кибрита загива, а Тирката е ранен. В началото на март 1920 г. дружбашките копои успяват да се доберат до Тирката и го убиват.
Главока, чийто любим автор е Кнут Хамсун, е арестуван през есента на 1921 г. и убит „при опит за бягство“ през пролетта на 1922 г.
В големия процес срещу близо 200 техни съучастници и ятаци в Пещерско и Пазарджишко, става ясно, че двамата са имали план да пленят царя и Стамболийски и да искат срещу освобождаването им амнистия за всички политически затворници.
Тази идея ще се опита да осъществи след време Васил Икономов.“
„Не се подвеждайте по бандитските прякори и определенията в буржоазните вестници – пише на друго място Л. Кръстев по повод на едно мега дело от 1921-1922 г. срещу „шайката“ на Тирката и Главока. Вижте броя на обвиняемите и на свидетелите. Криминални типове не могат да имат такава широка обществена подкрепа.“
Не знам кога и как са задържани в пазарджишкия затвор ДИМИТЪР КИБРИТОВ - Кибрита и ИЛИЯ АЛЕКСИЕВ – Личката. Там те си инжектирали бензин в краката. Появили се рани и висока температура и ги закарали в Александровската болница в София. Там Васил Икономов организирал бягството им и настаняване в нелегална квартира, където ги лекувал проф. Парашкев Стоянов.
На 1. 12. 1922 г. В. Икономов организира обир на тютюневия консорциум в Пловдив. В акцията са включени Личката и Кибрита от Пазарджик.
Кибрита и Личката са убити на 23.02.1923 г. в София.
НИКОЛА СТОЙЧЕВ–ТОВАРИЩ – брат на Йорданчо, открил „Кръстова гора“, убит в Белене.
За Никола Стойчев съм чувал много и само добри неща. От стари анархисти, от интелектуалци, от обикновени хора, които са го познавали. За съжаление почти нищо не е написано в материалите, които имам. Негови роднини в Ракитово (преселници от Ковачевица) са ми казвали, че къщата му била пълна с книги. Вероятно в семейството му, преживели ужаса от жестокото убийство на брат му Йорданчо в лагера край Ловеч през 1960 г., са решили да не говорят за Товарищ. Дори синът му отказа да се срещне с мен и да даде някаква информация.
Единствено в „Пуста кюския“ на стр. 34 срещнах името му: „…възможно е Кантарев да е събрал сведенията си за този опит за освобождение на Шейтанов от анархиста и другар на Икономов – Йордан Николов – Бакунин, или от самия Стоянов, или от друг активен тогава анархист – Никола Стойчев – Товарищ“.
Когато представяхме новото издание на „Пролетта на един град“, синът на д-р К. Кантарев – д-р Николай Кантарев каза за баща си: „Поддържаше връзка със семействата на двамата си братя и с известни пазарджиклии, от които аз съм запомнил имената на Люба Войводова, Любомир Левичаров, Никола Стойчев – Товарищ…“
В. К. ГЕНЧЕВ толстоист, есперантист /мой баща/
Не успях да намеря информация за бащата на Константин Генчев.
БРАТЯ МАВРОВИ На ул. „Батак“ до Ръжанковия хан имаше плоча преди години
В ръкописа на д-р Кантарев между анархистите от 3-то поколение четем: „Асен и Костадин Маврови (убити).“
В Енциклопедия Пазарджик е писано само за баща им.
В „Пуста кюския“ на стр. 93 четем:
В края на ноември или началото на декември 1924 г. е ограбена Земеделската банка в Пазарджик. Според тогавашната преса обирът е организиран от Маврото.
Маврото явно е един от двамата братя анархисти Коста и Асен Маврови. Вестниците от 5 декември 1924 г. съобщават за два трупа, намерени на гара Саранбей, единият е Коста Мавров, около 25 годишен анархист от Пазарджик.
В „екса“ в Пазарджик участвали Асен Тодоров – Еню и Любен Чернаев – две от „вълчетата“ на Васил Икономов, както самият той нарича младите идеалисти около себе си.
В „Незабравими имена“ на стр. 172:
Със съкращения. Цялата статия - в книжния брой на "Знаме".
Костадин ЗЯПКОВ
/Следва продължение/
