Панагюрка тръгна сама към калния ад в Карловско, организирани групи отидоха с внушителна техника
Нина Рашкова-Кидерлай
Българите са добри и единни и това е добре да се запомни от „народопсихолозите”-черногледци. Навръх Съединението близо хиляда нашенци поеха към карловските села, за да помагат на бедстващите наши сънародници, зарязвайки празнични трапези и неотложни ангажименти. Много от тях са там и днес. За радост, сред тях са и немалко жители на Пазарджишка област.
Част от местната власт също се включи.
Община Стрелча например предостави на пострадалите райони лопати, кирки, колички, ръкавици и дизенфектанти. Отделно, общински служители участват на място в разчистването на последиците от наводненията, включително в къщите на хората. Най-напред те са били в Каравелово, а след това – в Слатина, където с
помпа на Община Стрелча
са отводнявали помещенията.
Доброволците от доброволното формирование „Велинград“, момчетата от „Офроуд клуб 4х4“ – Велинград, както и техни приятели от Костандово, с лична техника, пък помогнаха за възстановяването на щетите в Богдан.
- Десетки са домовете в селото, наводнени от проливните дъждове на 2 септември. Хората имат нужда от всякаква помощ, но на първо време трябва да бъдат отстранени 4-5-метровите наноси – казват велинградските доброволци.
Не по-малко активни са и момчетата и момичетата от останалите местни
доброволни формирования
- „Актив-112″, „Панагюрище“, „Сърница“, „Белово“, „Стрелча“ и други. Всички те отидоха с техника – багери, трактори, камиони и т. н., като най-многобройна беше тази от Велинград.
- Има още много кал, много вода, паднали дървета, много боклуци и най-вече - много човешка мъка и безсилие пред стихията! Нека бъдем човеци!
Членове на пазарджишкия мото клуб „Boys of Hell” начело с президента Ангел Димитров също подават ръка на хората в нужда.
Рокерите заминаха с внушителна техника, а тяхната приятелка – най-бързият фризьор в света Ваня Иванова
от Пазарджик, междувременно обяви, че организира помощ за пострадалите от наводненията в Каравелово. Носителката на рекорда на „Гинес” за най-много вдигнати коси за пореден път превърна фризьорския си салон в сборен пункт за нуждаещи се.
„Хората откликват. Вчера едно момче от Ветрен ми донесе пари, а една жена, Велислава, предложи 9 местен бус - и тя също ще помага с чистенето. Има и помпа за отводняване. С нея сме се уговорили да тръгнем с буса, ще вземем и всеки желаещ”, казва Ваня Иванова.
А от Панагюрище една жена толкова се трогва, че тръгва сама
Никой не отговаря на поканата й да се присъедини към нея в социалните мрежи, но това не разколебава Нина Рашкова-Кидерлай. Ето разказът й пред „Знаме“:
- Прибрах се в понеделник и пуснах телевизора. Новини...никога не съм обичала да ги гледам. Последните дни се случиха толкова много неща в личен план, че почти не бях осъзнала мащаба на трагедията в Карловско. Заснетите кадри обаче не ме оставиха безучастна. Как се казва още – разтърсиха ме, трогнаха ме, разплакаха ме, докоснаха ме? Не...
Новината остави в мен следи - такива като в засегнатите села, набразди всичко по пътя си...
Връхлетя ме с баба Дела. Сълзите й се сляха с моите. Вече бях твърдо решена къде ще съм на следващия ден, макар на по-следващия на баща ми да му предстоеше 9-часова операция и, разбира се, щях да съм до него.
Колата ми не е голяма, но имам място за поне още трима души. Реших да споделя в групата на града, за да може, ако иска някой, да дойде с мен. Очаквах, че няма да мога да се спася от запитвания и ще трябва да избирам. За жалост, кандидати нямаше. Тъжно! И страшно!
Тръгнах към селата. Асоциацията на доброволците бяха обявили сборните пунктове и часове. Пристигнах в Богдан. И чаках. Половин час по-късно нямаше никой.
Тъй като не съм от най-търпеливите, запалих колата и продължих. Към баба Дела. От Слатина. А там организацията бе страхотна. Получих ботуши и всичко необходимо и ме заведоха до къща, в която активно се работеше.
Изнасяхме мебели, събирахме в чували вече неизползваеми вещи.... Не, грешка....
Не вещи, а човешки съдби и животи...
Времето се опитваше да се скрие. Наплашено от тътена на онзи ден. От прииждащите води, от страха на стопаните, от ужаса и безсилието... Криеше се в джоба на якето, висящо самотно на кукичка зад вратата. Между крачолите на панталона, прилежно сгънати след последната жътва... Всичко потънало в тиня. Всяка гънка, всеки шкаф... От сега животът на местните ще се дели на преди и след.
Тъжно ми стана, че никой не се присъедини. Че в края на деня животът си тръгна по-старому. Отново парад на хвалбите. Кой е по-, по-, най-. Кой е стигнал по-далече, коя трапеза е по-пищна, на кой дрехите му са по-маркови... А баба Дела от Слатина? Тя какво яде, какво облече, къде си легна?
Тъжно ми стана и за това, че само 1000 доброволци от милионна България е в Карловско. И че утре ще ги забравим. Особено, след като минат изборите.
Нина Рашкова-Кидерлай е на 44 години и от 20 години живее в Германия. Работи като шеф каса и трезор във верига магазини.
Повече за нея - в книжния брой на "Знаме".
Мария ДЪБОВА
