43 творби в ХГ „Проф. Веселин Стайков” впечатлиха пещерци
ПЕЩЕРА. Художничката Николина Ичева наскоро гостува с изложба живопис в галерия „Веселин Стайков“ в родопския град. В експозицията, която бе достъпна до 9 септември, бяха представени над 40 картини, изпълнени с маслени бои и маслен пастел, с акрил и акварел, творби със смесена техника, както и рисунки. Художничката Николина Ичева бе любезна да отговори на въпроси на „Знаме“:
- Как избрахте Пещерската галерия за Вашата изложба-живопис?
- ХГ „Проф. Веселин Стайков“ безспорно е културно средище. След самостоятелна ми изложба „Експресии“ в София през миналата година, създадох нови контакти, част от които са свързани със съмишленици на галерията. Родена съм в най-древния град Пловдив и регионът ме привлича не само енергийно, но и с характерната си привързаност към художествената гилдия в България. Чест за мен е, че имам шанса да споделя творбите си в една емблематична галерия, с отношение към изкуството и естетиката. И не на последно място поприще за изява и комуникация. В тази връзка благодаря на Митка Млячкова и на художника Илия Тончев за професионалното съдействие.
- Представяте 43 творби в експозицията…
- Това са грундирани платна, картон, нарисувани с акрилни, маслени бои, маслени пастели, смесена техника. Творбите са част от творчеството ми, създадено през последните четири години.
- Кое обединява и кое разграничава картинната Ви колекция?
- Мисля, че експресивната стилистика обединява творбите, а различните идеи във всяка от тях ги отличават. В някои преобладава битово звучене, в други емоцията - страстност, лиричност. Възприятието е въпрос на вътрешно усещане за всеки един човек по различен начин.
- Защо „Проекции в цветове“?
- Заглавието на изложбата е провокирано от идеята за художествено проектиране на човешките емоции. Защото всичко в света започва с проекция. Чувствата, мислите, дори любовта, се зараждат първо в ума ни като наши собствени творения Има картини, в които цвета е обвързан със съдържанието и заглавието. Например „Огнена нощ/похот“, в която преобладава предимно магента. Художникът комуникира интуитивно чрез цветове заместващи думите.
- С какви средства постигате баланс между меланхолията и романтиката като настроение в изложбата?
- Меланхолията, усамотяването и съзерцанието са изначално потенциал на художника, защото са състояние на духа, на творческия дух. Древни художници намират чрез самотата вдъхновение. Романтиката пък е оптимистичната нотка, която балансира всичките ни тъмни страни.
- Докосвате се и до абстрактното. Какво казвате чрез този вид изкуство?
- Абстракционизмът е модерна визия на отнесеност в изкуството, която търси някаква хармония между цветове, форми и асоциации. Но без идея в една творба, а само с провокация на сетивата, аз не се задоволявам. Живопистта е красива, тя е естетическа форма на нашето вътрешно същество и ражда образи. Ако приемем, че в изложбата има абстрактни решения, то те са по- скоро в търсене на философски израз на една спонтанна художествена импровизация.
- Как започнахте да рисувате?
- Именно състоянието на духа събужда художника. Прави го неспокоен и го провокира. Почувствах потребност да се вгледам в себе си, защото всеки има вътрешна страна, която го осъществява. Бягство в паралелен свят на въображението и креативността. Винаги съм се интересувала от художественото изкуство и как то се създава, защото творбите на художниците остават да живеят, те разказват, разтърсват, възхищават, дават познание. За мен изкуството и в частност живопистта е интуитивна комуникация между хора, които се изразяват и припознават чрез него, както и състояние на духа отвъд очевидното, но винаги е резултат от един продължителен процес на обръщане към себе си. Великите художници на времето и пространството са мисионери, те са въплатили историята и света в творбите си. Това е друго ниво на креативност. Но не по- малко е свързано с индивидуалния характер на твореца.
- Как съчетавате служебните си ангажименти с рисуването?
- Служебните ангажименти са с работно време и с мисълта за насъщния. Изкуството обаче се ражда в ритъма на музата, за която има безкрайно време. Още повече, че една картина може да се твори в продължение на месеци, защото след всяко поредно вглеждане в процеса на рисуването й художникът може да я преоткрие, допълни, преправи и обогати. С времето цветовете и платното сякаш заживяват свой живот и придобиват плът. Това е процес. Влагаш концепция, очаквания. Има и случаи, когато нещата се получават бързо, без да се застояват и дори съм изненадана.
- Ще има ли следваща изложба?
- Възможно е да има. Убедих се, че рисуването е свързано с много работа и усилие. Хубавото е, че това може да се превърне в начин на живот и да носи приятно преживяване на хората. И освобождаване на съзнанието.
Пенка МИХАЙЛОВА