Д-р Николай Александрович Семашко е идеолог на здравна система, в основата на която стоят безплатните образование и медицинска помощ
Проф. д-р Николай Александрович Семашко е руски лекар, който през 1916 и 1917 г. е работил в Пещера – точно по време на революцията е бил в заточение. А през 1969 и 1970 г. Община Пещера кани неговите
наследници да гостуват в Пещера. Сега се навършват 106 години от работата на д-р Семашко в родопския град. Поместваме откъс от книгата на Екатерина Данчева "Срещи във времето", която е под печат и ще излезе през декември. По стечение на обстоятелствата семейството на Данчева посреща съветските гости в Пещера.
„Роден на 8.09.1874г. в семейството на учител, в с. Ливенское, Русия, част от провинция Орел. Баща – Александър Сергеевич, майка – Мария Плеханова, сестра на Георги Плеханов. През 1895г. завършва Медицинския факултет на Имперския Московски университет. Член на марксически кръг, арестуван, осъден на заточение, където практикува лекарската професия. През 1905 г. отново е арестуван, но се разболява от туберкулоза. Освободен срещу гаранция, избягва в чужбина. В 1906 г. живее в Швейцария, после в Париж. През 1912 г., след началото на Балканската война, по покана на Международния червен кръст, оглавява болница в Сърбия. През 1913 г. участва в социалдемократическото движение в България и Сърбия. През 1914 г. е интерниран от българските власти като гражданин на вражеска страна. През 1916 -1917 г. работи като околийски лекар в градовете Пещера и Котел.“...
Когато трябва да се даде характеристика на доктор Семашко, неговите приятели, колеги, близки и познати в Пещера не се колебаят да го определят: “Като човек той беше много добър. Като лекар – отличен. Не е имало случай, при който да не се отзове веднага, като в много случаи той не е вземал никаква такса. Беше много сантиментален, обичаше дружбата с хората, но не всички....“
/ От интервю на Иван Карнобатлов – виден общественик и журналист от Пещера/
… Доктор Семашко се връща в Русия с разрешение на българските власти. След Октомврийската революция, като съратник на Ленин, става Първи комисар по здравеопазването на РСФСР. Под негово ръководство се разработва и внедрява системата „Семашко“в здравеопазването. В България и социалистическия лагер тя е въведена повсеместно. Съдържа много положителни неща, в т.ч. безплатно образование, безплатна медицинска помощ и др. През 1944г. получава званието „Академик на медицинските науки в РСФСР. Поставя основите на съветската система за защита на майчинството и детството; защитава здравето на непълнолетните и организира цяла мрежа от изследователски лечебни заведения. Получава орден „Ленин“ /1944г./, орден „Трудового Красного Знамени“, много медали; има на свое име над 30 наименования на институти, болници, детски центрове, университети, улици, санаториуми и др. Издава научни трудове, статии, публикува редица книги. Умира на 18 май 1949г. в Москва.“ /Интернет/
За семейството и наследниците на д-р Семашко научих по-късно, когато се завърнах в родния ми град след завършване на образованието ми. Съпругът ми Спас Данчев започна работа в община Пещера по създаването на Историческия музей и като отговарящ за културата. Той осъществяваше връзките с известни личности, свързани с града, подготвяше различните културни дейности. През 1967 г., за отбелязването на 50 години от Великата октомврийска социалистическа революция ръководството на града покани наследниците на д-р Семашко да гостуват в Пещера и да посетят местата, където е живял и работил техния известен баща. Обществеността се беше подготвила да ги посрещне. Така, на 4 октомври 1967 г., неговият син със сестра си и дъщеря си посетиха Пещера.
Тогава се запознах със сина му Сергей Николаевич – лекар, и с дъщерята Елена Николаевна-Фаробина - отговорен сътрудник в Министерството на здравеопазването. Прекрасно бе общуването с тях, с техните спомени и разказите за баща им. Те споделяха /по разкази на баща си/ за неговия учител писателя Михаил Пришвин, за съвместната работа с Владимир Илич Ленин в Женева, за преживяванията му като заточеник в България. Спомняха си за семейните срещи с Ленин и контактите със съратниците им.
Като лекари те посетиха болницата в града, срещнаха се с колектива, направиха общи снимки за спомен, коментираха медицинското обслужване, постиженията и проблемите… Всичко така им хареса, че след две години, през 1969 г., отново откликнаха на поканата да посетят Пещера. Тогава пристигна снахата Елена Константиновна и внучката Елена Гавриловна - лекар-педиатър, главен лекар в детска клиника.
Безкрайно бе удоволствието ми от срещите с тях – взаимни посещения, разговори, снимки. Не преставаха писмата, поздравителните картички, сведенията за промените в семействата, интересните им случки след пребиваването им в България и Пещера.
През 1979 г. бях на специализация в Москва. Имах огромното удоволствие да посетя семейство Семашко и бях посрещната с много любов.
Бяха изминали десетина години от първите ни срещи. Колко много бяха остарели и двамата – Сергей и Елена. Но бяха запазили своя дух. Говорихме си за баща им, за Ленин, за тяхната обич към децата, за младите, за интензивния живот сега… И отново спомени от детските години. Радвах се, че ги видях. Мислех си, че сигурно няма да можем да се срещнем отново, което наистина стана. През 1984 г., когато пак бях в Москва, се видях само с Елена Константиновна. Разменихме си телефоните и адресите. Кореспонденцията ни продължи. През 1982 г. бе последното писмо от Елена Николаевна. В него тя ни осведомяваше за смъртта на брат си – Сергей Николаевич, за мъката на близките и за състоянието на Елена Константиновна.
Ежегодно си разменяхме писма и поздравителни картички, получавахме информация от идващи техни познати. В тях те ни осведомяваха за себе си, за децата и внуците. Но… през 1983 г. ни напусна и Елена Николаевна.
Безкрайно красиви бяха спомените! Истински руски души! Тези хора наистина заслужават много! А са толкова скромни и непретенциозни! Живеят в обикновена обстановка, занимават се с различни неща… И наистина са обикновени хора, макар че са деца на революционер, че са разговаряли и работили с Ленин, че са свидетели на историята. А това не е малко.
Аз се чувствам щастлива, че се познавах с тях.
Екатерина ДАНЧЕВА
Със съкращения - цялата статия четете в книжния брой на "Знаме".
