Можем да направим втори требъл, убеден е разпределителят, опреден за MVP при спечелването на Купата на България
ПАЗАРДЖИК. Часове след спечелването на историческата четвърта Купа на България разговаряме с разпределителя на „Хебър” Добромир Димитров. Именно 196-сантиметровият разпределител, роден в Пазарджик на 7 юли 1991 г., бе определен за MVP на финала с „Дея спорт”, спечелен с 3:2 (25:15, 25:21, 22:25, 25:18). Националът, който в кариерата си има четвърто място на олимпиадата в Лондон’2012, четвърто място на Световната купа за мъже и сребърен медал от европейско за юноши, както винаги е земен и позитивен.
- Добри, поздравления за спечелената четвърта Купа на България! Ти се оказа скритото „оръжие” на Камило Плачи. Как видя мача отвътре?
- Благодаря! Не бих казал, че аз съм променил нещата на полето, просто влязох и дадох всичко от себе си за победата. Наистина започнахме неубедително и губехме мача. Постепенно обаче намерихме точния ритъм. Сега сме щастливи и заслугата за това е на всички.
- Скромничиш. Ти беше „фурия” и раздвижи играта…
- Не, наистина, не го казвам от скромност. По принцип съм доста критичен към себе си и винаги искам да подобрявам играта си. Има какво да желая повече и сега, макар че без грешки не може. И волейболът е игра на грешки.
- Твоят колега по пост и бивш съотборник от „Нефтохимик” Георги Братоев пак имаше закачка с публиката по време на финала. Какво би казал на феновете в негова защита?
- Жоро показва своя характер и стил, когато е на мрежата. Освен изключителен състезател, е готин човек.
- Бившият треньор на „Хебър” Атанас Петров бе намекнал, че и преди време е имало опити за привличането ти…
- Да, тогава играех в чужбина и исках да се реализирам навън, а в „Хебър” целият този впечатляващ проект бе в развитие… Може би така е било писано, защото сега не само клубът, а и цялото първенство е по-силно и интересно, както и нивото на волейбола ни. Важното е, че всичко си дойде на мястото и сега съм тук, и съм щастлив.
- Българският волейбол записа безславна кампания през лятото, сега пак имаме подмладяване. Това ли е пътят?
- Да, не постигнахме очакваното, но да се надяваме, че ще се представим по-добре следващото лято. Нивото бавно се повишава и ефектът от това ще се види. Аз играх в последните 2 години с по-млади момчета. Сега играя с опитни. Но това е пътят.
- В Италия си играл и в елитната Серия А, и в А2, както и в Иран, и в Румъния… Къде се чувстваше най-добре?
- В Италия, определено в Италия, ако говорим за чужбина. Там играх в едно от най-силните първенства, а и самата обстановка беше изключително приятна. Защото не винаги, когато си в чуждестранен отбор, може да попаднеш на точното място.
- Едва ли си подозирал на Апенините, че италианският ще ти трябва, защото синьор Плачи отново ще ти е треньор – този път в „Хебър”.
- Хахаха, да, точно така е, но сега се радвам, че пак сме заедно.
- Родителите ти са бивши волейболисти, как започна с волейбола?
- Бях на 10 години, когато започнах да спортувам - първо с плуване, около 2 години, а после тренирах футбол. Паралелно започнах и волейбола - бях на 13-14. И ми хареса. Няколко години по-късно се прехвърлих от Пазарджик в Разлог – тогава отборът там се казваше „Пирин Балканстрой” и развиваше силен волейбол...
- Четвъртото място на олимпиадата може би е най-звездния миг в кариерата ти? Макар че имаш и много други успехи.
- Олимпиадата със сигурност е оставила най-голям отпечатък в съзнанието ми. Наистина е уникално да участваш в този най-голям форум – за спортовете като нашия е малко по-трудно за един състезател да го направи. Това е най-големия връх и всеки иска да отиде там. Самото преживяване и възможността, която имаш да видиш на живо всички тези спортисти, са нещо уникално.
- Твоята съпруга Нанси преди години бе казала пред „Знаме”, че ти осъществяваш нейната мечта – играеш волейбол. Колегите от столицата я откриха след като тя стана Мис България’2013-а, но ние знаем, че преди това тя бе отличен волейболист – вицестудентски шампион с НСА, шампион по плажен волейбол… Сега дава ли ти чисто волейболни съвети?
- С нея изключително много коментираме всичко, свързано с волейбола. Постоянно го правим. Винаги ми дава ценни съвети и съм щастлив, че именно на нея разчитам, за да ми покаже по-различна гледна точка за нещата от играта.
- Тя успешно се изявява като инфлуенсър - явно на теб ти влияе и волейболно?
- Абсолютно. Влияе ми в много посоки. За волейбола успява да ми помогне в трудни ситуации – когато съм имал колебания. Винаги ми е била много голяма опора, за което съм й много благодарен. Гледа ме и ме подкрепя, макар в последно време да й е трудно, защото гледа двете ни момчета Матей и Йоан. Но идва с тях в залата. Успяхме да ги доведем и тях вече на два мача. Когато ги видя тримата, се чувствам най-добре
- Да са ви живи и здрави! Наскоро Нанси каза в интервю, че иска и трето дете…
- Ами имаме подобни разговори, но да видим как ще се развиват нещата... Може би на малко по-късен етап. Има време за всичко.
- Тогава да те попитам по друг начин. Свързани ли са с Пазарджик по-дългосрочните ти планове?
- Още е рано да отговоря. Това ще се решава на по-късен етап. Тепърва ни предстои втория полусезон. Но съм изключително щастлив, че играя за родния си клуб в родния си град пред родната публика и моите близки.
- Пречупихме „Дея спорт” на финала за Купата. Това вдига ли ни шансовете за нова шампионска титла?
- Наистина първенството тази година е по-изравнено като съотношение на силите. Първите 3-4 отбора в класирането са силни и не са за подценяване, както и тези по-надолу. Там също виждаме баланс, затова и постоянно се получават интересни мачове, което е голям плюс за зрителите. Шансовете за титла ние винаги сме си ги имали, но всичко е въпрос на нашата игра. Трябва да играем във всеки мач така, все едно ни е за последно, защото плейофите са дълга серия и там всичко започва от начало. А грешки винаги могат да се допуснат. Затова се надявам да използваме максимално нашите шансове и инерцията, която сме набрали през сезона и в мачовете от Шампионската лига. Всичко това да ни помогне да спечелим титлата и да направим втори требъл. Което ще бъде нещо уникално.
- Дай, Боже. Ти само в Шампионска лига не беше играл. За съжаление нямаме победа в групата.
- Изключително щастлив съм, че участвах в тази кампания. Това ми бе една от мечтите. Чувството е неописуемо и уникално. Всички се надявахме с последния ни мач да постигнем победа - атмосферата при нас беше за победа, особено след спечеления финал за Купата, въпреки умората. Но умората не е оправдание, когато си професионалист. Искахме да победим и да счупим каръка, но за съжаление не се получи. В тазгодишното ни участие в най-престижния волейболен турнир в Европа не ни достигна малко късмет. А наистина имахме своите шансове в групите на Шампионската лига и нещата можеха да изглеждат по коренно различен начин. Но това е спортът. Трябва да умеем да си извадим поуки, за да сме по-готови. И да продължаваме напред.
Дочо ЧАНЕВ
