Тук Захари Стоянов е арестуван и драматично избавен тъкмо за великото дело
Трябва да си спомняме за Съединението всеки ден. Малко известно е, че в този велик акт Пазарджик играе ключова роля. Това е описано в книгата „Спомени за Съединението“ на Тодор Мумджиев - участник и организатор на Съединението в Пазарджик. Показани са събития, останали в сянката на историческата памет
за сметка на повтаряната всяка година на 6 септември хронология
Но да видим предисторията.
Мумджиев пише: „Румелия прекарваше един държавен живот-мъртвило: при едно компактно българско население, в съдилищата и официалните учреждения се говореше и пледираше на три езика (български, турски и гръцки); никакви обществени постройки; никаква идея, дори и помен нямаше от обществено благоустройство; житото и гроздето се продаваше на безценък: 4 лева ръж, 6 лева пшеница, 50 лева 1000 оки грозде. Селянинът се нуждаеше от работна земя. А пари нямаше. Освен Банк Отоман в Пловдив и жалките останки от основаните от Митхад паша земеделчески каси-никакви други банки нямаше в страната“.
Тодор Мумджиев
Не в по добро състояние е и образователната система според Т. Мумджиев: „Училищата се поддържаха от общините най-мизерно. Селските основни учители се усвояваха с по 200-400 лева годишно и заплатите си получаваха чрез съдилищата“.
Данъчната система била подвластна на корупцията
„Кметовете и градските агенти събираха даждията, но или бавно го събираха, или често пъти събираните суми злоупотребяваха, та в касата все нямаше пари. За да се изплащат високите заплати на чиновниците, държавата сключваше заеми със стотици хиляди лири от Банк Отоман“, спомня си Мумджиев.
Военните сили са в плачевно състояние: „Войската броеше 5 хиляди души-с четири бронзови топове (един бе пукнат) и 100 души кавалерия. Само жандармерията бе по уредена“.
Така че не е учудващо, че Източна Румелия е обхваната от протестни действия. От българите
сега се иска „мъдрост, така и най-главното-съгласие и братска любов“,
отбелязва Румяна Кацарова в статията си „Участието на пазарджиклии в Съединението на Източна Румелия и Княжество България-6.IX.1885 г.“, публикувана във вестник „Виделина“ на 5 септември 1995 г. В същата публикация се споменава, че в пазарджишката църква „Успение Богородично“ на 4 март 1884 г. се събират около 2000 граждани, които като „размислили върху положението на страната“, решават, че „съединението със задбалканските ни братя е необходимо условие за добруването на народа“.
Такива са настроенията и мислите и на останалите българи от Източна Румелия и затова в главния град на автономната област Пловдив на 11 февруари 1885 г. е създаден Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) с председател Захари Стоянов. Задачата на БТЦРК е освобождението и обединението на българския народ. Започват да се създават и Тайни революционни комитети.
В Пазарджик такъв е основан през лятото на 1885 г.
в състав: Тодор Киров-председател, Тодор Мумджиев-секретар, и членове-Иван Соколов, Отон Иванов, Георги Димитров-Мавров, Антон Мумджиев и Богдан Стоянов. Според спомените на Т. Мумджиев Тайният комитет бил направен по следния начин: „В края на месец юни капитан К. Паница основа в града таен комитет за прогласяване съединението. Събранието стана у нас. Паница се придружаваше от опълченеца Манол Георгиев от Котел, Ат. П. Иванов (Задгорски?) от Сливен, поручик Соколов от Пазарджик и П. Зографски-също. Тия лица бидоха доведени в къщи към 10 часа вечер от брат ми Антон-опълченец, съслуживец и приятел на Паница от опълчението. Тук биде повикан и училищния инспектор-Тодор Киров-също опълченец, който живееше в съседство с нас.“
Как бе арестуван Захари Стоянов от румелийските власти в Пазарджик. как беше освободен, за да замине за Пловдив и да напише "Възвание"-то на Съединението - четете само в книжния брой на "Знаме"
Марин ИВАНОВ
Библиотекар в РБ „Никола Фурнаджиев“