През януари отдаваме почит на освободителите и се питаме дали щеше да протече по-различно ходът на Руско-турската освободителна война в днешната Пазарджишка област, ако дипломацията бе прекъснала военните действия за по-дълго време или пропадането на замисъла от обкръжаването на турските войски в прохода Траянови врата бе довело до усложнения пред „портите” на Пазарджик…
В мразовития декември 1877-а 100-хилядна руска армия настъпва през старопланинските проходи заради превземането на Одрин и по нататъшно настъпление към Истанбул. Започва форсиране на Шипченския проход и Етрополския Балкан. Към Пазарджик Гурко води пет колони. Османската армия разполагала за отбрана на околността на Пазарджик с войските на Фуад паша в състав 12 батальона. В района на Панагюрище се дислоцирали войските на Шакир паша, броящи 70 батальона. На Самоковския път били дислоцирани османски войски от 130 батальона. Цялата численост на отстъпващата армия на главнокомандващия Сюлейман паша е в състав от 40 000 човека.
През декември 1877 г. е в ход битката за Централна Средна гора,
през която преминават пътищата за Пловдив, Одрин и Цариград. Сюлейман паша дислоцира за отбраната на Средногорието десетки хиляди войници. За освобождението на Панагюрския край ген. Гурко изпраща над 25 000 войници и офицери. Колоната на ген. Шилдер-Шулдинер (тя е от 8 батальона и 8 оръдия, около 4000 души, и действа в направление по река Тополница - село Мухово – Церово – Пазарджик) на 11 януари достигнала Церово. Разездите пред отряда на ген. Криденер (колоната му от 24 батальона, 23 ескадрона и 55 оръдия, около 21 000 души) настъпва от Петрич (Средногорец) към Панагюрище. В тежката битка при с. Петрич загиват 136 души руски войници и офицери начело с генералите Каталей и Философов. Паметен е и боят при Мечка (днешно Оборище). Руските сили в численост един батальон под командването на майор Мячков отбили нападението. Турците отново атакували и принудили руснаците да отстъпят зад селото. Но благодарение на пристигналите подкрепления от два руски батальона турците са обърнати в бягство и били преследвани на около 2 км. След епичните двудневни боеве при с. Оборище, в които воините командвани от капитан Бураго откриват пътя за
освобождението на Панагюрище
на 11 януари (30 декември 1877 г. стар стил) първите руски разезди от Трета гвардейска пехотна дивизия командвана от ген. Виктор Дандевил освобождават Панагюрище. Още в първия ден на новата 1878 година панагюрци осъмват с нова власт. За комендант на града е назначен капитан Галперт. Победоносният ход на руските войски към Тракия и Родопите е открит.
„На Рождество, 1-я ден стана голема битка отсам Мечка, в полето. Паднаха много турци, а руси 7 души и 13 ранени. И така пред Васил (овден – б.р.) бегаха всички турци и додоха русите в петък, сахата по седем през деня, 100-сто донци. На другия ден дойдоха 20 хиляди пешаци. Посрещнахме ги на края сичкия народ. Свещенниците с одеждите си… И така, драги ми сестри и мънички Василко, сме свободни веке.“ Това се казва в
писмо на Анастас Футеков до сестра му Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня
от 23 януари 1878 г.
На 12 януари дивизионът от Екатеринославския драгунски полк прогонва последните табори на Искендер паша и
освобождава Стрелча
– воден от полковник Николай Аркадиевич Тимирязев. Участвал е в боевете при Плевен, Гривица, Телиш, Етрополе, връх Баба, Златица, Пловдив, Асеновград и в освобождението на Стрелча. С частите си достига до Родосто на Мраморно море. През август 1878-а с поделението си се завръща по море в пристанище Николаев и е демобилизиран. За разлика от него Николай Сафонов, командир на 123-и Козловски полк, ще остане завинаги в Пещера. На 19 януари четвърта рота на поручик Панин от Литовския полк влиза в града. Събралото се множество на Голямата капия, сега площад „Освобождение”, я посреща с радостни възгласи.
След сключването на Сан-Стефанския мирен договор на 3 март 1878-а, ген. Гурко
изпраща за гарнизон в Пещера 8-а рота на Николай Сафонов
от 129-и Козловски пехотен полк. Вече е обявено Временното руско управление.
Храбрият руски воин, изминал хиляди километри с ротата си от Кременчук до Пещера, заболява от тифус и умира на 9 март 1878 г. Погребан е в двора на местната църква „Свети Димитър”, изпратен до последния му дом от жителите на града с почести и много тъга. В знак на признателност родолюбивите пещерци издигат паметник на героя до храма.
На 13 януари Беловският край е освободен от войските на Астраханския драгунски полк, Първи Московски гвардейски пехотен полк и Кавказката казашка бригада. Руските военни части са водени от генерал Веляминов и капитан Зденович, а в Белово сражения не са водени - войските са влезли безпрепятствено и са обявили Белово за свободно. 700 души въоръжени доброволци от Беловския край подпомагат Киевския хусарски полк при
освобождението на Чепинското корито
Още на 8 януари, към 16:30 часа следобед в село Каменица влизат руските воини и се установяват под сегашната Сярна баня в местността Тудора.
„На 23 декември 1877 г.(4 януари 1878) гр. София е освободен и това отваря пътя за освобождение на селищата и от Чепинския край.
С жив интерес населението следи развитието на бойните действия. По инициатива на каменския революционен комитет, начело със свещеник Илия поп Атанасов (поп Топорчо) са изпращани ежедневно куриери, съгледвачи и водачи за превеждане на руските войски през сложния и трудно проходим планински терен.
На 8 януари, ген. Гурко и командирът на Киевския полк – полковник Корф, изпращат в посока Белово – Каменица – Батак – Пловдив, ІІ-ри дивизион на Девети хусарски Киевски полк, под командването на подполковник Тулатов… Местните водачи поели дивизиона и
го превели през снежния и заледен Алабак,
Портин дол, Терегово, Дълбочица към село Корова (днес с. Драгиново). А след това и към село Каменица, където се установяват на бивак в местността Тудора.
Руските войски пристигат в Каменица на 8 януари – когато по стар обичай тук се празнува Бабинден и са посрещнати тържествено с хляб и сол по съхранените спомени на съвременниците. А видният общественик и поборник Стойо Масларов е записал в своя Воскресник приписка от няколко изречения, за да се помни и предава за поколенията. „ … Каменица, 1878 година в която на първи месец януария, дойде Русия та освободи България.” След кратка почивка хусарите потеглят към Ракитово и Батак”, припомня Надежда Ангелова, уредник в Исторически музей-Велинград.
Алексей СТАНКОВ
/Със съкращения/
Как протича вноенната операция на квойските на ген. Криденер, съсредоточени северно и североизточно от Пазарджик, и кой (и защо) освен Ованес Съваджиян, е "виновен" за запазването на града и жителите в него - четете само в книжния ни брой.
