Вторият тираж на първа част от алманаха "Осемте хилядолетия на Пещерския край" вече е готова и може да бъде закупена от вторник, 29 ноември от ХГ"Проф. Веселин Стайков" в гр. Пещера. Припомняме, че първият тираж бе изчерпан седмица след като книгата бе представена в Историческия музей. В първата част ви представихме развитието на региона от Праисторията до края на XIX в., етносите, които и днес живеят в Пещера, храната и местни рецепти, спецификата на местни думи и игрите, любими на поколения пещерци.
Инициатор и издател на научно-популярното четиво е "Биовет" АД, фирмата изцяло финансира създаването на алманаха. В момента книгата се продава с благотворителна кауза - от събраните средства ще бъде закупен компютър и мултимедиа за нуждите на Историческия музей, а също така лаптоп и принтер за Художествената галерия.
Предстои издаването на втора част, която ще обхване периода от ХХ в. и първите двадесет години на ХХI век. Във втората част очаквайте и разказите на съвременници за миналото на града.
Днес ви предлагаме откъс от първата част.
Храненето на пещерци през Възраждането
(началото на XVIII-XIX век)
Лиляна ЧИЛИКОВА
Храненето на пещерци по време на Възраждането е разгледано в „Енциклопедичен речник Пещера“ на Анастас Пунев. Авторът отбелязва, че храната през XVIII и XIX век е основно постна и се състои от фасул, леща, зеле, нахут, праз, туршия, сушени сливи. Хлябът се произвежда вкъщи, но малко хора могат да си позволят да ядат само пшеничен хляб, затова по-голямата част от пещерци го премесват с ечемик, царевица, ръж. Пунев така описва хранителните навици на пещерци: „Яде се предимно козе и овче месо, през зимните месеци и свинско месо, а птиче месо много рядко. Месото се консервира: солено месо и сланина, пастърма, саздърма, суджук, луканка. Всяко домакинство има дойни животни – по-рядко крави и биволици и навсякъде кози и овце. Поддържа се редовна консумация на млека – прясно и кисело, сирене, извара, масло, мътеница. Консумацията на плодове е слаба. Ядат се предимно диви плодове – киселица, джанка, круша и съвсем малко от единични плодови дървета в дворовете, нивите, ливадите и лозята. Слаба е консумацията на пресни зеленчуци... Практикуват се обикновено две хранения на ден.“
Народна кухня на пещерци
(от края на XIX век и началото на XX век)
В труда „Етнографски проучвания от Пазарджишкия край“ Вася Гергинова представя статията си „Народна храна“, където откриваме сведения за обичаите и традициите в народната кухня на пещерци от края на XIX век до началото на XX век.
Авторката Гергинова изяснява какви са особеностите на храненето през първите декади на изминалия век в Пазарджишкия край:
„Храненето е три пъти дневно - закуска (ручок), обяд (пладнина) и вечеря. В лятно време, когато денят е по-дълъг се хранят и четвърти път, около 16,00 часа (по икиндия), когато дояждат останалата от обяда храна.
Основното хранене в пазарджишките семейства е вечерята. Готвят се местни и постни ястия и то в количество достатъчно, за да остане храна, която консумират за обяд на следващия ден.
В къщата обикновено готви свекървата. Когато тя остарее, готви най-голямата снаха. Ястията приготвят в бакърени съдове - тенджери, тигани, котли, или в глинени гърнета и гювечи. Течностите (вода, вино, ракия) сипват в стомни, бъкали, бакърени котли, бакърени тасове. Съдовете, които използват в домакинството, купуват срещу жито, по-късно – с пари. Порцелановите съдове се появяват в селския бит по-късно – към средата на XX век.
Хранят се в стаята на свекървата (бабата) върху софра (паралия – ниска кръгла маса). Тя стои до стената на стаята и се поставя в средата, когато сядат да се хранят. Не се застила в ежедневното хранене. Гозбата, която се поднася, е една. По-голяма паралия е използвана за гости, на събор, в празнична обстановка; тя се застила и с шарен месал. През лятото всички се хранят в голям пруст. Докато стопанинът на къщата (свекърът) не дойде, не сядат да се хранят, а който закъснее за трапезата – не му сипват от гозбата.
На трикраки столчета ще седнат мъжете (в по-богатите семейства) или на възглавници, натъпкани със слама (в по-бедните семейства), а жените - на колене.
На паралията всеки си знае мястото. На единия край на трапезата сядат мъжете. Годният за работа сяда при най-старите (стопанина и стопанката), вуйчото и прочие. Синът сяда от едната страна на баща си, а момичето – до майка си. Преди ядене казват молитвата (най-възрастният) и се кръстят – „Господи, дай ми да ям с твоите земни блага, не ме лишавай от твоето царство небесно." Пръв посяга към храната дядото, той чупи и хляба. При хранене се пази мълчание, имат право да говорят само най-възрастните – бабата и дядото.
Свекървата сипва от гозбата, а снахите сервират. Най-хубавите меса се слагат на стопаните (свекър и свекърва), а на децата – по-малките. Храната сипвали в калени паници и блюда или в дървени копанки, а водата – в стомни или малки котлета.
Двама-трима мъже се хранят от една паница, две-три жени също от един съд. Децата се хранят отделно – на малка паралийка, ако няма такава – на земята, на коленца. Служат си с дървени лъжици (до началото на XX век), след това с алуминиеви лъжици и вилици. Яденото се слага в калени, гледжосани паници, правени на ръка. Пиенето слагат в калени паници (купички). Всички глинени съдове, правени на ръка, купували от грънчари. В бакър източвали виното и го разсипвали в паница, от където пият. Солта и червеният пипер се поставяли в кутийки. Зърнените храни се съхраняват в чували, складирани в долап: маслото – в гърнета; сиренето – в качета. Хлябът се увива във вълнени месали. Готви се в тенджери – в миналото в глинени гърнета и гювечи. Вода топлят в котел.
На закуската казват ручок, а на обяда – пладнина. Вечерят след залез слънце. През лятото, тъй като денят е голям, икиндуват.
Когато приключат с храненето, отново се кръстят. Най-младата снаха вдига трапезата. Вече изчистена, софрата се вдига и опира на стената.
Когато отиват на нивата, мъжете носят водата в бъкел, а жените – дисагите с хляб, сирене, краставици, чесън, кромид, сланина, сол и пипер в солници. Ако не са си вземали храна, по обяд ще донесат от яденето, или някой от мъжете ще се върне в къщи да го вземе.“
