Празникът, който отбелязваме непосредствено преди Коледа - Бъдни вечер, спада към групата на празниците с неподвижна дата. Чества се винаги на 24 декември. Бъдни Вечер е първата кадена вечер.
Върху месал постлан на нова (чиста) слама се подреждат седем или девет постни гозби- обредният хляб „боговата”, сърмите, ошафа, фасула, орехите, житото, витата баница, виното и плодовете. След Бъдни вечер, сламата не се изхвърля. Тя е символ на плодородие и се свързва със сламата в яслата на новородения Христос. От нея се връзва на овощните дървета, слага се и в полозите на кокошките и при животните за плодородие и берекет.
Хлябът за Бъдни вечер, който в Пазарджик се нарича „богова”, „боговица” е с пластична украса от тесто.
По традиция трапезата се прекажда от най-вазрастният мъж в къщата. Кади се на кръст или по посока на часовниковата стрелка до три пъти, като се благославя. След това се прекаждат и другите помещения на къщата, като се внимава най-вече ъглите да бъдат добре прекадени. Кадят се дори плодните дървета и двора на къщата. След като трапезата и къщата са прекадени, стопанинът вдига „боговата“ високо над главата, разчупва я и първо оставя парче хляб на Богородица-закрилница на дома, после се отделят парчета за къщата и на членовете на семейството по реда на възрастта им (по старшинство). На който се падне парата от обредния хляб, той ще бъде най-големият късметлия през годината. Всеки трябва да хапне от всички ястия на трапезата, за да е сит и да бъде плодородна годината. В Края на вечерята всеки със затворени очи взима орех и по това дали е здрав, гадае за здравето си през годината. Ако някой кихне на трапезата това се приема за добър знак.
По време на вечерята никой не трябвало да става от трапезата до приключване на храненето, за да не стават кокошките от полозите и да се застои берекета и плодородието в къщата.
Трапезата да не се вдига до сутринта, а трохите не се метат, а се изтърсват в течаща вода или в корените на дърветата.
Бъдникът - дъбово или крушово дърво, трябва да бъде отсечено и донесено вкъщи от млад мъж. Това дърво трябва да поддържа огъня през нощта. Внасяйки го, мъжът пита: "Славите ли Млада Бога?" . жените отговарят: "Славим, славим! Добре дошел!" , мъжът добавя: "Аз вкъщи и Бог с мене!". В дървото-бъдник има провъртяна дупка, която се пълни със зехтин, восък и тамян. Този край на дървото се увива в бяло ленено или конопено платно и дървото се оставя до огнището. През това време жените пеят:
"Ой ти дръвце, право дръвце,
де си расло толкоз тънко,
толкоз тънко,та високо?
Аз съм расло тамо горе,
на планина, на рудина,
край езеро самовилско....
След като изгори бъдника, пепелта от него не се изхвърля, а се събира и ползва като лек през годината.
Коледуването като обичай е неизменна част от празника. Обичаят търпи промени през 30-те, 40-те години на ХХ век, когато да коледуват по къщите тръгват не само момци, но и по-малки момчета. Коледарите тръгват след полунощ. Подготовката им започва още преди Игнажден. Тогава започват да разучават коледни песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата-наречен цар или станеник, който е по-възрастен и женен. Коледарите са облечени празнично с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока.
Те са добре приети във всяка къща, където ги даряват с краваи, орехи и кървавица.
Вярва се, че в къща, където стъпят коледари ще има берекет и здраве.
Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.
Пеят се песни за всеки от семейството — от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, плодородие и благополучие, късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия.
25 декември –Коледа в народните представи е ден смятан за начало на Новата година, за която трябва да се измоли плодородие, здраве и благополучие на семейството. Денят се свързва с раждане на„новото” слънце.
Това е и първият ден, в който се яде блажно. В Пазарджик традиционно ястие на коледната трапеза е пуйка със зеле.
На третия ден на Коледа - 27 декември се почита паметта на Свети Стефан - първия християнски мъченик. Това е и последния празник в годината, за който казват, че „затваря кръга". Семействата се събират на обща трапеза с месни ястия. Младите семейства отиват на гости на своите кумове, кръстници и родители.
Васильовден (1януари) е подходящ ден за различни гадания и обреди. Тук трябва да отбележим, че обредната трапеза е еднаква с тази на Бъдни вечер по отношение обредните действия. По традиция трапезата отново се прекажда, изричат се молитви за здраве, берекет и плодородие, разчупва се питата от най-възрастният мъж в къщата и се раздава по старшинство. Разликата, е в това че всичко - сърмите, баницата, зелника вече са блажни - блажни сърми, блажна баница със сирене или зеле и пача от закланото на Коледа домашно прасе. Пуйката с кисело зеле е традиционното ястие, поднасяно на Васильовден в Пазарджик.
В баницата със зеле пък се поставят дрянови късмети, които носят съответно послание към този, който ги намери.
В периода-30-те, 40-те години на ХХ век, обичаят Сурвакане също търпи промени. Участие в него вземат не само момчета, но и момичета. Той започва на зазоряване. Сурвакарите са до 10 - 12 годишна възраст. Те се събират на групички и обикалят къщите на близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко от тях има торбичка и носи задължителната за случая сурвачка.
Сурвакарите „удрят” с пръчката всеки от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:
Тук е мястото да дадем и малко повече информация за сурвачката. Според народната вяра в ръцете на сурвакарите тя придобива-магическа сила. Досегът на сурвачката до хора и домашни животни ги дарява с живителната сила на дървото, от което е изработена. Погрешна е представата, че сурвачка се изработва единствено и само от дрян. Сурвачки могат да бъдт изработени и от леска. Ако дрянът е символ на издръжливост, здраве и дълголетие, то леската символизира плодородие и има изцерителна сила. Вярва се, че е единственото дърво, което не го лови мълния. От леска младоженецът изработва първата хурка на младата си невеста, за да я защити от зловредни сили, а същевременно това е и пожелание за щастлив и дълголетен съвместен живот.
Сурвачката е модел на световното дърво. Има три разположени вертикално дяла - Корона – символизира горният, невидимият свят;
Ствол - света на хората, видимият свят;
Корен - подземното царство, долен свят.
Сурвакарите обикалят всички къщи, като сурвакат хора, добитък, дарвета. Жените събират или откъсват от дряновите пъпки на сурвачката и ги слагат във водата, с която си мият косата, като вярват, че така тя ще расте гъста и здрава.
Украсата е от всичко, което се ражда на нивата-царевица, боб, орехи, сушени плодове. За украса се използва и вълната, багрена в различни цветове:
Червен-като символ на жизненото начало, на плодородието и същевременно пазител на същите. Има силно апотропейно действие ;
Син-със своята предпазна функция (против уроки и зли очи) ;
Зелен –асоцииран с природата, растителността, пролетта, спокойствието, свежестта ;
Бял-свързан с ритуалната чистота, светлината, доброто ;
На върха на сурвачката се набожда червена ябълка-символ на плодородието и любовта, на здравето и хубостта.
Изпълнила обредната си роля, сурвачката не се пази, а се изхвърля в река.
Сурвакарите обикалят всички къщи изричайки благословии за здраве:
"Сурва, сурва година,
весела година,
голям клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо - здраво догодина,
догодина, до амина."
Мария ЙОРДАНОВА, РИМ-Пазарджик
