Името на Иван Цветков срещах нерядко по страниците на литературния ни и обществено-политически печат, но не се познавахме лично. В началото на 90-те години, когато бях избран за секретар на писателското дружество и на Клуба на дейците на културата, реших да го включа в духовния живот на града ни. И един ден, струва ми се, че беше в началото на декември 1993 г., като обмислях кой от писателите и критиците ни е най-подходящ да направи критична оценка на литературната продукция, дело на наши автори от града и окръга, излязла от печат през изтичащата година, ми хрумна да го потърся и помоля да свърши тази работа. И без повече да се колебая, му звъннах.
Той се оказа изненадващо любезен, като се разбрахме да се видим в София. Той все още работеше в Литературния институт към БАН и предложи да се срещнем в кафе-аперитива на Института по образованието, на Четвърти километър. Проф. Цветков ме погледна изпитателно,
усмихна се и пое на драго сърце книгите
Това беше и първото ми докосване на живо с този наш дългогодишен и скромен творец на нова литературна България. Покани ме да му гостувам и в дома си ме потопи в своя творчески свят.
Проф.Иван Александров Цветков е роден на 15 октомври в с. Неделево, Пловдивско. Учи гимназия в Пловдив, там попада в ученическите ремсови среди и скоро става един от най-ревностните участници в нелегалните младежки акции, ала скоро полицията влиза в следите им и
младият гимназист е осъден и пратен в затвора
/1941-1944 г./. Излязъл на свобода на 9 септември 1944 г., завършва средното си образование, работи известно време в Областния комитет на РМС, завършва руска филология в Ленинградския университет, а по-късно и аспирантура в Московския университет „М. Ломоносов”. Със завръщането си в родината му е възложено да ръководи катедрата по руска и съвременна литература в СУ „Св. Климент Охридски”. Довчерашният аспирант се заема със задълбочена научно-изследователска дейност, става старши научен сътрудник I степен, а след това – и професор.Създал си име на перспективен учен, е назначен за ръководител на секцията по руска и съветска литература в Литературния институт на БАН. Завежда отдел „Критика” във в. „Литературен фронт”, главен редактор на списание „Родна реч”, секретар на СБП, зам.-главен редактор на сп. „Съвременник”.
Талантът му е видим още в дебютната му поетична книга „Песни за родината” /1945/
Постепенно той решава да изследва в значително по-голяма дълбочина литературните процеси, като съзнателно слага ударението върху разходките си из света на необятната руска литература. През 1964 г. се появява прецизно аналитичната му творба „Максим Горки и българската литература.Историко-литературно изследване”. Вглежда се все по-проницателно и в родната ни художествена книжнина. Така се раждат и приносните му критични произведения „Образи и проблеми. Из съвременната литература”/1968/, „Критика и белетристика”/1972/, „Страници за прозата”/1978/, „Литература на човешкия подвиг”/1980/ и мн. др.
Иван Цветков има нагласа да твори художествено слово още от гимназиалните си години в Града на тепетата.
За пръв път печата през 1938 г. в сп. „Ученически полет” /Пловдив/
А по-късно, когато попада в затвора, сътрудничи на нелегалното издание на сп. „Пламък”/Варна/. След 9 септември 1944 г. започва да публикува във в. „Отечествен глас”/Пловдив/ , в сп. „Млад кооператор”, „Лост”, „Литературен фронт” и други издания. По преценка на наши литературоведи , проф. Иван Цветков търси тенденциите на българската култура и нейните взаимоотношения с руската, но има и подчертан интерес към творчеството на младите. Така през 1953 г. издават съавторски с Георги Джагаров книгата „Насъщни задачи на съветската литература”.
Изследванията му са посрещнати радушно от Иван Вандов, Любен Георгиев, Минко Николов, Ангел Тодоров, Светозар Игов, Иван Пауновски, Стефан Коларов, Чавдар Добрев и други утвърдени имена. Да не говорим за Иван Попиванов, Елка Константинова, Михаил Василев, които с отзивите си дадоха крила на възходящия ни литературен критик от Неделево.
В спомените ми често се връщам към
едно негово посещение в Пазарджик,
на което проф. Иван Цветков направи анализ на произведения от наши автори, издадени през 1993 г. Събитието, масово посетено и уважено от местната културна общественост, бе на 21 януари 1994 г. Тогава професорът завладя многолюдната аудитория с дълбоко проникновената си мисъл, която му дава възможност да анализира професионално, подчертано похватно художествено-естетическите достойнства на предложените творби, като вметна в оценките си насърчителни препоръки за по-успешно творческо развитие на местните литературни творци. И бе аналитичен, но и искрено добронамерен.
В забързания хаотичен ход на днешния ни литературен живот проф. Иван Цветков винаги се стремеше да улови неговия разноезичен пулс и защитаваше с чувствителното си критично перо истинските стойности на родната ни художествена книжнина. През 1994 г.в един разговор той бе угрижен за
незавидното състояние на днешното ни школо,
Наред с нерадостната съдба на образованието ни се спряхме и на сложното и противоречиво днешно литературно битие, в това число – и на незавидното поведение на литературната ни критика, за която и проф. Милена Цанева споделя с болка, че е в тотален упадък. Не отминахме и недружелюбното отношение към руската литература, на която той е един от най-ревностните и всеотдайни популяризатори в родината на Ботев и Вазов. Той вярваше, че този спад е временен и неестествен.
„Великата руска литература – казва той – на Пушкин, Толстой, Достоевски,
е най-близката до нас литература във всяко едно отношение. Достатъчно е да си спомним думите на Пенчо Славейков за нейното значение или изследванията на проф. Иван Шишманов за плодотворното й влияние върху българската духовност и книжовност…”. За жалост днес, през 2024 г., тази велика литература, която е водеща в света, е изхвърлена от родното училище. Как ли понася днес тези духовни издевателства духът на възторжения знаменосец на руското художествено слово у нас?
Иван Цветков имаше специално, близко родеене с Пазарджик
Високо ценеше писателите и поетите, вълнуваше го техния принос. Спомням си, през 2010 г. се навършиха 100 години от рождението на Борис Делчев и реших да организирам едно възпоменателно посмъртно тържество за този забележителен наш съгражданин. Поканих го да говори за него. Оказа се, че двамата са се тачели като близки колеги - и веднага прие да гостува в града ни. И на 16 юни 2010 г. в салона на концертна зала „Маестро Георги Атанасов” пред стеклите се съграждани проф. Цветков разказа интересни спомени от съвместните им близки съпреживявания с нестандартния ни писател и общественик. Тогава ми се видя бодър, свеж, усмихнат, одухотворен. Такъв и го запомних. През есента на 2020 г. проф. Иван Цветков ни напусна. Светла да е паметта му!
Продрум ДИМОВ
--230.jpg)
