В празник се превърна представянето на първа част от алманаха “Осемте хилядолетия на Пещерския край“ (СНИМКИ)

ПЕЩЕРА. В истински празник се превърна представянето на първа част от алманаха „Осемте хилядолетия на Пещерския край“. Над 80 човека дойдоха в двора на Историческия музей за събитието. Книгата, в която историята, културата, бита и поминъка на населението от района са представени в научно-популярен вид, е изцяло финансирана и създадена по идея на „Биовет“ АД, а в нея се проследява развитието на населените места и град Пещера от праисторията до края на XIX в. В първата част са включени и раздели за местните диалектни думи, игрите популярни от средновековието до края на миналия век, етносите и кога те са се заселили в този край, рецепти за местни ястия. Първата част на алманаха е подготвена от историците Георги Шопов и Димитър Павлов, в съавторство с журналистите Стефка Венчева, Димитър Насков, преподавателите  Валентин Стоянов и Лиляна Чиликова, шефът на отдел „Култура“ в Община Пещера Димитър Павлов, уредникът на ИМ-Пещера Георги Шопов, както и хората, чиито произведения са цитирани в алманаха – акад. Васил Николов и доц. д-р Йордан Илиев.

„Осемте хилядолетия на Пещерския край“ е книга с кауза. Със средствата от нея ще бъде закупен компютър и мултимедиа за Исторически музей – Пещера. Ето защо в двора на музея ще бъде поставена и урна, в която всеки, който желае да притежава книгата ще постави своята лепта в полза на каузата.

На събитието бе цялото ръководство на „Биовет“ – изпълнителният директор Ангел Желязков, Петър Йорданов и Иван Бонев. Разбира се, тук бе кметът на Пещера Йордан Младенов, неговите заместници, бивши кметове, общински съветници, културни дейци, творци, общественици,“ чиито дела ще влязат във втората част на книгата“, по думите на авторския екип.

Като „истинско удоволствие“ определи присъствието си на представянето кметът Йордан Младенов:

„Най-голямата фирма в нашата община, винаги е седяла до ръководството на общинска администрация, помагала ни е в трудни моменти. Благодаря им за това, което оставят на пещерската общественост. Благодаря на хората, които са се погрижили да вкарат в тези красиви страници цялата история на община Пещера. Желая успех и на тях, и на всеки един от вас“, каза кметът.

„Пътешествие във времето. Това се крие между кориците на тази книга, прочете предговора на творбата един от авторите й Димитър Насков. Ще ви върнем хилядолетия назад, за да разкажем миналото през призмата на изследователи, историци и днешните жители на Пещера, Радилово и Капитан Димитриево. Книгата ще ви изненада с информация, различна от известната до момента. За първи път ще ви представим местни рецепти и обичаи, думи, характерни за региона, спомени, снимки, известни пещерци от миналото до наши дни. Най-интересните места в района. Ще разгледаме Пещера в контекста на съседните селища. Крайно време е да разберем, че

ние всички сме деца на този край

и това, което ни свързва, е повече от онова, което ни разделя.„

Георги Шопов представи източниците, използвани за написването на „новия принос в краезнанието“. Началото за проучването на миналото на Пещера поставя Иван Попов. „Първият професионален историк на нашия град, отделя десетки години за проучване на историята от най-дълбока древност. Записва стотици страници с разкази на стари пещерци , които най-внимателно и добросъвестно е съпоставил. Проучва цялата достъпна литература , пръсната във вестници, списания, книги и юбилейни листове. През 1944 г. е завършен труда му „Пещера до освобождението“. Тази първа краеведска книга става част от излязлата през 1973 г. „Страници из миналото на град Пещера“ под редакцията на пещереца проф. д-р Веселин Хаджиниколов – превърнала се в настолна книга в почти всеки пещерски дом“, припомни Шопов. И се спря на следващите поколения автори – Петър Велков, юрист и кмет на града (1939-1944 г.), който задълбочено изследва дейността на пещерските майстори –строители през 19 в., както и видни пещерци и пещерски родове, и старите чаркове и чаркчии. Повече от две десетилетия с много усърдие и любов и Анастас Пунев прави своите проучвания и създава огромен личен архив. „Някогашната пещерска чаршия“ и „Пещера – нашият град“ (1995) са известните му книги. „“История на пещерската община“ и „Левски и Пещера“ (1996), „100 години от убийството на Алеко“ и „“История на пещерското читалище“ (1998). Изключително богатство за българското краезнание е неговият енциклопедичен речник „Пещера“ (2000), оценен подобаващо.

Димитър Каменов – начален учител и дългогодишен сътрудник на музея, става автор на редица трудове, основополагащи за пещерското краезнание. Това са „Някогашният железодобив в Пещера“ и „Пещерското розопроизводство“ (1977), „Принос към историята на читалището в Пещера“ и „Кои са истинските строители на църквите „Св. Димитър“ в Пещера и „Св. Богородица“ в Пазарджик“ (1978), „Проучване и спомени за курорта „Св. Константин“ (1984).

Историкът Стефан Попчев  - автор на "Страници из миналото на град Пещера" – пет глави, издадена през 1973 г. в съавторство, "История на кооперативното движение в Пазарджишки окръг", "Образователното дело през периода на Възраждането", "Пътят към безсмъртието", "Приносът на възрожденската история на Пещера в патриотичното възпитание на учителите", "Пътят на 4-та Пещерска дружина в Сръбско-българската война", биографичен очерк за "Димитър Горов" в съавторство с Илия Маринов, „110 години Пещерско читалище“ и други.

Димитър Павлов изследва десетки теми, а особено ярки са книгата „Михаил Такев“ в съавторство с Ганка Маркова, както и изследванията благотворителната дейност на лейди Странгфорд,

Спас Ташев през 1994 г. публикува „Македония в миналото на град Пещера“, Дорияна Димитрова през 1991 г. пише по темата за семейните обичаи обреди в Пещера с поглед върху традициите на всички етнически общности тук.

Историята на селата в общината също е обект на интерес от краеведи

като Иван Вачков,  („Из миналото на село Радилово“- 1996), Марена Вачкова („Родова памет“), Петър Караджов, Лазар Грозданов, а екипът на читалище „Зора-1903“ публикува „ Природа,поминък и традиции на село Радилово“. Свои проучвания за историята на Капитан Димитриево през годините са отпечатвали Стоимен Стоименов, Никола Стефанов и Лазар Грозданов.

Бяха припомнени и редица автори, които не са от региона, но са популяризирали историята на Пещера – проф. Тодор Балкански написва няколко труда, Илия Маринов… Пещерци също в последните години публикуват нови трудове. Таня Симеонова – за храма „Св. Димитър“ и на Здравка Попова – за проф. Димитър Пасков, Костадин Ненков – за изобразителното изкуство, Валентин Стоянов – за пещерската гимназия.

„Това, че сте тук, значи, че сте обществено ангажирани. Хора, които искат да знаят своето минало. Един човек е сумата от неговото минало. Един народ е сумата от неговото минало. Изборът беше труден, каза съставителят Стефка Венчева. Изследванията на всички изследователи бяха в основата на тази книга. Ние стъпихме на много яки темели и това ни помогна да надградим. Това, което за първи път ще намерите в книгата, са етносите, рецепти на едно място, обичаи…

 Пещера е микс от толкова много разнородни етноси, които до ден днешен живеят в мир и любов

и правят този чуден град, който продължава да бъде център на толкова много събития.“

Акад. Васил Николов, който направи разкопките на праисторическата могила в капитан Димитриево, поздрави задочно присъстващите. А Димитър Павлов, по чиято инициатива са направени тези проучвания, призна, че първоначално не приемал поканата да бъде съавтор, но сега определено не съжалява. И припомни, че заслугата Пещера да намери своето място на археологическата карта на България, а местни експонати да бъдат включени в изложбата „Златна Тракия“, обиколила цяла Европа, е именно на акад. Николов.  „Той е възхитен от изданието“, сподели Димитър Павлов . И си спомни как и покойният проф. Божидар Димитров е бил влюбен в историята н Пещера. Защото е признавал, че малко са градовете като родния му Созопол и Пещера, които имат в районите си по 4 (а Пещера дори и 5) крепости. „А какво да кажем за личностите? Често съм си задавал въпроса коя е причината за появата на такива бележити граждани. За себе си имам отговор – това е, че освен случайността, заслугата е и на будната гражданска атмосфера на Пещера.“

В телефонно интервю доц. д-р Йордан Илиев

си спомни как преди 10 години за пръв път се сблъскал с историята на Пещера при подготовката на своята дисертация. „Много се зарадвах, че подготвяте алманах, който да обобщи известното по темата – защото в Родопите на много места се игнорира античността и няма нищо обобщаващо. На много места са правени разкопки, но археолозите са се съсредоточили само върху техните обекти.  Почти няма обобщаващи трудове или пък те са остарели – като тези на Стефан Захариев от 1890 г. „, каза Илиев и изрази мнение, че

проучвания и разкопки в района са „крайно наложителни“

Валентин Стоянов разказа за раздела за типичните за Пещерско думи, намерили място в алманаха. „За мен бе интересно да разбера, че в Пещера е имало няколко преселнически вълни през вековете. Което означава, че това е притегателен район и в миналото. Тези вълни са се определяли от няколко фактора – местоработата, спасение от башибозук. Но интересното е, че от Пещера няма избягали хора. Сега в Пещера също работят хора от Пазарджик и други места – благодарение на „Биовет“. Тук не са правени задълбочени проучвания на пещерския диалект. Лексиката е интересна, но не знам дали моите ученици знаят какво е „фардафаш“ или „цамангърка“… Тези думи западат, но в Пщера има преселници от различни райони и това е причината тук да говорим правилно. Но забравяме типично пещерски изрази като „Обикаля като Туртовата крава“...

Аудиторията се развълнува и от думите на Лиляна Чиликова, събрала рецептите в алманаха:  „Рецептите тук  са до болка познати на всички пещерци. Но за българина храната е нещо важно, почти сакрално, защото около масата се събираме с най-близките си хора. Да споделим хляба, а с него – радостите и тъгите. Във всички тези рецепти успях да видя много лична история. Опитах се да пресъздам във видеата личностите с техните истории, с рецептите, които са наследили от майките си, бабите, прабабите, които искаме да останат за нашите деца.  Защото имат собствена история. И защото са много вкусни.“

Марена Вачкова напомни за музейната сбирка в селото, създадена от Иван Вачков, първоначално с две експозиции, а през 2005-а по нейна инициатива с още една – за делото на лейди Странгфорд, и благодари на вторите на алманаха. И покани всички на 195-годишнината от рождението на лейди Странгфорд на 18 ноември в Радилово.

Като „гвоздеят на вечерта“

бе определено изказването на Ангел Желязков от „Биовет“.

„Гвоздеят на вечерта е книгата, творческият екип и всички вие. Ние от „Биовет“ подкрепихме единствено тази прекрасна идея. По една от телевизиите излъчиха старо интервю с акад. Антон Дончев, светла му памет. На един от въпросите на журналистката за какво той въжделее, той каза, че му се иска поне малко повече да се говори за духовност и да се прави нещо за нея. Това е и каузата, за която ние от „Биовет“ искаме да работим. Днес балансът между духовното и материалното е в посока само на материалното. „Биовет“ като едно отговорно социално дружество подкрепя различни проекти в тази област и книгата е част от нашите желания в тази насока. За пореден път ще бъде осъществен и конкурсът „Пещерски будители“ .  Искаме младите хора, които живеят в този град, да покажат какво могат. Акад. Дончев разказа как е написал книгата. Обикалял е месеци наред по села и къщи, събирал е информация, говорил е с много хора. Така и вашият творчески екип тръгна и започна да събира много материали. Ако четейки тази книга, получите желание и вдъхновение да разкажете нова история, обадете се – ние ще направим така, че тя да бъде издадена. По време на работата събрахме много материали, много книги, и сега искаме цялата тази колекция да я дарим на Историческия музей. От сърце благодаря на целия творчески екип, на любезните домакини и на всички вас, които сте отделили от времето си. Благодаря и на моите колеги от „Биовет“, които винаги са подкрепяли подобни инициативи“.

След представянето на алманаха изпълнителният директор на „Биовет“ АД  Ангел Желязков дари на Историческия музей част от книгите използвани при написването на алманаха. Те са издавани през тридесетте години на миналия век. Безплатни бройки от алманаха имаше за всяко училище и читалище в общината.

Вечерта завърши  с изискан коктейл и разговори на по чаша вино между приятели и съмишленици, обмяна на идеи за теми в бъдещия втори том.

Вчера сумата събрана от продажбата на книгата е 1120 лева. Средствата ще бъдат употребени за закупуването на нов компютър и мултимедия за Исторически музей - Пещера. Алманахът може да бъде закупен от ХГ"Проф. Веселин Стайков" и от Исторически музей - Пещера.

(Зн)