Татяна Чулкова-Гавазова е в Неонатологията на МБАЛ-Пазарджик още от създаването на отделението през 1971 година
ПАЗАРДЖИК. Денят на родилната помощ (21 януари) е празник на всички специалисти, с чиято помощ всеки един от нас си е поел първата глътка въздух, на хората - акушерки, акушер-гинеколози, неонатолози, които полагат всекидневни грижи за новия живот. Сред тях е Татяна Чулкова-Гавазова, акушерка в Неонатоголичното отделение на МБАЛ-Пазарджик още от неговото създаване през март на далечната 1971 г. Почти 52 г. Татяна се грижи за новородените в най-голямото лечебно заведение в нашата област. Ето нейната история.
Родена е в Брацигово и след завършване на гимназия в родния си град, постъпва в Медицинското училище в Пловдив със специалност „Акушерство“.
- Бях се насочила към „Медицината“, но не се осъществи това мое желание – признава. - И за да не губя годината, започнах да уча за акушерка. Останах обаче доволна от своя избор.
Завършва с отличен успех през 1971 г. и веднага постъпва на работа в Детската стая към АГ комплекса на Окръжната болница в Пазарджик.
- Започнахме пет млади момичета,
които току-що бяха завършили. Бяхме плахи, но много знаещи. Работехме в екип с пет по-възрастни от нас акушерки. Нямаше дори време да бъдем обучавани от тях. Просто работата ни грабна. Нощно време работехме по една акушерка с един санитар и лекарите много разчитаха на нас. Дойдох при бебетата и това си остана моята професия за цял живот. Никога не съм предполагала, че ще продължа да работя и на 73-годишна възраст.
За първия си работен ден и за годините след това Татяна си спомня:
- Гледахме доста изплашено, защото АГ отделението беше много голямо. Запознахме се с началника д-р Спас Спасов и със старшата акушерка Лазарина Натова. Тя беше страхотен човек. За нас беше като майка. Имаше голям и опит. Много научихме от двамата.
По онова време не можехме да избираме в кой сектор да работим. Отделението беше разделено на физиологичен сектор, сектор за новородени деца, отделно имаше сектор за травматични деца, имаше стая за изолация и такава за изоставени деца.
Не липсваха периоди с по 10 изоставени деца
Някои от тях отглеждахме по три месеца и след това ги прехвърляхме в Дом „Майка и дете“. С времето от 10 акушерки стигнахме до 40, които работехме в секторите на АГ комплекса. Имало е дни, в които сме обслужвали по 100 деца. Ражданията на нощ достигаха 12. А сутрин докараха бебетата от Родилна зала в детската стая и ние веднага ги приемахме и започвахме да се грижим за тях. Много от майките бяха неопитни и трябваше да помагаме и на тях за много неща.
През 1976 г. беше открит сектор за недоносени деца. Там сме обслужвали по 30 недоносени деца. 24 години съм работила в Интензивен сектор. Техниката беше стара, имаше само 3- 4 кувьоза, В началото на 90-те години за първи път получихме немски кувьоз на „Дрегер“ и бяхме толкова щастливи. Такъв апарат струваше 1 млн. лв.
Треперехме над него,
защото носехме отговорност. Сега имаме много хубава техника, която улеснява работата ни.
Според Татяна, не всеки разбира акушерската професия:
- Да, повечето хора казват, че професията ни е благородна, но понякога гледат с пренебрежение на акушерките. Мислят си, че работата ни е само да повием и изкъпем бебетата - нищо друго, а не е така. Акушерската професия е трудна и много отговорна. Изисква да се учиш през целия живот. Но пък е прекрасна, когато я работиш със сърце и душа. Всички, които са в нашето отделение, са добре обучени. И много старателни, а това е най-важното качество. Лекарите, както вече казах, разчитат на нас, трябва да имаме очи и на гърба. Екипът също е от изключително значение, защото всичко зависи най-напред от лекарите, които ръководят целия процес на лечение. Понякога гледахме някои от децата с месеци и се привързвахме към тях. Някои колеги от отделението дори си осиновиха бебета.
Самата Татяна също поддържа връзка с част от бебета, за които се е грижила.
- Например Тошко. Докато лежеше в АГ отделението, майка му се привърза към мен и след като изписахме бебето й, което тежеше около 1 900 гр., с нея си останахме приятелки. И сега аз за него съм Тането. Това момче е вече голям мъж на 50 години. Тошко ми е отраснал пред очите и съм помагала и при отглеждането му.
А най-трудните си моменти на работното място Татяна е изживяла в Интензивен сектор.
Цялата статия - в книжния ни брой.
Мария ДЪБОВА
