За момчетата от ВУИ “Ангел Узунов” - Ракитово времето около Коледа е вълшебно. И как да не повярваш, че по Коледа стават чудеса, когато почти всеки ден отнякъде пристигат добри хора и носят така жадуваните подаръци. Сред всички гости доброволците от църква “Пробуждане” - София са особено желани. Те не просто носят подаръци. Те са приятели, с които можеш да поговориш, да поиграеш. Доброволците от “Пробуждане” идват в Ракитово, но и многократно канят децата от интерната в София. На театрално представление, което те самите показват в Нов театър “София”. На парти в испанския ресторант в София. А преди месеци канят всички деца от ВУИ - Ракитово за Великден пред НДК.
Около обяд на 13.12.2022 г. в двора на ВУИ - Ракитово пристигат няколко автомобила. Идват десетина доброволци от “Пробуждане”. Децата ги чакат от предния ден. Момичетата са с коледни червени шапки. Има и деца. Момчетата веднага познават Вирсавия - българка от Молдова. Тя вече доста години е в България, има собствен бизнес, свързан с танци и дизайн. Заедно с Коцето Ангелов, който е най-големия любимец на децата, но още пътува към училището, кака Вирсавия е водеща на програмата преди няколко месеца пред НДК. Пламена от Бургас е като коледна реклама - облечена в червено, с коледна червена шапка. Тя е дошла да попее на момчетата. Ана-Мария много пъти е била с децата от Ракитово. Николета е най-активната със събиране и подготовка на подаръците. Валери е монтьор - двигатели с вътрешно горене. Тук е, за да играе футбол и да помага. Митко е малко момче. Той е помощникът на Борис - китарист. Митко думка на барабани - в случая една куха колона. Озвучаването е поверено на професионалния диджей Пламен Андреев.
Щом колите спират в двора на училището и доброволците слизат площадката пред общежитието се изпълва с момчета. Настроението се покачва веднага. Старите момчета отиват при приятелите си, а новите бързат да се запознаят. Ана-Мария и Вирсавия вадят топки, които не са напомпани. Появяват се две ръчни помпи. Братята Милен и Райко Рамадан, които са най-гръмогласни, веднага окупират процеса на помпането. Първите напомпани топки се пускат в игра. Глъчката е невъобразима. Постепенно напомпаните топки стават около 20. Всяко дете от ВУИ иска да има своя топка, но това все пак не е възможно. Момчетата са индивидуалисти по природа, но се налага да поиграят заедно.
След около половин час доброволците Борис и Валери повеждат децата към училищното игрище. Предстоят мачове и е необходима загрявка. Борис хуква, за да направи обиколка на терена. Хукват и момчетата. Правят няколко обиколки и се подреждат за гимнастика. В училищата вече не се прави гимнастика и на децата им е забавно. Но доброволците Борис и Валери са сериозни. Показват първите упражнения за раздвижване. Добре, че през това време пристига колата с доброволците футболисти: бате Ники - играещ в момента футболист, Мартин (Марто) и Коцето Ангелов, който впоследствие показа добри футболни умения.
Първоначално идеята е за формиране на 6 отбора, които да играят всеки срещу всеки. Но времето напредва и се приема идеята за мач между Ракитово и София. Допуска се да играят и учители от ВУИ. Формират се два отбора.
Капитан на Ракитово е Георги Дойкин - възпитател. На вратата е Велизар Цанков - Х клас. Защита е Деян Просеников - възпитател. В средата на терена е Александър Митев - XI клас. Нападател е Борис Митков - Х клас.
За София играят: бате Ники и Коцето Ангелов; Ангел Стефанов - VI клас от ВУИ, който към края е заменен от Любчо Илиев - XI клас от ВУИ; Нено Николов - VIII клас от ВУИ, който е заменен от Мариян Станиславов - IX клас от ВУИ, заменен също през второто полувреме от доброволеца Мартин (бате Марто).
Първите пет гола са във вратата на софиянци, които явно подценяват момчетата от ВУИ. Бележат последователно както следва: гол на Г. Дойкин, гол на Борис Митков, два гола на Г. Дойкин и един гол на Алекс Митев. Чак тогава отборът на доброволците се свестява и то благодарение на силен удар на Ангел Стефанов от ВУИ. Следва гол на Коцето. До края на срещата във вратата на софиянци се разписват три пъти Борис Митков и два пъти Алекс Митев. Головете за софиянци бележат както следва: още 4 гола Коцето, един Ангел Стефанов, един Любчо Илиев и един бате Ники. Краен резултат 10 на 9 за ВУИ - Ракитово. Публиката се наелектризира и никой не иска мача да спре. Съдията Денис Клашнов - възпитател от ВУИ е готов да даде продължение от поне 10 минути, но навън е студено, а и вторите отбори чакат.
При втората среща напрежението пада. Отборите са по 6 човека. Вече няма такъв спортен хъс. Играе се за удоволствие. За ВУИ играят: Мариян Станиславов - IX клас, Мартин Средков - XI клас, Ивелин Милушев - VII клас, Жельо Асенов - VII клас, Стефан Калчев - VII клас, Асен Демирев - VII клас. За София играят: бате Марто; бате Ники; Коцето Ангелов; Димитър - барабаниста, заменен от Милен Рамадан - XI клас, който почви веднага също е заменен от бате Валери; Иван Атанасов от VII клас. Противно на очакванията има явно превъзходство на отбора на ВУИ. Следват два бързи гола на Стефан Калчев, един на Асен Демирев и още два гола на Ивелин Милушев. При такъв развой доброволците свалят темпото и започва игра за удоволствие. Те търсят най-малкия - Иван Атанасов (Ването). Той се бие като лъв. Мачът завършва 9:2 в полза на ВУИ - Ракитово.
Всички се пренасят в столовата на училището. Там обстановката е нагласена за купон. Вирсавия и Пламена започват с две песни - госпъли. За да се вдигне настроението канят всички момчета на дансинга. Диджей Пламен пуска хип-хоп. Децата го обичат и се впускат в дръзки изпълнения. Няколко момчета: братята Райко и Милен от XI кл., Филип от V кл, Ангел от VII кл. Владо от V клас, Гошо от V клас, решават в отговор да поздравят гостите. Те изиграват няколко народни хора. Накрая настроението скача до големи висоти и повечето деца, заедно с доброволците и възпитателите се оказват на дансинга, играейки български хора.
Водещата Вирсавия дава думата на диджея бате Пламен, който иска да сподели нещо лично с момчетата. Той идва тук, за да ги подкрепи, за да им покаже колко много им симпатизира. Никой човек не знае какво ще се случи в бъдеще, какво ще му помогне. Бил 15ти в света по хип-хоп танци, хореограф, преминал туристическия маршрут Ком - Емине. Имал много пари, много приятели. Но в началото на пандемията за Ковид 19 започнал да пие и да се друса. Загубил работата си, загубил приятелката си и приятелите го напуснали. Явно идвали заради парите. Тогава отишъл да живее в една хижа в планината. Искал да се уедини, да проясни съзнанието си. Без ток, без телефон. Така изкарал 3 месеца. Върнал се в София, но пак започнал да пие.
Преди година и девет месеца потърсил професионална помощ. Алкохолизмът и наркоманията са болести и с тях не можеш да се справиш сам. Осъзнава, че е важно какво е сега, а не какво е бил преди. Дори споделя с децата една известна мъдрост: “Няма грешник без бъдеще и светец без минало”.
От началото на тази година, от 7 януари, живее в гараж без тоалетна и без душ. Използва тоалетна от заведението, където работи и душ в близка спортна зала. Проверява всичко на 100% и живее в реалността днес на 100%. Съветва и децата да не вярват просто така, а да проверяват всичко. За първи път е видял момчетата от ВУИ - Ракитово пред НДК. Много ги е харесал. Мисли, че имат сходна съдба и идва, за да ги подкрепи.
След Пламен думата взема Коцето Ангелов. Той също има какво да каже на момчетата. Споделя една история с баща и син на плажа. Те виждат един самолет в небето. Бащата пита сина какво мисли за самолета. Момчето вдига ръка и го измерва с пръсти. Казва, че може да го стисне в ръката си. Как тогава в него се качват хора? Тогава бащата завежда сина си на летището. И момчето вижда, че самолетът е голям и в него могат да се качат много хора, цял квартал. Коцето прави извод, че и в живота е така. Това, което ти е далечно, то е малко и незабележимо за теб. Ти го пренебрегваш. Ако се приближиш до него, то става голямо и може да промени живота ти. Ако някое момче допусне Бога в живота си, това ще го промени. Бог е всевиждащ и няма как да правиш бели, когато те гледат. Няма да правиш бели, но ще имаш помощ, ще имаш приятели, ще имаш бъдеще. Той самият е израснал в махалата в София, но вече е друг човек.
Идва време за подаръците. Този път освен топките, с които децата вече играят, има пакет за всеки. Бял спортен екип, червени чорапи. В духа на световното първенство по футбол от Катар и в училището всичко е спорт, всичко е футбол. Някои момчета веднага обличат екипите, за да се снимат с гостите. Неусетно денят е изминал. Навън е мрак. И вече е станало време за вечеря. Още един незабравим ден за момчетата от ВУИ - Ракитово.
Автори: Стефан Калчев - VIII клас и
Свилен Топчиев - учител
