Инициаторът събирал и препарирал животни, за да дари богата колекция
ПАНАГЮРИЩЕ. Навършиха се 115 години от рождението на Михаил Евдокиев Савлеков - човекът, който е инициатор за създаването на природонаучна сбирка, и е положил основата на днешния Природонаучен музей в историческия град.
Още като ученик в панагюрската Педагогическа гимназия той започва да се занимава с естествознание. След завършване на гимназията става учител. В периода 1926 г. - 1927 г. Савлеков е учител в с. Мечка (днес с. Оборище). Дълги години е директор на НУ "Сава Радулов" в Панагюрище. До пенсионирането си преподава на най-малките ученици. През 1930 г. започва да изучава препараторското изкуство в курса на учителя Стоян Керин и става един от най-добрите му ученици.
В продължение на 5 години събира около 250 препарирани птици, бозайници, влечуги, насекоми и др.
и подготвя изложба. Тя се открива на 1 август 1935 г. в бившето училище “Д-р Лонг”. След закриването й той предава една част от експонатите на девическото училище в Пловдив, а другата в училище "Сава Радулов" – Панагюрище. През 1953 г. у Михаил Савлеков се зарaжда идеята за създаването на малък музей при Ловно-рибарското дружество, където работи по това време като ръководител на културно-масовата дейност. За кратко време събира и обработва нови 75 експоната поставени в специален шкаф.По-късно той дарява тези експонати на Историческия музей, където през 1970 г. по негова инициатива се открива Природонаучна експозиция.
Като член на ръководството на Ловно-рибарското дружество развива активна популяризаторска дейност. Награден е със златна значка на Българския ловно-рибарски съюз. Умира през 1973 г.
Днес експозицията е разположена в четири зали
и включва разделите „Геология”, „Гъби”, „Ботаника”, „Безгръбначни животни”, „Риби”, “Земноводни”, „Влечуги”, „Птици” и „Бозайници”. Има табло със снимки на орхидеите срещащи се в Средна гора, и интерактивни табла със звуци на насекоми, птици и бозайници. Геологичната сбирка включва минерални, рудни и скални образци, добити в района на Панагюрските мини.
Колекцията на насекомите например съдържа 221 вида
от разредите Пеперуди, Богомолки, Правокрили и Твърдокрили. От защитените видове насекоми в експозицията са включени 7 вида: червен аполон, еленов рогач, бръмбар носорог, голям син бегач, бронзов бегач, златист гъсеничар, червена горска мравка. Също така могат да се видят 5 вида тропически насекоми, както и скорпиони от Алжир и Либия, паяк птицеяд (тарантула), хондураска къдрокосместа тарантула, домашен паяк.
Най-голямо място в експозицията е отделено на птицитеА
А интересна е колекцията от яйца на 35 вида птици: дневни и нощни грабливи птици, пойни птици.
Сбирката от бозайници включва видове срещащи се в района на Средна гора, както и антилопи от Африка. Тук са и видове, включени в Червената книга на България – застрашената от изчезване дива котка и уязвимите видове - вълк, пъстър пор и видра.
Но да се върнем назад във времето
През 1970 г. сбирката е била подредена в сутеренния етаж върху площ от 180 кв.м. Открита е на 1 октомври. Сред официалните гости на откриването е известния български учен – ботаник академик Даки Йорданов ( създател на Университетската ботаническа градина – Балчик).
През 1993 г. сбирката се пренася в сградата на бившето училище „Георги Бенковски”, където се помещава и днес.Освен даренията на Михаил Савлеков и Никола Делирадев, тя е обединявала и сбирките на Покровското училище и Ловното дружество. Музеят закупува и около 50 експоната от учителя – колекционер Стоян Керин (при който, както казахме по-горе, Савлеков се учи на препараторство) – това са препарати от птици, гръбначни животни, ловни трофеи от Етиопия, минерали и скали.
През същата знаковата за музея 1970 година Михаил Савлеков, тогава 62-годишен, дава интервю за вестник „Оборище“. Част от него ни припомня Ирина Конова от Историческия музей в Панагюрище. В него Михаил Савлеков казва:
Въпрос на Йосиф Клисуров, редактор на в-к „Оборище”: „А как лично възприехте едно голямо задължение на упорит труд по неговото създаване?“
Отговор: „Аз също бях убеден, че една природонаучна сбирка при музея би изиграла огромна познавателна и възпитателна роля. Почнах да се готвя денонощно. Вечер късно и сутрин рано дебнех с пушка в ръка търсените животни, а денем ги обработвах.Почнаха да се трупат, да стават много и аз за друго не мислех –
даже вечер преди да легна да спя, влизах при тях, и дълго, дълго ги гледах
и обмисля какво да добавя на сутринта. Аз заживях с колекцията и вече започнах да се уверявам, че ще ми стигнат сили да я завърша. Често споделях с директора на музея др. Л. Меченов моят план. Той също бе ентусиазиран и във всичко ми помагаше. Почнахме да обмисляме как да организираме бъдещето устройство на отдел „Природа”. Ходихме няколко пъти в природонаучния музей в Котел и Пловдив да се ориентираме и пренесем опита.
Не мога да не изразя моите най-добри чувства към моя приятел и най-добър съветник др. Ив. Страхинов, който не ме остави сам и с присъщата му прозорливост крепеше мойте сили в това трудно дело.
Аз му показвах често, че
някои приятели ми се смеят затова, че искам всичко безвъзмездно да подаря
на музея, но той иронично ги очертаваше като еснафи и малки. Добър съветник и приятел видях в лицето на ст. уредника при музея Д. Карайлев, който не една идея ми подхвърли. Не може да се отмине без отбелязване и сътрудничеството на много мои приятели-ловци, които донасяха трофеи за работа. На първо място е ловния надзирател Драгомир Бошков, който ми предаде белка, златка, видра, яребица-албинос и др. Добър сътрудник е др. Хр. Цоневски..."
/Вестник „Оборище”, бр. 38, 29.09.1970 г./
През 1993 г. Природонаучният музей вече има собствен покрив
- пренася се в ремонтираната и пригодената за целта стара сграда на училище “Георги Бенковски”. През 1997 г. се провежда активна събирателна дейност за цялостно обновяване и обогатяване на ботаническата колекция. Добавени са колекции от мекотели и яйца на птици. През 2017 г. в Историческия музей в Панагюрище бе тържествено открита основно обновената сграда на Природонаучния отдел с впечатляващите колекции с флората и фауната на Средна гора и рудодобивната промишленост в Панагюрския край са събудили и в тях детето.
Алекси СТАНКОВ
Със съкращения. Цялата статия - в книжния ни брой.
