Художествена галерия "Станислав Доспевски" Пазарджик кани гражданите на откриването на изложба КОЛЕКЦИЯ "ВЕЛИЧКО МИНЕКОВ" (творби от фонда) на 11 октомври /вторник/ 2022 г. от 18.00 часа.
ХГ ”Станислав Доспевски” – Пазарджик притежава най-богатата колекция от творби на проф. Величко Минеков, придобити в периода от 1976 до 2019 година. Колекцията включва 157 рисунки, литографии и 76 скулптури. От тях 19 монументални творби формират експозиция на открито в централна градска част и са емблематични за град Пазарджик.
Настоящата Изложбата представя 41 скулптури и 53 рисунки и литографии от фонда на ХГ ”Станислав Доспевски” – Пазарджик
През годините галерията е организирала няколко големи чествания на проф. Величко Минеков - 1979 г., 1998 г., 2008 г. и 2019 г. по повод 90 годишнината на скулптора. От тази изложба е и последната дарена от автора творба, обогатила колекцията - „Портрет на Анна Машева”. Анна Машева е учителката на проф. Величко Минеков по рисуване в Мъжката гимназия в Пазарджик и сестра на известния художник Георги Машев. От нея той получава първи поощрения в областта на изобразителното изкуство.
„Името и творчеството на Величко Минеков са неотделими от развитието на съвременната българска скулптура... Дълги години – от 1963 до 1994 г. той е преподавал в Художествената академия и още десет във Великотърновския университет. Подготвил е десетки, а може би и стотици студенти. Общуването с младите непрекъснато го зарежда с творческа енергия, която се реализира в безброй идеи и художествени решения. Винаги остава верен на своя път, в който веднъж създаденото е вече минало, за да продължи отново напред, заедно с личното си удовлетворение и непрекъснатата борба със себе си и материала.” - пише за него Христо Миланов.
Кой е Величко Минеков
1928 Роден в с. Мало Конаре, Пазарджишко.
1943 Постъпва в Мъжката гимназия в Пазарджик.
1946 Учи при проф. Андрей Николов до влизането си в Художествената академия.
Учи и при проф. Марко Марков.
1948 Постъпва в Националната художествена академия в София.
1954 Дипломира се при проф. Любомир Далчев със специалност „Декоративно-
монументална скулптура”. Дипломна работа – „Бегачът”, доскоро експонирана в
парка пред Стадион „Васил Левски” – София.
1955 Печели конкурс в авторски колектив с арх. Иван Николов за архитектурно-
пластичното оформяне на площада пред театъра в град Търговище.
1959 Първа младежка световна изложба – Париж (оценка за отлично представяне).
1964 С конкурс назначен за преподавател по скулптура в НХА – София.
1967 Хабилитиран за доцент в Националната художествена академия.
1973 Избран за зам. председател на СБХ.
1975 Утвърден за професор в Националната художествена академия.
1976 Назначен за ректор в НХА – София, два мандата до 1983 г.
1979 Обявен за почетен гражданин на Пазарджик.
1982 Учредител и член на Управителния съвет на фондация Св. Св. Кирил и Методий.
1995 Професор по скулптура във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”.
2006 Удостоен с награда „Оборище“.
2006 Удостоен с орден „Стара планина“ I-ва степен.
2006 Удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на НХА.
2010 Обявен за почетен гражданин на София.
2014 Удостоен с „Златен век“ огърлие, почетен знак на Министерство на културата.
2015 Проф. Величко Минеков е първият носител на наградата „Константин
Величков“, която се връчва за цялостен принос за развитието на град Пазарджик.
2022 Умира на 2 август.
Проф. Величко Минеков е участвал в изложби в България и в редица международни изложби на скулптурата в чужбина, като: VІ Международен младежки фестивал в Москва (1956), Първо младежко биенале в Париж (1958), Международно
биенале за скулптура - Будапеща (1964), Биенале за скулптура - Букурещ (1964), Биенале във Венеция (1968), Атина, Прага, Истанбул, Германия, Италия, Испания и др.
Негови творби притежават: НХГ, СГХГ, почти всички художествени галерии в страната, много художествени музеи и представителни организации по света, като: Обединена организация на профсъюзите в Женева (”Хляб”), Културен център “Кенеди” във Вашингтон (”Марица”), вариант на същата фигура пред Общината на Антверпен (Белгия), паметна плоча на гроба на Петър Парчевич в църквата “Сант Андреа дел Фрате” в Рим, паметник на Иван Вазов на площад „Торвалдсен“ в Рим, релеф на Св. Методий в Елванген - Германия, Унгария, Швейцария, Белгия, Австрия, Мексико, Египет, Италия. Творбите му присъстват и в много частни колекции.
(Зн)
