Децата участват в поддръжката на терена, за който има публично-частно партньорство с Общината
МОКРИЩЕ. Един човек от години поддържа парк, който е направил по своя инициатива с помощта на приятели и съдействието на общинската администрация. Градината с дървета, храсти, цветя и катерушки, футболното игрище, всъщност са терен за възпитание на деца и възрастни. Е, има и такива, които цапат и чупят. Благой Босаков е набор 67 и е известен не само в Мокрище. Добре познат е на феновете на „Хебър“ като сърцат българин, който държи на ценностите – той е запален фен, бе и домакин на стадион „Георги Бенковски“ от ерата „Борислав Даскалов”. Благо бе и треньор на ФК „Атлетик“-Мокрище. Но той е чичо Благо за децата - основните ползватели на игрището.
За парка Благой има договор от 2012-а с Общината,
според който тя възлага, а той като изпълнител приема да извърши участие в изграждането на спортна площадка на улица „Трета“ в Мокрище. И се задължава като отговорник да контролира и координира разходването на материалите, да отговаря за поддръжката и чистотата на спортната площадка. Общината пък като възложител се задължава да предостави на изпълнителя необходимите условия за извършване на договорената работа. Да осигури специалист за консултации и надзор. Работата на обекта се извършва БЕЗВЪЗМЕЗДНО. Всичко е направено с проекти – площадка, ограда, парк, игрище… Още тогава започва оформянето на пространството.
- На приятелски начала ми помагаха хора и фирми
Като Любо с фадромата, който донесе пръст и заравни терена – пояснява Благо. - От Главиница, от бракуваните катерушки, донесох тук със съдействието на „Жилфонд“ – стегнах ги у дома. От БДЖ-то ми пратиха техника – да подравняват багери, камиони, пръст допълнително, щото беше нивото ниско. За разбиването на бетоновата рампа Общината помогна и „Радани“ – дойдоха и я разбиха. Мрежата за ограждането на Детския кът Общината ми даде пари… От мен е работата, но където трябва, съм доплащал. бензинът за косенето, пуснах мой ток… Повечето хора са доволни. И на децата им харесва. От детската градина тук идват да празнуват тържества – обяснява Благо, който на 1 юни осигурява за малчуганите почерпка с пасти и безалкохолно. А по-големи момичета и момчета всеки ден са тук.
Кара ги да си правят уборка, но ги стимулира
Когато почистят, освен че играят футбол, той ги пуска безплатно на билярда и джагите в кафенето или ги черпи от магазина. Иначе тук игрите са на символични цени от по 50 стотинки - уж за час, който може да се разтегли неограничено във времето...
Наско е на 13 години. Днес с приятели е чистил боклуци, изхвърлени от съседи. „Много е хубаво тук. Като играем футбол, първо искаме ключа. Той е в кафето. И почваме да играем”, казва момчето.
- Всеки има достъп до ключа. Не мога да оставя вратата отворена, защото тогава
цялата махала решава да мине точно през игрището,
вместо да заобиколи няколко метра. И проправят пътека на терена.
„Ако не беше той със съдействието на Общината и дечурлигата, които му помагат, тук щеше да е тъмна Индия. А сега е най-светлото място в селото. Тук беше един стар склад – наркоманщина, само се играше сварка по цяла нощ и се пиеше. То и сега се прави от някои наоколо, но поне на това място децата могат да играят, а възрастните да отдъхват”, казва Даниел. Младежът тъкмо е привършил тренировката си на лоста. Според него тук трябва да се заключва, защото иначе немарливи хора цапат и мачкат тревата. А тази трева „е поникнала с толкова зор”.
- Маркуча, пръскачките, аз съм ги купувал. Когато е горещо, поливам по цял ден поне по три пъти седмично. Осветлението откак съм го направил, мога с гордост да заявя, че
тук е най-осветената част на селото
Турил съм ЛЕД-лампи при чадърите и големите маси, някой и друг прожектор на игрището… От футбола ми дойде музата да направя парк – казва Благо. - През 2007-а бях кандидат за кмет и нали отпускаха пари за кампанията, реших да ги инвестирам в това нещо, вместо да си ги прибера в джоба. Не ламтя за пари. И тук изкарвам минимална печалба, но съм доволен, че сме здрави. И че мястото се облагороди. Като седна отвън през лятото на сянка, след като съм пуснал пръскачките или съм окосил,
седна и гледам как играят децата, и ми е кеф
Това ми е наградата Има много по-важни неща от парите. Знаеш ли, всичко досега съм го направил не толкова с пари, колкото с приятели. Ето, много дървета насадих, но и комшията ми Даниел Деянов засади 16 брези. Много от дръвчетата не се уловиха, други бяха счупени. Но пък тези, които се хванаха, пораснаха. Човек трябва да е упорит. Напролет ще насадим ей онова празното място с дръвчета… Така съм възпитаван, така съм възпитал сина и дъщерята. Така възпитавам и децата в махалата. Да имат отговорности и да са добри хора.
Имам ги за мои деца
И родителите им ми казват, че са спокойни като знаят, че са при мен - в кафето или горе при билярда.
В кафето е и Иван Найденов. Бил толкова благодарен, че Благо гледал детето му, че му направил безплатно банята и упорито не искал нито стотинка. Той също помагал активно за изграждането на парка – строителен техник е.
Възпитанието
- Израснал съм във вярващо православно семейство в Славовица. Прадядо ми Лазар Стоицев Босаков са го водили николапетковист – бил е пръв приятел със Стамболийски , а по негови разкази са написани две книги. Чичо ми Иван, брат на баща ми, е работил в Акумулаторния завод. Искал е да завърши обикновено висше образование, но му вадят характеристика „петковист“. Отива в семинарията, митрополитът дядо Максим го издърпва за монах в Троянския манастир, а после – по-надалеч.
И днес чичо е митрополит на САЩ, Канада и Австралия
с духовното име Йосиф Американски, Канадски и Австралийски. Възпитаван съм строго – на отговорност, честност, трудолюбие и родолюбие. В казармата бях алпинист – алпийските части в Смолян. Сега е първи алпийски полк, но тогава бяхме само една рота от цялото поделение. Когато се уволних след 27 месеца служба, мислех, че това е загубено време. Колко много съм се лъгал… Но времето показва истинската стойност на нещата.
Тодор ГРОЗДЕВ
