Други

”Литературният детектив” Юлий Йорданов: Фатализъм и енигма е животът на Яна Язова

  24.11.2022 08:15             
”Литературният детектив” Юлий Йорданов: Фатализъм и енигма е животът на Яна Язова

За смъртта й София е разбрала не от некролозите и медиите, а от котките

Наскоро писателят, литературен критик и журналист Юлий Йорданов представи в НЧ „Христо Ботев-1897 г.“ в Пазарджик последната си книга „Яна Язова – перлата на перото“. Той гостува по покана на писателя Продрум Димов, а творческата вечер „Яна Язова – енигма, фатализъм и реалност” бе част от националния литературен маратон, посветен на 110-та годишнина от рождението на писателката.

Юлий Йорданов е роден в града на Яна Язова - Лом. Носител е на две международни награди за публицистика през 1978 и 1985 г., на почетната грамота и плакет на общобългарския комитет „Васил Левски”, на званието „Почетен краевед” на Съюза на краеведите в България,  на наградата „Журналист на годината” на СБУ, на почетния знак „Кръстьо Пишурка” на Община Лом, както и на други отличия. Представяме ви втората и последна част от интервюто с „литературния детектив“.

- Г-н Йорданов, бихте ли разказали още малко известни факти за Яна Язова?

- Например прословутата история с художника Марио Жеков. Проф. Александър Балабанов, който е откривателя на таланта на Язова и кръстник на псевдонима й, както и кръстник на псевдонима на Тодор Боров (защото той не е никакъв Боров, а е Тодор Цветанов Тодоров, но това е друга тема), професорът е бил лудо влюбен в 33 години по-младата от него студентка. И когато Яна Язова е поканена от Марио Жеков в Созопол, Балабанов разбира това и отива в Бургас. Моли своя приятел Петко Росен да му осигури една лодка и с лодката отива и гребе подир катера, на който са Язова и Жеков. И тук казвам, че Шекспир е много прав. И най-умният си е малко прост. Ти толкова ли си мощен, та да се равняваш с конете на катера!

- Той си е мислел, че ще сполучи да скъса връзката, както и с милионера-ухажор преди това.

- Така е. Аз попитах проф. Боров – той е роден в къщата, в която и аз съм роден. Защото на 26 юни 1928 г. дядо ми купува от бащата на професора тази къща. Професорът дойде вкъщи, разказа много интересни спомени. Тогава го попитах, професоре, вярно ли е, че след онази случка в Созопол, Балабанов се е върнал с насинено око. Той ме изгледа малко втренчено и ми каза: „Виж какво млади момко, аз за моя професор нищо лошо не мога да кажа“. Мисля, че по този начин той деликатно ми потвърди това, което бях научил от други извори.

Другото любопитно е, че за смъртта на Яна Язова хората са разбрали не от некролозите, не от новините в масмедиите. А от котките. На хората им е направило впечатление, че горе на мансардния етаж се събирали много котки и неистово мяукали. А една котка мяука, когато е гладна и когато дойде любовни й период. Само че лятото на 74-а година не е любовен период на котките. Изгладнелите котараци са привлечени от миризмата на разлагаща се мърша. След като е удушена с колана на халата си, Яна Язова е оставена месец-месец и нещо да стои на адска жега. Тялото е полуразложено. Неслучайно е погребана в оловен ковчег. Може би е съвпадение, но Яна Язова е 7-годишна, когато пише първото си стихотворение. И знаете ли кой е мотивът да го напише? Едно коте, с което си е играла. Домашните любимци могат да служат и за вдъхновение, но и за възвестяване на финала на един живот.

- И за ограждане на един творчески цикъл.

- Точно така! Неслучайно нарекох моя национален литературен маратон „Яна Язова. Енигма, фатализъм и реалност“. Защото за мен целият живот на Люба Тодорова Ганчева е една енигма! Един фатализъм! Но хората трябва да знаят и реалността.

Тодор ГРОЗДЕВ

Със съкращения - цялата втора част на интервюто четете само в книжния брой.

 

 


Свързани