Тогава нямало интернет, а строги патриархални закони
Днешните млади се запознават по интернет и живеят без брак, но батачанинът Димитър Прасков ни припомня неписани закони от не толкова далечното минало, подплатявайки ги с живи комични примери от Батак. Такъв бил и Ангьо, който имал любовни мъки след годежа. Даваме му думата.
„Трудности по запознанството. Какви ли не препятствия има докато се стигне до годеж. Накрая – годеж и нищо повече. Годеникът и годеницата се оставят на контрола на обществото, на родителите и особено майката на годеницата. Най-вече жените на достолепна възраст, които се нареждат по тротоара с вмъкнати ръце в престилката. Един вид наблюдаващ орган с чието мнение се съобразявали всички. Да не влезе човек в тяхното полезрение. Веднага започвали да го обсъждат. Изказвали мнения, критикували или хвалели… Ако пък се случи годениците да се разделят – тежко и горко на момата. Трябва да се изсели някъде. Въпреки без брак злонамерените веднага я кръщавали с грозната дума – парясница. Оставало й е като клеймо за напред в живота. За това всяка лекция на майката завършвала с думите: „Най-много ще даваш да те държи за ръката. И нищо повече. Ще търпиш има време за всичко.”
Така се случило с Ангьо. Работлив момък. С баща си гледали 500 брава овце.
Преминал през мъките по запознанството с Надето,
с всичките формалности по годежа, а те били много. И сега вече сгоден, не можел да пипне напращялата красавица до него. Майка й само това повтаряла: „Само за ръка”.
Омръзнало му да гледа червените й бузки, дългото сукманче , закопчано до шията. Иска да види нещо повече и да пипне предполагаемите й красоти. Умувал, консултирал се с близки и приятели и накрая се решил на един номер. Използвал, че годеницата му била сама с майка си и отишъл на гости. Двете се учудили от посещението му по никое време. Разговаряли и момчето някак си срамежливо и гузно изтърсило:
- Хората в селото говорят, че
Надето имала само една гърда
Другата била недоразвита, недорасла…
Двете жени изпаднали в ужас. Майката пребледняла , седнала на стола и едва промълвила:
- Абе, Ангьо, тва ни ъ вярно. От завист са пуснали слуха.
Надето се притеснила и само мълчала.
- Искат да ви разделят. Боже, кво да направим сега, за да разбереш, че не е така.
Настъпила тишина. След няколко минути майката отсякла:
- Наде, вдигни блузката, за да види годеникът, че всичко ти е наред!
Момата засрамено погледнала надолу. Майката я подканила с глава.
И Надето повдигнала блузката
И – чудо! Стаята сякаш станала по – светла. Ангьо видял две прекрасни момински гърди, стърчащи напред. Толкова бели, че чак розовеели. Сякаш древногръцки скулптор е създал това творение. Краката му омекнали, разтреперил се, не вярвал на очите си. Без да мисли, посегнал с ръка да ги пипне. Майката обаче бързо го плеснала. Ангьо се окопитил и набързо избягал от дома им.
Няколко нощи той не спал.Било му съвестно от номера, който сътворил. Пък и пред очите му все били красотите на годеницата. Скоро се срещнали с Надето. Той се извинил за грозната постъпката. Тя го видяла колко е притеснен и го успокоила. Разбрали се, че трябва търпеливо да дочакат сватбата.
В онези години годежът е бил прелюдия към брака и
в Батак почти се е равнявал на такъв
Един вид неписан закон. Годениците не били доволни от ограниченията, които им предлагал годежа, но търпели и спазвали традициите стриктно. Методите да се стигне до годеж по онова време са били различни. В селото скромността и уважението са били на почит. Всеки младеж се е трудил. Нямало престъпност, къщите не се заключвали. Запознанствата, предложенията за приятелство и годеж ставали доста трудно. Нямало обществени места където младежите да се събират и да контактуват. На ергените помагали годежарите. Това са били близки и роднини с авторитет и уважавани в селото.
В случаите, когато момата и ергенът вече били напреднали в запознанството, тя и нейните родители очаквали годежарите. Знаели кога ще дойдат и правили подготовка. Това ставало обикновено вечер. Сформираната група от годежари най-тържествено посещавали дома на момата. Целта е била официално да бъде поискана ръката й от нейните родители. Това го правил бащата на момъка или най-авторитетния мъж.
При съгласие се е вдигало наздравица с чаша червено вино
От двете страни пожелавали здраве и успех в живота на младите. От големия шум съседите веднага предусещали какво става и на другия ден цялото село знаело за събитието.
Имало е случаи, когато младежите почти не се познавали. Годежарите отивали в дома на момата и доста упорито и дръзко я искали. Тогава обикновено родителите и от двете страни се познавали и на място пред младите решавали какъв да бъде резултата. Имало е и отказ, поради несъгласието на родителите или на момата. Понякога тя твърдо отказвала и се криела. Все пак това се случвало рядко.
При някои колебания и несигурност, помагала тактиката на годежарите. Отваряли прозорци, стреляли от там и викали, за да се чуе навън от съседите:
- Айдеее, момата се съгласи.
Така в махалата разбирали за какво ставало въпрос.
И нямало накъде - съгласието идвало.
В дома на момата в определен ден се правило официален годеж. Канели са близки и от двете страни, които носели малки подаръци в знак на подкрепа. Родителите на момчето донасяли голямо количество стафиди: нахут, сушено грозде, ситни бонбони в различен цвят. Това боло знак за свързването до живот на две сърца, раждането на деца, благополучие и най-вече здраве.
На другия ден годеницата раздавала на всеки, който дойде, стафиди
Хората искали да се докоснат, да хапнат от еликсира на традицията.
Димитър ПРАСКОВ
Със съкращения. Цялата статия - в книжния ни брой.
