Министерството на културата забави средствата за проучването на могилата, казва д-р Камен Бояджиев
ЮНАЦИТЕ. Приключи 43-тото археологическо лято и първо за д-р Камен Бояджиев на обект край едноименното село. След 21-годишна работа там, доц. Явор Бояджиев предаде проучването на плоската могила на съръководителя – неговия син Камен Бояджиев. Двамата археолози са от Националния археологически институт с музей при БАН. Зам.-ръководител в екипа и този сезон бе Валери Петров от същия институт. Участваха още праисторикът от Историческия музей в Пазарджик Петко Панчов, колеги и студенти по археология по програмата на фондация „Балканско наследство“.
За резултатите от разкопките разговаряме с д-р Камен Бояджиев:
- Д-р Бояджиев, какво бе за екипа археологическо лято 2022 г.?
- Успешно, със значими резултати. Най-интересните са около стената на негативната структура – т. нар. голяма дупка, и проучените жилища от каменно-медната епоха в централната част на могилата. За съжаление, този сезон бе непредвидим и доста труден заради забавените от Министерството на културата средства за разкопките. По тази причина се наложи да прекъсваме проучването.
Първият етап, финансиран с 6000 лева от Историческия музей в Пазарджик, включи времето от 10 юли до 6 август, с участието на доброволците от фондация „Балканско наследство“. Работата продължи от края на август до 20 септември. Освен административни проблеми, ние, археолозите, сме зависими и от лошити метеорологични условия, които често ни спохождат. Доста валя в края на август и началото на септември. Както се казва, ситуацията бързо се променя и понякога тя сериозно пречи на разкопките. Въпреки затрудненията, успяхме да изпълним по-голямата част от планираните задачи за сезона и се радваме на добри постижения от проучванията на праисторическия обект.
- Голямата дупка продължава ли да ви изненадва с неизвестността си?
- Това лято не можахме да продължим работата там поради обилните подпочвени води, предизвикани от валежите по време на проучването. Досега сме разкопали малка част от нея, а дълбочината й стигна 9 метра. Работата там е изключително трудна. Негативната структура бе единственият обект, за който не изпълнихме предварителното си желание.
За предназначението на голямата дупка досега има две хипотези – пристан на река Тополница и голямо съоръжение за вода – кладенец. Повече яснота ще има, след като продължи проучването още по-надолу в дълбочина. Тогава очакваме окончателния отговор на този въпрос.
Но пък покрай дупката имаме интересен резултат. Разделяйки стената в източна посока, по-ясно се очерта нейната оригиналност. Така регистрирахме по-ранно ниво за изграждане на стената, измазана с глина. Вероятно става дума за дървена конструкция, запазила вида си, без да се е овъглила. На съвременен език – нещо като ламперия, облицована в дълбочина.
Другите интересни резултати ще са след анализа от пробите за останките на корени на растения, взети от сондаж, заедно с колеги – ботаници. Те тепърва ще дадат информация какви житни и плодни дръвчета са отглеждали обитателите на могилата. Анализът ще покаже и дървесните видове, за да заключим дали местата са били гористи или тревисти.
- Проучвахте и жилищни сгради, построени от древните хора преди хилядолетия.
- Работихме в дълбочина на два сектора в централната част на могилата. По-точно, в жилища от каменно-медната епоха – петото хилядолетие преди Христа. Проследихме изцяло градежа в жилище от късната каменно-медна епоха, вероятно датирано около 4300 – 4000 години преди Христа. Интересната сграда показва техническите и архитектурните знания и умения на обитателите й. Откриха се парчета от последователно обмазване на стената с червена и бяла боя.
Данните потвърждават високата култура и естетическото отношение към средата, в която са живели хората. Следите от паднала конструкция, вероятно от дървен таван, под която лежат фрагментирани съдове са с богата графична украса. Срещат се и повтаряеми символи, чието значение тепърва ще се установява. Те неоспоримо доказват богатия духовен живот на хората.
В северната част на постройката открихме съоръжение – зърнохранилище с овъглено зърно, което ще е обект на ботаниците. Овъгленото зърно и костилките са покрай останки от съдове. От какви плодове са костилките и как са се отглеждали, вероятно сливи или череши, тепърва ще се разбере.
Проучихме и останки от още няколко сгради, по-ранни от споменатото жилище. Тази година допроучихме и сондажа, в основата на който достигнахме до най-ранните пластове, регистрирани досега около могилата. Те се отнасят към края на неолита и началото на каменно-медната епоха. Тези открития дават информация за възникването на селището.
- Какви находки попълниха колекцията от артефакти от могилата?
- Доста интересни са. Сред тях са накити, изработени от средиземноморската мида спондилос, както и няколко кремъчни пластини. Те свидетелстват за търговия с далечни места. Откритото медно шило пък е рядко находка. Има останки и от антропоморфни фигурки от глина и кост, както и схематични зооморфни фигурки от животни, които предстои да се реставрират.
- Как оценявате труда на доброволците?
- Благодарни сме за помощта им. 13 момичета и момчета от САЩ, Австралия, Англия, Словения работиха с желание и талант. Повечето от тях са археолози в началния етап от образованието и това им дава шанс да се учат на полева археология. Един от доброволците от Канада не пропуска археологическо лято на могилата (за него „Знаме“ вече писа) и го приемаме не като доброволец, а като наш колега. Всички гости отпътуваха, отнасяйки със себе си прекрасни впечатления от България, от природата и нашенската кухня.
- Стигнаха ли средствата да си свършите работата?
- Дали 46 000 - 40 000 от Министерството на културата и 6000 от Историческия музей в Пазарджик, са достатъчни, е условно казано. Добре се справихме финансово с предвидените за проучване обекти на могилата. Проблемът бе, повтарям, забавянето на парите от Министерството на културата.
- В последния ни разговор доц. Явор Бояджиев, копал на могилата цели 21 години, заяви, че щафетата поема неговият син Камен Бояджиев. Тогава той каза: “Предавам обекта в сигурни ръце!“. Как се чувствате сега като титуляр на разкопките на Юнаците?
- Доволен съм, че продължавам постигнатото досега на археологическия обект. Разликата от преди като съръководител е, че имам повече задължения и най-вече отговорности. Благодаря на екипа за силната подкрепа. Той е една добре смазана машина, образно казано, която работи перфектно. Доц. Явор Бояджиев също пристигна при нас в период, в който имахме нужда от опита и знанията му.
Добрата новина, че условията на работа се подобриха с доставянето на фургон на обекта. Благодарности за директора на Историческия музей в Пазарджик Борис Хаджийски, който изпълни обещанието си от миналата година да направи битуването ни по-нормално. Със сигурност има необходимост от основно обновяване на базата, но това е въпрос на икономически и финансови възможности на културната институция.
- Продължавате да търсите началото на селището.
- Така е. Трета година вървим все по-надолу в могилата и все по-напред, т. е. по-назад във времето, но по-напред в познанията...
Пенка МИХАЙЛОВА
